Божидар Чеков
в-к “Македония”, бр. 2, 14 януари 1998 г.

Г-н Божидар Чеков е роден през 1946 г. в Лом. Дедите му са бежанци от Егейска и Вардарска Македония, участници в Илинденското въстание. През 1965 г. завършва техникума по графика в София. В юношеските си години се занимава и с писане - през 1966 г. той е най-младият публикуван участник в месеца на българския разказ, организиран от в. “Вечерни новини”. Като всеки “неблагонадежден” младеж (от богат род, има близки в лагерите след 9.9.1944 г.) отбива военна служба в Трудова повинност. Тогава започва да пише за в. “Трудово дело”, става дописник и редактор. През септември 1968 г. Б. Чеков бяга зад граница и стига до Париж. През 1971 г. се дипломира във Висшия лицей по графика “Естиен”. От 1995 г. е директор на продажбите в хартиения завод “Лансе”, близо до Гренобъл. Женен, с две деца. Носител на почетния медал на труда на Франция. Сътрудничи на българското освободително движение със седалище в Париж, публикува редовно във в. “Бъдеще” - редактор Ценко Барев. В края на миналата година в София излезе неговата книга “Стрелецът от Айфеловата кула”. 

- Г-н Чеков, това първата книга ли е, която издавате в България?
- Да, изпращах в България свои статии, но отказваха да ме публикуват - главните редактори със синьоциментов манталитет. Публикуваха една, а девет изхвърляха. Затова събрах статиите и се появи тази книга.

- На кого предлагахте статиите?
- На всички вестници. Аз съм демократ и исках да видя дали те са демократи. От време на време някоя статия излизаше във в. “Дума”. Във в. “Демокрация” - само една.

- Как изглежда днес България от Париж?
- Много зле. Наистина има стабилизация, но французите казват: “Когато има глад, дебелите отслабват, а слабите загиват.” Ако България продължава да се стабилизира на това ниво - социално, икономическо, ако това продължава, стабилизацията се нарича смъртоносна. Защото вашата цена на тока е по-висока от заплатите ви - имате африкански заплати и европейски цени.

- От 1989 г. сте идвали няколко пъти в България. Как еволюира вашата представа, вашите надежди, свързани с промените у нас?
- Има изход от всичко. Чуках камъни като трудовак, бях и в подземията на Кремиковци. Спускаха ми чорбата с въже, в нея се ронеше пръстта. Не това е важно, важно бе, че на края на въжето имаше част от небе. Това ме крепеше. За такава пролука към бъдещето на България - желал съм я, писал съм, говорил съм, борил съм се и ще се боря. Срещу лъжата, срещу мъглата, заблудата. Преди 6-7 години се върнах тук и казах: “Оставете синьо-червените истории, говорете за собствеността. Няма свобода без собствеността.” Дебатът за собствеността трябва да започне. Не можа десет души да решават съдбата на милиони, както е днес в България. Няма противовласт. Не че управляващите бъркат, но ако сбъркат - как се поправя грешката? Писал съм за приватизацията - което става тук днес, ви води до задънена улица.

- Има едно виждане, че решение за това, кой кой ще е в приватизацията - собственик или работническата класа, е имало още през 1986 г., автор - политбюро на БКП. Чували сте вероятно за някакви списъци, раздаване на пари и т.н.?
- Ще ви учудя, казвайки неща, които знаете. Българската азбука идва от чужбина. Създателите й са чужденци. Името “Левски” Апостолът получава в чужбина. Създателят на Българската армия - Г.С. Раковски, е бил френски поданик. Първият преводач на Ал. Дюма е Тодор Каблешков. България е нещо много малко и тези хора с блестящ интелект са се опитали да внесат тук цивилизацията. Когато днес наблюдавам какво става в България, този опит да се създаде една система, която никъде не съществува, вие сте обречени. Аз написах какъв ще бъде българският капитализъм още преди шест години. Ако сверим написаното със ставащото - няма да намерите и една десета прилика. Това, което става, не е капитализъм. Какво е - българинът трябва да има самочувствие, за да зададе този въпрос.

- Някои казват - отново ни колонизират.
- Разбира се.

- Кой?
- Българската некадърност, която продава български предприятия на посредствени фирми. Как може да се продава сирене на гърци, които го продават в Европа с гръцки етикети? Чужденци се точат в България да ви учат на капитализъм. Българските македонци, пръснати по света, много добре знаят какво е капитализъм и демокрация. Защо ги няма тук? Какво значи двойно поданство - Г.С. Раковски е имал шест поданства. Ние с двойното гражданство нямаме право да бъдем избирани.

- Вашата оценка за нашия политически елит, има ли сред тях някой, който би могъл да изведе България напред?
- Българският народ е тичал и тича да търси някаква личност. Аз не вярвам в личността, а в системата. Вие нямате система. Говори се: “Западът не ни иска”. Западът не ме е искал, аз отидох. В една републиканска демокрация се съди за хората по това, което вършат, у нас - по произхода. Т.е. нашият човек вместо способния човек, а това е отказ от конкуренция.

- Какво е вашето мнение за мястото ни на Балканите в национален аспект днес?
- Не мога да си обясня липсата на самочувствие. Българите на Запад сме по българи. В таксито тук слушах гръцка, сръбска музика, в дискотеката - американска. Тук се правят неща за чужденци - трудно се намира българска кухня. Казват - това искат чужденците. Но чужденците от цял свят идват във Франция заради френската кухня. Не се говори на хубав български език. Говори се за чужди инвестиции. А става въпрос за смяна на собственост, която се дава на чужденци. България има преграда спрямо Европа - преградата на мизерията. А не защото сте българи. Европа не иска мизерията. Ако България забогатее - тя ще влезе в европейските структури. Интеграцията е богатството. Какво правят управляващите, за да забогатее България? Тя не тръгва по пътя за забогатяване.

- А кой е пътят за забогатяване?
- На Запад се цени това, което те не произвеждат. Българите имат успехи - в страната, където имат триста вида сирена, се наложи 301-вото - българско овче сирене. Не е по-добро, но е различно. Зашото земята и климатът тук правят този дар Божи. Земята ни не е затрита, затрито ни е самочувствието ни. Българското вино прониква на френския пазар - англичаните го продават на французите, не българите.

- Предложете ваша формула за осъществяване на приватизацията у нас - ако имате.
- Българите плачат, че имало шенгенски визи. За Чехия няма. Приватизацията там е доста по-различна от тази в България. Техните проблеми са проблеми на държава, която се развива с невероятно бързи темпове. В Чехия безработицата е три на сто. Бих искал тук да се приложи положителното от чешкия пример. Там имат агенция по приватизация, която няма изпълнителна власт, а консултативна роля. Събира досиетата на кандидатите, предлага ги на правителството, а то - на работниците. Те гласуват - тайно или явно, за акционера. Не могат да се продават предприятия, без да се държи сметка за хората. Те трябва да избират собственика си, да участват в управителните съвети. Не може държавата да претендира, че тя продължава да е собственик и да решава всичко.

- Какви трябва да бъдат приоритетите ни в икономическите отношения със съседите? У нас навлязоха гръцки капитали.
- Невежеството и незнанието са също пазар. Паразитите отиват там, където има почва. Ако един човек е чорбаджия, не можеш да го излъжеш. Моят дядо Мино, македонецът, казваше: “Остави ги тези, сине, те са чантаджии.” Докато България се управлява от чантаджии - братя, мислете му. Когато българите станат собственици, няма да има паразити. Чантаджиите - преди и сега, знаят, че са ден до пладне и затова: “А след нас и потоп.” Това е опасността. Изходът - да се даде думата на народа, на персонала и след това да се избира. Днес в България се говори за реформи, но сте като деца на балкон без парапет. Това, на което ме научи Западът - противоречивият дебат, който е задължителен. Опасно е да нямаш сравнение.

- Ами ако Европа иска точно такава България - бедна и тъжна?
- Европа знае много добре, че такива, каквито сте, сте заникъде. Но европейците са направили своите революции сами. Гърците се включиха в Европа със своята хитрина. Ако нямате силата на Франция и Германия, трябва да имате работливостта на Португалия или хитростта на Гърция. Но трябва вие самите да си изметете двора.

- Мнението ви за Македонския въпрос в днешни условия?
- Аз съм против шума, против знамената, против барабаните. Може би, ако България беше с блестяща икономика, с танкове и самолети, моето мнение би било различно. Когато някога казвали на Сталин, че папата не е доволен от него, той попитал: “С колко дивизии разполага папата?” Днешната позиция на някои мои приятели по Македонския въпрос - без дивизии, това е някаква донкихотовска работа. Даже се налива масло в огъня на противниците. Моята идея... Македонският ли език ни разделя - той ни цъбира. Как може толкова близки хора около Вардар и Струма, Места да бъдели врагове? Не е вярно, чужди хора подклаждат там нещата, залагат на разликите. По- лоша е гръцката част на проблема. В Европа е направена статистика, според която в Гърция имало 300 000 славомакедонци. В Германия има сърби, в Русия - германци. Там те могат да изучават и обучават на своя език. Но на славо македонците в Гърция това не се позволява и никой не ги защитава. Това е единственото място в Европа, където тези хора се потискат и изселват. И това е много по-важен проблем, отколкото този с Вардарска Македония, който е доста по-различен. Най-изостаналата част на България е Пиринска Македония. Най- изостаналата част на Югославия - Македония. Най-изостаналата част на Гърция - Македония. Това не е случайно, това е политиката на Москва, на Берлин, Ньойски договор. Как да променим нещата - това са наши братя и сестри? Средството е икономическото решение - обши пътища, общи интереси, общи телефонни мрежи, общуване, съвместна работа и съвместна печалба. Това е бъдещето - неизбежно е.

Разговора води Светлана Войнова.

[Back]