Един е коренът на културата в България и Македония

Бонка Чавдарова

в-к "Македония", брой 33, 17 септември 1997 г.

Бонка Чавдарова е завършила българска филология в СУ "Климент Охридски" през 1976 г. Работи известно време като журналистка. От 1980 г. е главен асистент в Института за чуждестранни студенти. От 1995 г. преподава български език и цивилизация в университета в Крайова. Подготвя докторска дисертация, посветена на свети Никодим Тисмански (1332(3) - 1394 г.).


- Г-жо Чавдарова, от две години работите по темата за св. Никодим Тисмански. Какво можете да ни разкажете за него?
- От всички източници, които ползвам, а и благодарение на някои мои открития доказвам, че Никодим е от Прилеп. А този град по това време е бил в границите на българската държава. В момента интересът към Никодим в Р Македония е невероятен. Изпратих статия за него в Скопие, но не са я публикували. Сега ще я предложа на нашето списание "Палеобулгарика".

- Какво знаем за него в България?
- В България той не е известен, но той е един изключителен ерудит от ранга на Патриарх Евтимий. Доколкото знам, Павлина Бойчева през 1976 г. е писала за кореспонденцията между тях двамата. Действително много неща около личността на Никодим се губят в хипотези. Моята теза е, че е от Прилеп. Баща - грък, майка - някъде спомената като сръбкиня, другаде - славянка. Никодим е бил в школата на нашия Теодосий Търновски. Приема исихазма. Бил е и в Света гора, стига до поста "прот". После са отказва от всички почести. Бидейки исихаст, тръгва из Балканите и разпространява това учение. И Патриарх Евтимий се отказва до един момент от почестите и се връща в България в навечерието на турската експанзия. Никодим живее известно време във Видинското царство. Когато то пада под турско робство, той се спасява в областта Банато Турну Северин. Основава два манастира, които са разрушени от турците. Никодим емигрира още по на север - във Влашко, в областта Олтения. Там основава големия манастир Тисмана. Неговото значение е като това на нашия Рилски манастир.

- Какво значи Тисмана?
- Това е хидроним. На езика на даките "тиса" значи води. Край манастира има много водопади. Според други изследователи името идва от иглолистното дърво тис. Първата черква, която е направил Никодим, е била от тези дървета - олтарът се е намирал в корените на един огромен тис.

- Какво научихте от кореспонденцията между Никодим и Евтимий?
- В румънския национален исторически музей в Букурещ са запазени само фрагменти от отговорите на Патриарх Евтимий на писмата на Никодим Тисмански. Но по тях можем да разберем какво е питал Никодим. Първото писмо е по-запазено. От второто има само два фрагмента. В едното Патриарх Евтимий съветва Никодим как да устрои по исихастки образец манастирите и книжовните школи към тях. Другото е посветено на борбата против богомилите. От първото писмо са запазени пет отговора на богословско-теологични въпроси. Те показват високото ниво на ерудиция на двамата кореспонденти. Неслучайно Никодим се обръща към Евтимий - това говори колко висок авторитет е имал сред богословските среди по това време нашият патриарх.

- А какво е мястото на Никодим в румънската култура?
- Никодим Тисмански в румънската култура официално се смята за родоначалник на тяхната оригинална литература. Той е написал Четвероевангелие на т. нар. "лимба славона", т. е. на старобългарски език със западна редакция. Както знаем, до ХVIII век официален език в Румъния е старобългарският. Четвероевангелието е с миниатюрна живопис, със сребърен обков. Признавайки Никодим за основоположник на своята литература, румънците прокарват идеята, че той е влах от Македония.

- Откога Никодим е светец?
- На източноправославен събор, на който присъства и българският патриарх, през 20-30-те години на нашия век, Никодим е канонизиран за светец. 24 декември, когато починал, е избран за негов ден.

- Откъде бихме моели днес да научим нещо повече за св. Никодим?
- Имах късмет да попадна на едно житие на светеца, издадено през 1888 г. на старорумънски, библиографска рядкост. Ползван е един ръкопис, който се е пазил повече от 150 години в една от библиотеките на Екзархията. Житието е написано по устни предания на монасите от Тисмана.

В края на ХIV век Никодим умира, погребан в черквата на манастира, вдясно от централния вход. В началото на ХV век монасите пишат неговото житие на славянски език. Някакъв велможа от Букурещ го взема с обещанието да го публикува. Но житието изчезва безследно. Някъде през ХVII век монасите по устни предания съставят ново житие. Но това е друга, не по-малко интересна история.

Житието от 1883 г. е издадено от тогавашния епископ Йосиф Бубулеску. Накрая са публикувани и панегирическите служби в памет на Никодим. Започнах да го превеждам и се надявам да излезе като отделна публикация.

- Имахте ли възможност да издирите следи от светеца в Р Македония?
- Там "откритията" ми бяха други. Те правят летен семинар в Охрид по литература и езикознание, т.е. по македански език и култура. Накрая има научна сесия. Изнесох доклад за балканското културна сътрудничество в края на ХIV век под лоното на исихазма. Дори едно такова учение като исихазма - отричане от всички земни блага, прави общ фронт срещу нашествието на турците. Моята идея бе, че тогава, в онези тежки времена, е имало невероятна консолидация между източноправославните ерудити, независимо от тяхната държавна принадлежност, за борба срещу османската инвазия. Цитирах западни и румънски източници. Но това не се хареса на македонските колеги.

- Какво според тях бе спорно?
- Спорът тръгна оттам, че те искаха да подчертаят огромната роля на Охридската архиепископия по онова време. Не нашия Патриарх Евтимий, не Никодим, който отива във Влашко, не сръбския епископ, нито византийския патриарх Фотий, който призовава за общ фронт срещу турците, а именно Охридската епархия. Интересното е, че такава не е съществувала по това време. Друга моя идея бе и това, че именно в края на ХIV век, когато Никодим започва да гради манастирите във Водица и Тисмана, помагат му: българският цар Иван Страцимир, сръбският княз Лазар, унгарският крал Сигизмунд, румънският войвода Влайко и Мирча Челбатрън (той е румънският Иван Шишман). Те подаряват на манастирите ценни предмети, земи, селища, без да се интересуват на чия територия са те. Така доказвам, че в края на ХV век е имало едно истинско балканско сътрудничество. Семинарът в Охрид отхвърли моите тези. Все пак накрая казах, че трябва да признаем високото ниво на средновековните балкански ерудити в сравнение с днешните ни интелектуални и културни връзки, което е жалко.

- На семинара присъстваха ли ваши колеги от България?
- От България не бе дошъл никой, макар че бяха поканили доста хора. Явно българските колеги са били наясно с тогавашната политическа конюнктура. Аз бях поканена от Толе Белчев, мой колега от Р Македония, с който работим заедно в Крайовския университет. На Охридския семинар маститият акад. Блаже Ристевски стигна дотам, че каза: "Крайно време е нашата култура и литературознание да се занимават с "Исторая славяноболгарская", защото в крайна сметка Паисий Хилендарски е македонец."

- Какво отговорихте на нападките?
- Не можах на всички - бяха повече от двадесет души. Изтъкнах само два аргумента. Първо, произведението на Паисий се казва "славяноболгарская", а  не с"лавяномакедонская" или "славяносербская" и т.н. Второ - ако г-н Ристевски прочете обръщението на Паисий към читателя, там е казано: "Поради що се срамиш да се наречеш болгарин?"

Впрочем в днешни дни македонската културна инвазия, изразяваща се за техните лекторати в изпращането на голям брой вестници, списания, учебници и учебни помагала, е впечатляваща. В сравнение с това мога да кажа, че нашият лекторат в Крайова няма никакъв абонамент с изключение на в. "Македония" който и той секна.

- Стана ли дума и за Никодим Тисмански?
- На семинара се срещнах с директора на тяхната национална библиотека "Св. Кл. Охридски" и декан на филологическия факултет на университета в Скопие "Св. св. Кирил и Методий". Г-н Георгиевски ме попита не съм ли се натъквала в Румъния на нещо за Никодим. Разказах му за своите открития. Той започна въодушевено да ме моли да преведа биографията на светеца на български и да им я изпратя те да я преведат на македонски. И тяхната теза е, че Никодим е от Прилеп, а не както твърдят сръбските колеги - от с. Прилепац, откъдето е и княз Лазар.

Изобщо Никодим е една невероятна тема. Крайно време е за него да се заговори и в България. Една от грамотите на цар Иван Александър е дадена на манастир, който се намира на българска територия и негов игумен по това време е Никодим, именуващ се тогава Прилепски, по името на родния си град. Има и други доказателства, които сочат, че родното място на Никодим е именно Прилеп, а не Прилепац.

- Работейки в Румъния, имате ли възможност за срещи с нашите българи там?
- По техните закони парламентът им има представители на всички малцинства. Нашият е Симеон Флореа от румънския град Търговище. Познаваме се задочно. Но всяка година на 24 май в Букурещ нашата асоциация "Братство" прави едно много мило тържество и концерт с участието на български деца. А тази година в българската секция на Букурещкия университет се проведе научна сесия в памет на Алеко Константинов. В Румъния съществува теза, че той е влах - както и Бранислав Нушич, но на нашата конференция никой от румънските колеги не спомена такова нещо. Моят доклад беше "Бай Ганьо - карикатурен модел на балканския манталитет". Аз поддържам тезата на Боян Пенев и Михаил Арнаудов, че бай Ганьо не е толкова български национален тип, а литературен персонаж със събирателни ориенталски черти.

Разговора води Светлана Войнова

[Back]