Македонизмът в Албания търпи провали

Спас Ташев, ИК на ВМРО

в-к "Македония", брой 33, 17 септември 1997 г.

Проблемът за националната принадлежност на славянското население в Албания датира от нейното създаване след Балканската война. До този период турските власти официално признават славяните християни за българи.

Със завладяването на Вардарска Македония от Белград започва преследването и на българското самосъзнание в Албания. Охридският окръжен управител Йован Киркович в донесение до Белград пише по отношение на българските села в Албания, че "ще бъде неизгодно те да се намират на нашата граница и да се признават за български. Ако българите открият в тях училища, тогава всеки чужденец лесно ще се увери, че съседите им в наша територия също са българи."

В началото на 30-те тодини сръбските власти дори организират убийството на българския свещеник в Голо Бърдо (с. Пасинки).

Македонизмът като продължение (макар и силно видоизменено) на старата белградска политика проявява същата агресивност. През 1945 г. в резултат на коминтерновските постановки е подписана албано-югославска спогодба за отваряне на македонски училища с учители от СР Македония. Тази практика обаче продължава само до 1948 г., когато скопските учители са изгонени, а скопската писмена норма е изхвърлена от употреба. В училищата започва да се изучава местният диалект, изписван с литературната българска азбука.

Едва след рухването на комунистическия режим в Албания македонските власти се опитаха да насадят македонизма. Например през 1991 г. Скопие изпрати хуманитарна помощ в с. Острени, но населението отказа да я получи, защото съзря користни политически цели. Друг сериозен провал за Македония бе опитът за регистрация на македонистката организация "Братство". При проверка от албанските власти се установи, че от приложените 300 подписа на "учредители" над 100 са фалшифицирани.

За да се стимулира македонизмът, в началото на 1993 г. от Битоля на организацията "Преспа" бяха изпратени автобус, видеомагнетофони, телефонни апарати и др. техника. Според информация от Албания лично македонският президент Киро Глигоров е отпуснап 3 000 000 ДМ на Изаир Фетао, председател на почти неизвестната Партия за демократичен просперитет на македонците в Албания. Но тъй като голяма част от сумата е била присвоена, председателят бе пребит от неговите съмишленици и няколко месеца лежа със счупени крайници в болницата в Елбасан.

Че Македония търпи провал след провал в Албания, личи от реакциите в резултат на подписаната през 1992 г. македоно-албанска спогодба за отваряне на македонски училища в Голо Бърдо с изричната формулировка "ако това бъде поискано от населението". Този неудачен за Скопие ход изигра ролята на своеобразен референдум, тъй като сред населението започна силно брожение, изявило се в няколко антимакедонски демонстрации. Самите глашатаи на македонизма в Албания официално признаха, че спогодбата е "неудачна".

Според изнесеното от албанският в. "Koha Jon", само през миналата година македонските гранични власти са унищожили редица паспорти на албански граждани, изявяващи се като българи. Скопие явно не желае да се примири е факта, че опитът за формиране на македонско национално самосъзнание е късно възникнало и изкуствено поддържано политическо явление, разпростиращо се основно върху територията на Р Македония. Поради тази причина се отрича съществуването на българи в Албания, макар че информация по този въпрос е публикувана през 1990 г. в авторитетното издание на ЦРУ Atlas of Eastern Europe (с. З5). В същия не се говори за македонци в Албания, а само за българи.

Македонските власти се опитват да поставят пред Тирана на реципрочна основа проблема за славянското население в Албания. Отстъпвайки пред албанските искания, Скопие се надява да му бъде позволено да насажда безпрепятствено македонизма в Албания. Тази сделка напълно съответства на народната поговорка "кон за кокошка". Заслепените от антибългаризма си скопски политици не виждат, че чергата на Македония гори и те само раздухват огъня, съсипвайки държавата си окончателно.

[Back]