на Македонския научен институт - София, по повод на Скопската среща от 27.04.1998 г.  на определен кръг интелектуалци, организирана от Хелзинкските комитети на двете страни

в-к "Македония", брой 21, 27 май 1998 г.
 

Във връзка с въпросната среща членовете на Македонския научен институт, София - академици, чл.-кореспонденти, професори, доценти, научни сътрудници и общественици - сме длъжни да заявим, че не сме изненадани ни най-малко от нейния нулев резултат.

Като имаме предвид предубедените възгледи на някои български участници в нея и по-специално на няколкото домашни политолози, известни от печата още преди срещата, ние бяхме наясно, че организаторите й са търсили български съмишленици на официалните властници в Скопие. Особено показателен в това отношение е фактът, че представители на опозиционните партии от македонска страна не е имало.

Драстичното отрицание на резултатите на българските хуманитарни науки (история, лингвистика и етнография), обявени от политолозите за "абстрактни" при вземането на трайни политически решения, наистина представлява уникално явление. В случая то не може да се квалифицира дори като балкански феномен, защото домораслият му характер е повече от очевиден.

Отрицанието е извършено от политолози, които също претендират, че са научни работници, но на своята дисциплина по стар комунистически обичай гледат като на "наука на науките", "наука над науките", можеща да подмени всички останали. Отхвърлили трите хуманитарни науки, те с лека ръка менторски "решават" и проблемите на историята, и на лингвистиката, и на етнологията - и на българската, на балканската и на световната политика.

В кривото огледало на тези политолози, участвали в срещата, нещата са преобразени в преобърнат вид; видоизменена е само старата терминология, която въпреки усилията пак не е допаднала на домакините. В скопския печат терминологията им е окачествена като "куртоазна".

"Прагматичният" (разбирай, куртоазният) подход, предлаган от нея, има само вербална промяна. Неговата същност е преповторение в имплицитен вид на прастарите сталинско-титовски (коминтерновски) постановки за "език" и "нация", съчинение през 1934 г., но модерно "узаконени" от тях в публикуваните им в Скопие интервюта като "македонски език" и "македонска нация". Пълният крах на политическата им научност става очевиден, когато те се опитват да възприемат парадоксалната формулировка за "признаването" на неща, които не подлежат на признаване от международната общественост. Това дори бе разбрано далеч преди срещата от самия македонски президент.

Объркването на разноранговите понятия - политически (държава) с лингвистични (език) и етноложки (етнос, народност, нация), и приписването на атрибутивност на едните или на другите издава, най-меко казано, елементарна школска неосведоменост. Гонитбата на науката, доставяща емпиричния материал за политиката, не ни свързва с бъдещето, а ни връща към средновековния тип мислене, където там е била по-малко нужна.

В преобърнат вид е и констатацията, че миналото на Р Македония и Р България ни "разделяло", поради което въпросите, свързани с него, било необходимо "прагматично" да бъдат изоставени.

Ако е нужно да бъдем точни, тъкмо хилядолетното минало (св. Кирил и св. Методий, св. Климент, св. Наум, Самуил, Миладинови, Жинзифов, Пърличев, Гоце, даме и пр.) е обединавящото звено, а чуждите сили, най-упорити измежду които са македонизмът на сърбина Стоян Новакович, сърбокомунизмът, новомакедонизмът (т.е. сърбомано-македонизмът), са тези, които ни делят и издигат старо-новата Берлинска стена.

В напълно преобърнат вид е направена и констатацията за българския "национализъм" като непредвидимо зло. Да се говори за национализъм при една разпокъсана още от 1878 г. нация, от която впоследствие са отнемани на седем пъти земи и население, е истинско кощунство. Терминът национален, използуван за определение на известна черта на българина, може да се открие често, но за съжаление в съчетанието национален нихилизъм - резултат от деформацията, получена от стари (интернационалистически) или по-нови (космополитически) влияния отвън.

Гражданинът на света не е тъждествено понятие на безотечественика. Гражданин на света е онзи, който първо е гражданин на своята държава, а след това - чрез материалния и културния престиж на своята страна - се превръща в достоен член на световното гражданско общество, без да е загубил обаче националната си идентичност.

Влизайки в Европейския икономически съюз, французинът (англичанинът или германецът) не престава да бъде французин (англичанин или германец); той не се отказва от историята на своята страна, от езика и от народността си, от културна самоличност. "Щраусовата" максима (бягство от проблемите), издигната на срещата, че в съвремеността нямало "езиков въпрос" е фалшива. Тя е такава най-малко поради факта, че подписването на документите между Р България и Р Македония (по настояване на Скопие) трябвало да стане само в един вариант - на български и македонски (разбиран от управляващите в югозападната ни съседка като "език", който се говори и в Пиринския край, т.е. на територията на българската политическа реалност).

В това отношение нашите дипломати далеч са предварили някои учени политолози (професори, директори на стратегически програми и пр.), като са въвели във формулировките за подписване ограниченията "конституционен език", "официален език" и пр., т.е. текстове, които ориентират към езикови формации в държавни граници и които изключват всякакви възможности за бъдещи претенции.

Предложенията отразяват добрата воля на българската страна, затова техния брой е голям (от 12 до 15 варианта). Всички те имат една цел: трайно и неконюктурно уреждане на проблемите, което да послужи като база за по-нататъшни искрени и добросъседски отношения. Безусловното и единствено предложение на Скопие има характер на политически рекет. То е в пълна хармония с чл. 49 от Конституциятана Р Македония, предвиждащ "грижи" за "малцинствата" в съседните страни.

Оказва се, че Хелзинкският комитет в България (ако наистина е заинтересуван от окончателното уреждане на проблемите) заедно със своите сътрудници - "хора със свободна воля", би съдействувал за установяване на фактически демократични отношения в югозападната ни съседка, където под ударите на т. нар. "Закон за запазване на националната чест" ежедневно попадат предимно онези, които се осмеляват да изявят своето българско етническо самосъзнание. Примерите в това отношение за много. В същото време Българския хелзинкски комитет (ако наистина е български) не би трябвало да подкрепя на територията на България една нелигитимна малка група от хора, демонстративно създадена от чужди посолства и поддържана с пари на чужди държави.

Политиложкият институт за регионални и международни изследвания в София очевидно също може да помогне по-конструктивно, за да бъде установено количеството на излъчените от медиите на всяка страна материали срещу съседните страни. И тогава фактологично ще се докаже кой провокира междудържавното напрежение на Балканите. Нашата страна в това отношение навярно ще се окаже в най-благоприятна позиция.

Очевидно практическата работа на многобройните обществени организации от "свободни хора" е голяма, но тя трябва да придобие по-конкретен характер, тъй като куртоазността има отношение само към формата, а не към същността на сложните проблеми.

Македонски научен институт - София
12 май 1998 г.

[Back]