Един орел лети, защото е орел, а не защото чака орден...

в-к "Македония", брой 29, 22 юли 1998 г.

Големият наш историк, пиател, учен и публицист Коста Църнушанов получи посмъртно високото отличие на Р Хърватия - ордена "Ред на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич".

Това беше поводът на 13 юли т.г. в посолството на Р Хърватия да се състои затрогващо тържество. Негово превъзходителство посланикът на Р Хърватия Мате Мещерович връчи високия орден на сина на г0н Църнушанов - д-р Пантелей Църнушанов. (Словата поместваме отделно.)

Радостно е, че след толкова политически и идеологически блокади и прегради двата народа - българския и хърватският, отново преоткриват себе си така, както е било през вековете. И принос за това дружеско и съзидателно преоткриване без съмнение има и покойният Коста Църнушанов.

Остава открит въпросът - кога България ще "забележи" необозримото творческо наследство на Коста Църнушанов и ще му даде заслужена почит!


Слово на Негово превъзходителство посланика на Р Хърватия г-н Мате Мещрович
София, 13 юли 1998 година

На мен се падна високата чест и приятното задължение от името на президента на Република Хърватия д-р Франьо Туджман посмъртно да връча високата хърватска награда ордена "Ред на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич" на българския историк и философ Коста Църнушанов, която награда ще приеме неговият син д-р Пантелей Църнушанов, Не е нужно пред вас, присъстващите тук приятели и хора, уважаващи покойния Коста Църнушанов, подробно да представям неговите заслуги за българския народ, нито пък всичко, което е направил за развитието на историческото приятелство между българския и хърватския народ.

Но все пак искам да припомня, използвайки този повод, че през трудното време, когато хърватският народ се бореше за установяване на народната свобода и държавна независимост, покойният Коста Църнушанов силно се застъпваше в България за борбата на хърватския народ и признаването на хърватската държава от страна на България. През 1991 г., по времето на решителните битки за хърватската независимост, Коста Църнуыанов публикува книга, в която разработва темата за историческото приятелство между хърватите и българите с посвещение на всички "загинали синове и дъщери на Хърватия, които са дали живота си в борбата за независимост на родината".

Покойният Коста Църнушанов още по време на опасния период на комунистическо владичество в България явно работеше по темата за вековното българо-хърватско приятелство. Поради всичко това, а преди всичко поради участието си в освободителната борба, Църнушанов бе хвърлен в комунистически затвор, а в продължение на дълги години той и неговото семейство бяха подложени на преследване и морален тормоз.

Президентът на Р Хърватия д-р Франьо Туджман награди Коста Църнушанов с това високо отличие, което днес връчвам на неговия син, по предложение на академик д-р Далибор Брозович, председател на Хърватско-българското дружество в Загреб. Доказателство за съществуването на двустранно желание и воля за развитие в още по-голяма степен на приятелството и сътрудничеството между българите и хърватите е и това, че точно тези дни президентът на Република България г-н Петър Стоянов награди академик Брозович с орден "Мадарски конник" - първа степен за неговите особено големи заслуги за обединяването и утвърждаването на българската общност в Р Хърватия и развитието на българо-хърватските отношения.

Тези дни се извършва погребението на мъченически избитите хърватски пленници по време на кървавия сръбски поход към Вуковар през 1991 г. Това престъпно деяние намери широк отзувк в България. През тази година Коста Църнушанов публикува горепосочената книга, чието мото е: "В името на едно измислено югославско единство, пред очите на Европа и света, хърватите са избивани и унищожавани заради тяхната гордост и решимостта им да бъдат народ, а всичко това се случва в края на ХХ век.  Ще останем ли глухи за тревожния зов на камбаните в Хърватия, когато варварите рушат техните камбанарии?! Не съществува сила, която може да победи една справедлива идея! Ще дойде времето, когато всеки ще получи онова, което заслужава!"

Едва през 1993 г., по време на тържеството в Българската академия на науките по повод 90-годишнината на Коста Църнушанов, България официално отдаде признание на неговите заслуги в национално-освободителната борба и на работата му в областта на историята и философията. Днес независимостта на Хърватия има своите здрави основи в жертвите, които даде, но и в блестящите военни победи. Коста Църнушанов е прав, като пише: Историята в крайна сметка дава на всеки това, което е заслужил и което си е извоювал. Нека му благодарим!


Отговор на д-р Пантелей Църнушанов

Ваше превъзходителство г-н Мещрович,
Щастлие съм от факта, че покоиният ми баща Коста Църнушанов е награден именно с хърватски висок орден. Чрез Вас, Ваше Превъзходителство, благодаря на г-н президента на Р Хърватия д-р Франьо Туджман за утвърждаването на това отличие.

Една от големите мечти на баща ми беше неговата книга за хъраатско българските взаимоотношения през вековете да бъде издадена на хърватски език. Това вече е действителност!

Връчването на този орден е признание не само на личните заслуги на баща ми и на любовта му към хърватите, но е признание на усилията на всички сили в България, които по свой начин изграждат и поддържат великолепните българо-хърватски взаимоотношения в момента.
Нека Бог да благослови тази дружба!

13 юли 1998 г.

Стоян Бояджиев - почетен председател на ВМРО

Ваше Превъзходителство,
Вие поканихте на това тържество специално македонските българи. Ние, като част от българския народ, най-остро чувстваме дружбата мжду вашия и нашия народ. Това бе доказано в тези 900 години, в които се бори хърватският народ,  за да създаде своята държава, и сега, слава Богу, успя. България призна първа Р Хърватия от бившите югославски републики. Г-н Църнушанов в нашите разговори ми обърна внимание на интересни факти от хърватската литературна история. Те са три. Най-големите защитници на българщината в Македония са хърватските писатели. В средата на ХII век Дукленският летопис, написан от един свещеник от Далмация, разказва за Самуил и неговия български произход. През 1756 г. историкът Андрия Качич-Миошич възхвалява в своите съчинения цар Самуил, който освободи българския народ от гръцкото робство. Той нарече българите "рицарски народ". Друг хърватски историк Франьо Рачки изследва цар Самуил като прославен български владетел. Тези три личности в продължение на шест века със своите трудове разбиват сръбските шовинисти, според които македонските българи не са българи. По-късно голяма морална подкрепа на българите братя Миладинови даде епиекоп Йосиф Щросмайер. В по-нови времена акад. Мирослав Кърлежа защитаваше Македония от Титовата пропаганда.

Да бъде вечна дружбата между България и Хърватия!


Съкровено за Коста Църнушанов

Райна Дрангова, зам.-председател на ВМРО:

Много съм развълнувана и безкрайно съжалявам, че чичо Коста не е жив да се порадва на една заслужена почит, която му оказва президентът на Р Хърватия. Щастлива съм, защото този празник ме връща много години назад, когато в Народния театър в Скопие баща ми получи орден за гражданска заслуга II степен. Заедно с него ордени получиха и други видни дейци на македонското освободително движение - кметът на Скопие Спиро Китинчев, Димче Шкатров, Димитър Гюзелев и др. За мен награждаването на К. Църнушанов е един истински празник.

Мария Коева, дъщеря на Тодор Александров:

Съжалявам, че бай Коста не доживя лично да приеме престижния орден. Представям си колко щастлив би бил да разбере, че трудът му да остави на потомството всичко, което знаеше, всичко, което беше преживял и проучвал през дългия си жизнен път, е оценен и от хърватите. Бай Коста е още пред очите ми - слаб, висок, изправен, почти нетленен, обзет от една единствена цел - да не позволи на смъртта да му попречи да довърши и види отпечатан и последния си труд. И успя! Дано нашите "видни" политици историци и общественици се запознаят по отблизо с трудовете на К. Църнушанов. Ще им бъдат полезни, вярвайте ми!
 

Проф Веселмн Трайков, МНИ:

Близък съм с Църнушанов от 1941 г. - в Битоля го назначиха областен училищен инспектор. Полученият орден е едно късно, уви, признание, но заслужено. Това е награда не само за Църнушанов, но и за българите.

Лъчезар Тошев, депутат ет СДС, ръководитеп на делегацията ни в ПАСЕ:

Много жалко, че Коста Църнуашанов получава това отличие посмъртно. Обикновено такива хора, които цял живот се борят, не дочакват признание.

Така е и с него. Но той, разбира се, не се е борил за признание и за благодарност. Направил го е, защото е смятал, че така трябва. Един орел лети, защото е орел, а не защото чака орден.

Христо Цонев, адвокат:

Познавам бай Коста отдавна, зная неговия жизнен и творчески път. Винаги съм бил следовник на неговите идеи и родолюбие.

Беше борбена личност, не мълчеше, когато другите се страхуваха, бай Коста протестираше. Даде принос в осъзнаването на много българи, които "спяха". И то в един период, когато повечето хора мълчаха по националните проблеми. Щастлив съм, че хърватската държава оцени неговата дейност. По-специално с издаването на книгата "Българо-хърватски взаимоотношения през вековете".

Наум Кайчев, председател на СГО на ВМРО:

Г-н Коста Църнушанов бе един много дълбок човек - смея да кажа това като един от младите хора, които бяха близо до него в последните години от живота му.

Той копнееше за родната Македония, за благодетелта на българщината там. Беше дълбоко убеден в искрената дружба и общността на интересите между българи и хървати.

[Back]