Митре Стаменов

в-к "Македония", брой 33, 16 септември 1998 г.

При подписването на протокола за присъединяването на България към Антикоминтерновския пакт в Берлин на 25 ноември 1941 г. министърът на външните работи Иван Попов произнася реч, в която заявява: "Създадена с единствената цел да работи с всички средства за вътрешното разложение на народите, за разрушаването на тяхната държавност, тяхната култура и благосъстояние, тази организация с нейните тайни разклонения работи за тържеството на комунизма, на една идеология, която е отрицание на всички традийии и постижения на човечеството." След тази характеристика на Комунистическия интернационал, създаден през 1919 г. в Москва, българският външен министър посочва неизброимите беди, сполетели България от неговите конспиративни действия.

След провала на следвоенните комунистически метежи в Бавария, Унгария и Словакия Коминтернът насочва вниманието си към България, която от Ньойския диктат е териториално ограбена, разоръжена и лишена от средства за самоотбрана, обременена с непосилни репарации, принудена да приюти хиляди бежанци от откъснатите области, но за Коминтерна представлява най-перспективен полигон за световна пролетарска революция.

По време на Деветоюнския преврат, считайки го за "борба между селската и грвдската буржоазия", ЦК на БКП заема неутрална позиция. В доклад пред Изпълнителния комитет на Коминтерна К. Радек оценява тази позиция като "най-голямото поражение, което някога е претърпяла една комунистическа партия". Същевременно и като поражение за Комунистическия интернационал, за което вина има и неговото ръководство. "Вината е там, самокритично сочи Радек, че ние се бояхме да се намесим във вътрешните работи.на една голяма, стара комунистическа партия", и изтъква решимостта за в бъдеще решително да се намесват. В издадения призив към работниците и селяните в България Коминтернът порицава колебливата позиция на ЦК на БКП и призовава на безкомпромисна борба в името на "свесветската революция".

На 4 юли 1923 г. от Москва в България нелегално пристига генералният секретар на Коминтерна Васил Коларов и заедно с Георги Димитров се заемат да изпълнят указанията на московските си господари - да хвърлят българския народ в братоубийствена война. На 5-7 август се свиква заседание на ЦК, на което се взема решение за въоръжено въстание на 22 срещу 23 септември. Напразно Димитър Благоев, Тодор Луканов и Никола Милев се опитват да отклонят готвеното безумие. Волята на Коминтерна се налага. От този момент БКП доброволно се отказва от своята самостоятелност и се превръща в най-покорния и верен слуга на световния комунизъм. Барикадите са издигнати. В редица райони на страната хлебородните ниви са обвити в огнен дим.

В края на септември метежите са потушени. Подбудителите и организаторите забягват в чужбина. Едва ли някой от тях се е надявал на успех.

Все пак са доволни, че са раздвижили революционния дух на трудещите се маси, изровили са кървавата бразда на народното разединение и са посели омразата и жаждата за мъст. Десетилетия българските комунисти се хвалеха с организираното през септември 1923 г. "първо в света антифашистко въстание".

По заповед на Коминтерна БКП въвлича българския народ в братоубийство, поставяйки под заплаха самото съществуване на държавата. Можеше ли Европа и съседите на България да допуснат революционно огнище на Балканите? То би предизвикало най-напред намесата на въоръжената до зъби Югославия. След Деветоюнския преврат нейни войски се готвят да нахлуят в България и само решителната намеса на Франция и Италия предотвратява това. Или Румъния, чиито войски през 1919 г. потушават унгарския комунистически бунт.

Твърде трагични са последиците от септемврийското безумие на БКП. Предизвиканата от нея по заповед на Коминтерна братоубийствена война под открити и скрити форми продължава години, нанасяйки неизброими човешки жертви и страдания, морални и материални щети.

[Back]