доц. д-р Ангел Ангелов

в-к "Македония", брой 33, 17 септември 1997 г.

През май 1876 г. след разгрома на Априлското въстание поп Кръстю извежда съселяните си от родопското село Шантанкьой (сега Косово) в околностите на Хвойненската пещера, за да не ги сполети съдбата на Перуищица и Батак. Самият той се забръща в селото, за да го предпази от разграбване и опожаравяне. Озверелите башибозушки орди не закъсняват да нахлуят в селото, залавят духовния пастир и го подлагат на нечовешки мъки, за да изтръгнат от него къде се укриват съселяните му. Жестоко бит, ръган с ятагани и горен с нажежено желязо, поп Кръстю не издава нищо. Накрая с изрязана брада и къс от бузата ПАПАЗ КОМИТАТА е захвърлен в безсъзнание - полужив-полумъртъв. Намерен по-късно от съселяните си, той едва е спасен. Зе да избегне нови разпри с турците, поп Кръстю забягва със семейството си в полите на Родопите и се укрива в близките до Пловдив с. Сотир (сега Храбрино) и Дермендере (сега Първенец) при негов съученик от Бачковския манастир - поп Златоуст, който е свещеник в тези села.

Кой е поп Кръстю Недялков, наричан от поробителя Папаз комита? Коренът на неговия род е в гр. Щип - Македония, където дядо му, знатен майстор на времето - уста Тодор, е заловен от турците, съден за укриване на харамии и заедно със сподвижниците си е обесен публично на моста на р. Марица в Одрин. След като тази злокобна вест достига до Щип, синовете му Недялко, Петко, Георги и Атанас и дъщеря му Тодорка, за да избегнат мъст и спрямо тях, се преселват в гр. Гюмюрджина. Там придобиват прякора ЩИПЛИИТЕ. Синовете на уста Тодор също са майстори дюлгери. Наи-големият брат Недялко е нает да гради сгради в един от манастирите. Помага му и синът - малкият Кръстю, роден на 7.07.1840 г. От скелето на строежа той често пее тъжни македонски песни. Игуменът на манастира, възхитен от мощния и мелодичен глас на юношата, казва на бащата, че това момче не е за дюлгерин, а трябва да се изучи. И той помага Кръстю да постъпи в Гюмюрджинското училище. Насажданият гръцки дух на възпитание не се харесва на родолюбивите родители и те прекъсват школото на сина си. През следващата година те пренасочват 14-годишния Кръстю към Бачковския манастир. Усвоил добре тогавашните знания и родолюбивия български дух на Бачковската обител, Кръстю Недялков става народен учител в родопското село Шантанкъой. След няколко години се оженва за дъщерята на кмета Калина и по-късно, на 24.11.1867 г. е ръкоположен от Гюмюрджинския владика за свещеник в същото село. Поп Кръстю се включва в освободителната борба, става активен член на революционния комитет, с усърдие буди народната съвест и готви населението за извоюване на свободата.

В свободна България поп Кръстю е уважаван високообразован свещеник. В продължение на 50 години той проповядва Божието слово и просвещава в благодетелство и труд населението на с. Калековец. В библиотеката му освен много стари църковно-славянски книги има пълни годишнини от сп. "Мисъл", от сп. "Нива", сп. "Художник" и пълни поредици книги от много тогавашни издателства, част от които още се пазят от някои членове на голямото му потомство.

Поп Кръстю е съхранил и от заложбите на своя дядо и баща (уста Тодор и уста Недялко) и сам извършва всички поправки по сградата и иконостаса на църквата.

Поп Кръстю Недялков умира през 1927 г., изпратен с почит от цялото население на с. Калековец.

[Back]