Одисеята на едно българско семейство от Кукуш

Доц. д-р Ангел Генов

в-к "Македония", брой 24, 17 юни 1998 г.

Затихват победните залпове на Балканската война. България е изправена пред нови предизеикателства. Довчерашните й съюзници - гърци, сърби и румънци, се опълчват срещу нея. Най-настъпателни са гърците, чиито войски се отправят към Егейска Македония, като навсякъде издевателствуват и всичко опустошават. Научавайки от български офицери истината за положението по фронта, населението от Кукуш напуска родните стрехи и се отправя към майка България. С нахлуване на гръцката войска Кукуш е разграбен и опожарен. Между бежанците е и 65-годишнит дядо Митю Палазов заедно със снаха си Мария и трите й невръстни деца. Най-голямата, Магда, е на 7 г., братчето й е на 5 г., а най-малкото е пеленаче. Бащата е войник в българската армия. Пътят по поречието на Струма е дълъг и тежък. В Горна Джумая и Дупница е истинско стълпотворение от бежанци. Слуховете са най-различни, но повечето са мрачни. Съдбата отрежда семейството да срещне в Дупница прехвърлящия се от един на друг фронт син, съпруг и баща Атанас Палазов. Срещата е кратка, но са взети взжни решения. От София фамилия Палазови се отправя за Истанбул, където имат близки сродници. Посрещането им обаче е хладно и фамилията е принудена скоро да поеме обратния път с кораб за Варна. На кораба бебето се разболява и умира. Майката крие смъртта на рожбата си, за да не бъде хвърлено в морето. Същото тя прави и във влака Варна-София, като обяснява на пътуващите в купето, че бебето е много кратко и затова не му се чува гласът. В София тя погребва свидната си рожба по християнски.

Животът на бежанците в София е тежък. Майката се разболява сериозно. Няма и кой да се грижи за нея. Тя решава да отиде с децата си при сестра си в Солун. Скоро обаче тя умира. Осиротените деца са разделени: Магда остава при леля си в Солун, а братчето й - при други роднини в съседно селище. България и Гърция са на противни страни през Първата световна война. Малката Магда е подложена в училище на много уничения от учители и съученици. Нерядко е малтретирана и бита. Това принуждава леля й да я настани във френския манастир край Солун. Там игуменката я обгражда с майчини грижи и ласки. Братчето й заболява от холера и умира. Трупчето му бива изгорено.

Изнизват се годините на Първата световна война. След сключването на Ньойския договор Магда се завръща
в България. Баща й се оженва повторно и грижите на новото семейство са насочени главно към новородените близнака. Магда живее в семейството на чичо си Иван Палазов, където е приета като дъщеря. Магда е вече девойка - хубава и с добри обноски. На 17 години през 1923 г. тя се омъжва за Атанас Даскалов, който също е бежанец от Кукуш. Фамилията му е от т.нар. Дупков род, която от 1850 г. след дядо Костадин - Даскала, приема фамилното име ДАСКАЛОВИ. В България многолюдното семейство Даскалови се установява в Пловдив, в къща на стария град на ул. "Цар Ивайло" No 2 (сега паметник на културата). В тази къща различни членове на фамилията живеят до 1960 г. Тук през 1913 г. бащата на Гоце Даскалов решава и нарежда: Най-големият син Атанас да отиде на гурбет в Америка, следващата по възраст дъщеря Мария да отиде учителка в Беломорска Тракия, следващият син Милан да постъпи във военното училище, а малките - Невена и Костадин, да останат при родителите си. Всеки тръгва по начертания път.

Най-кратък е пътят на Милан, който отдава живота си със смъртта на храбрите за освобождението на майка Македония през Първата световна война като юнкер.

Мария още през есента на 1913 г. е учителка в с. Булаткьой - Гюмюрджинско. Там тя след няколко години свързва живота си с Гено Ангелов от средногорското с. Красново - Пловдичко, изпратен като секретар-бирник. Той от 1926 до 1939 г. е държавен контрольор в Пловдив. След 9 септември 1944 г. е убит безпричинно от сподвижници на т.нар. нова власт и обявен за безследно изчезнал. Жена му и децата му 45 години са третирани като "засегнати от мероптиятията на народната власт" с всички негативни последици.

Атанас заминава за Америка и се установява в Детройт. Работи в заводите на Форд. Условията на живот и труд са непосилни, но той преодолява всички трудности и когато след края на Първата световна война се завръща, е препечелил сревнително добро състояние.

След сватбата Мафда живее при свекър и свекърва в Пловдив, защото мъжът й трябва да замине отново за кратко в Америка, за да уреди някои сметки и поданството си. Завръща се през 1924 г. след раждането на първия им син Милан. Той опитва различни професии, но успешно се реализира като търговец ангрорист на брашно и зърнени храни отначало в Пловид, а след 1928 г. и в София. Раждат им се още три деца: Георги, Мария и Елена.

Благополучието на семейство Атанас Даскалови продължава до 1944 г. Новата власт налага режим на репресии и експроприация. Животът става тежък и несигурен. Виси опасност и от съдебен процес. Атанас Даскалов взема съдбовно решение. Възвръща американското си поданство и през 1946 г. цялата фамилия с оскъдна покъщина и средства отново са БЕЖАНЦИ. Установяват се отначало в Детройт. Условията в САЩ са променени. Бащата вече е на 57 години и не го приемат на работа. По-малкият син се разболява от туберколоза и само новооткритият стептомицин е причина да бъде спасен животът му. По-голяма дъщеря умира от енцефалит. Най-малката дъщеря трябва да учи. Но както е казано, "ИМА БОГ". Най-големият син Милан бива приет за сътрудник в радио Гласът на Америка. По-късно става преподавател по български език във военна академия. Явява се на интервю за американски дипломат, което издържава успешно, и в продължение на 30 години заема длъжности в американската дипломация в Индия, Китай, Иран, Мароко, след което се и пенсионира. По-малкият брат, след като оздравява, постъпва като икономист на работа при военните. Сполучлив е бракът на най-малката Елена.

От голямо напрежение и несигурност на живота в началните години на емигранството бащата Атанас Даскалов умира на 62 години от инсулт. Жена му - малкото някогашно сираче Магда, сега е на 92 г. Макар и с две изкуствени коленни стави, тя се движи свободно и е добър и приятен събеседник. Тя се радва на трите преуспели деца, на шестима внуци и внучки и на два правнука, разпръснати в четирите краища на САЩ...

Въпреки толкова големите превратности на съдбата всички те са запазили българския дух и самосъзнание. Такива са българите от Македония и по-специално от Кукуш!

[Back]