Феня Декало

в-к "Македония", брой 24, 17 юни 1998 г.

"Не псуйте господу" бе най-забележителният надпис на вратата на известния като архитектурен паметник Погановски манастир. Местният поп обяснява на сръбски, че сънародниците му имат псувните за междуметие и толу попържват всевишния, та се наложило с надпис да им напомнят, че не може да се псува в храма, а който го прави, къщата му ще изгори.

Българските младежи от студентския ансамбъл "Зорница" се смяха на надписа. А по-късно, по покана на Демократичния съюз на българите в Югославия, на площада в Цариброд, докато студентите танцуваха, малцина бяха местните българи, които се престрашиха да излязат да погледнат. Сред зрителите бе възрастният дядо Стоян. "Аз съм български войник - обясни той. - От малък си спомням празника на славянските братя. Тук бе Българско. В края на войната бях мобилизиран в Шести пехотен полк. Бихме се при Страцин. Останахме живи само 27 души. По време на боевете никой не питаше от кой край на България сме. Сега обаче, когато гласуваха увеличение на пенсиите на участниците в Отечествената война в България, нас не ни броят, защото земите ни останаха извън пределите на България. Аз съм дърводелец. Имам малка пенсия. Нито за жената, нито за дъщерите тук имаше работа. Момичетата ми отидоха да учат в Белград. Когато стана време да се връщат, от общината им казага, че тук не се нуждаят от тях, ако искат, да си останат в столицата. Там се омъжиха..."

Ти за пенсия жалиш - намесва се негов връстник. - Я погледни паметника на българските войници, който беше на баира край града. Една нощ някой го зареди с взрив и гръмна. Наоколо се разсипаха саде камъни. Накрая злосторникът се оказа неизветен и сръбските власти прекратиха разследването. Сега до паметника, по-точно руините му, дори няма път, защото набързо раораха коларските коловози."

"Харесва ни хорото. Доведох и дъщеричката да погледа. Не си спомням да е имало при нас честване на 24 май - споделя млада жена, която по обясними причини не си каза името. - Вместо празник на културата дълго чествахме на 25 май измислен рождне ден на Тито като празник на младостта със спортни състезания и прегледи на маршова песен. Макар и рядко, се правеха училищни тържества."

"Неколцина сме, които имаме двойно гражданство - българско и дръбско, - разказва Димитър М. - На тези, които имат австрийско гражданство, и дума не казват, а нас ни малтретират. Все ни питат защо сме станали българи, сякаш не сме си по рождение! С югославските паспорти ни искат по петдесет марки, за да минем с колата през границата, и по 17 DM за пешеходец. На снабдените с български паспорт не се търсят пари, но от известно време на границата не признават българските паспорти на жители на Цариброд и ни връщат на границата или се опитват да ни рекетират за такса за преминаване."

"Бугарите додоха" - казва пет-шестгодишно момченце и сочи студентите. Скоро става ясно, че и майка му, и баща му са българи по произход. Нещо повече, баща му е учил в Софийската художествена академия заедно с Вежди Рашидов. Детето ходи на детска градина, а там госпожата строго следи никой да не приказва на български. Дори "бугарин" е почти ругателно име и още от малки децата се сърбеят.

"Дръжте си изкъсо  жените - намесва се възрастен господин. - Българските продавачки на битпазара съвсем са "нападнали" нашите мъже и им изсмукват парите. Те си имат мъже в България и по един любовник тук. Разбирам, че нямат хляб в България и се спасяват от безработицата тук, но нека се държат по-скромно."

[Back]