в-к "Македония", бр. 13, 1 април 1998 г.

Иван Пенев
Добрич, 13 януари 1998 г.

Уважаема редакция на вестник "Македония",
преди всичко ви честитя новата 1998 г. с пожелание за много здраве и успех в трудната ви и високопатриотична работа. Ценя вашия вестник и с голямо нетърпение чакам всеки негов брой. Засега вие единствени откликвате на парещите проблеми на българската история. Вашият поглед е ибърнат към българите и извън границите на родината. Това е прекрасно. Мостове, духовни мостове трябва да изграждаме между нас и нашите сънародници, където и да се намират.

Редовно следя вашия вестник и ми прави впечатление, че вие се интересувате и от по-далечната история на нашите прадеди. А там има много нови неща, много премълчани истини, които са само в полза на нашия древен народ. Приятно се изненадах, когато прочетох съобщението за беседите в Македонския дом. Между лекторите вие сте включили и проф. Петър Добрев, мой приятел и съмишленик, който с новите си открития за ранната българска история можем да кажем, че е съвременният Паисий.

Радвам се, уважаеми сътрудници на вестник "Македония", на вашия открит погглед към историята, на вашето обективно отношение към нейните личности и събития.

иска ми се да обърнете поглед и към едни наши сънародници - българите от Волжска България, които векове след унишожаването на държавата им и сега се борят за своята национална идентичност и самоопределение.

Изпращам ви тяхното обръщение да нашия парламент от миналото лято, на което и досега нямат никакъв отговор. Моля да го публикувате, за да научат вашите читатели за техните проблеми. Моля също, доколкото имате възможност, да помолите ръководството на Народното събрание да откликне на молбата им. Доколкото знам, те имат свой представител в София.

В очакване на вашия отговор приемете моите поздрави и дълбоко уважение.

Уважаеми господа!
Позволете ми да предам топъл поздрав от Обшината на волжските (волго-уралските) българи!

През 1923 г. Сталиновото ръководство на Русия забрани нашата община, изпрати нашите ръководители в ГУЛАГ и задраска нашия волго-български народ от всички официални списъци на народите в Русия.

Тогава волжските българи загубиха всички национални и граждански права, а на земята на Волжска България по волята на Сталин беше образувана Република Татарстан (РТ). Горбачовата перестройка и Елциновата демократизация не промениха положението на волжските българи. Мнозинството от волжските българи нямат правото дори да нарича себе си българи - властите в Русия и РТ ги обявяват за "руснаци" и "татари". Единственото, което ни позволяват, е да пишем жалби до всички краища на света.

На нашия зов се отзоваха единствено нашите братя дунавските (дунавско-балканските) българи, организирайки общества за помощ на волжските българи - "Котраг".

Но тия общества са любителски и възможностите им са ограничени. За да бъдат спасени волжските българи от дискриминацията и да се помогне материално на активистите на нашата община, е необходима помощта на държавата.

Ако не успеем да освободим от нищетата макар и няколко души, ще бъде бевъзможно да спасим общината, а и много наши книги по история на българите, които са скривани и унищожавани. Съвсем наскоро, през 1995 г., властите на РТ забраниха даже учебника по история на волжските българи - "Родинознание", издаден от нас за пръв път през последните 80 години. Затова пък в Русия в голям тираж излизат книги, пълни със злобни антибъгларски измислици. (В една такава книга - на М.М. Герасимов и колектив "Антропология античного и средневековного населения Восточной Европьi", 1987 - е написано, че мнозинството от българите са боледували от ... сифилис - с. 116.) Властите на Русия и РТ забраняват на своите граждани да помагат материално на българските организации и затова ние сме бедни.
 

Фолклорният състав "Уяв" от Старое Тимошкино.  Жените пресъздават древни тангристки ритуали.

Ние молим депутатите на Република България да направят всичко възможно Република България да окаже на Общината на Волжските българи макар и минимална държавна помощ.

помогнете на единствените си родни братя на тази земя!

С Уважение
от името и по поръчение на Общината на волжските българи

Фаргат ГАБДУЛ-ХАМИТОВИЧ ХУРУТДИНОВ
председател-координатор на главната организация на
Общината-Клуба  "Булгар аль-Джадид" ("Нови Болгар")
гр. Казан

Дописка от град Казан

На 30 август в град Казан, в "Двореца на културата" се състоя Третото събиране на Българския национален конгрес (БНК), главната политическа отганизация на волжските българи в Русия. На конгреса присъстваха делегати от най-големите градове на Централна България ("Република Татарстан") - Казан, Нижнекамск и Набережньiе Челньi, от Уляновска, Оренбургска, Самарска, Тюменска (Сибир), Читинска (Забайкалие) и др. области на Русия, от Москва и Санкт-петербург. конгресът прие новата дългосрочна Програма за развитие на Движението на волжските българи за национални, граждански и политически права; избра ръководители за различните отдели на БНК. Конгресът изслуша с одобрение отчета на президента на БНК Г. Халилов; изказването на директора на казанския институт по езика, литературата и изкуствата - учения-българовед академик М. Закиев; съобщения на ръководителите на делегациите. Конгресът отбеляза, че в условията на пълно безправие на волжските българи в Русия, в т.ч. и в "Република Татарстан", и при отсътствието на каквито и да било материални помощи за волжските българи е невъзможно да се борят за възстановяването на литературния волжско-български език (т.нар. "български тюрки") поради официалното му забраняване от болшевиките, да развиват совята култура. Затова като единствена задача по силите на БНК остава спасението на българското национално самосъзнание по пътя на разширяване редовете на Българския национален конгрес. "Главното за нас сега е да се спаси името ни "българ" - изтъкнаха делегатите. Конгресът завърши с изпълнение на химна на БНК - песента "Ние сме българи!"

На конгреса не присъстваше един от най-видните деятели на Движението на волжските българи - РАИЛ ШАРИПОВ. Шарипов влезе в летописа на Движението на волжските българи като основател и редактор на първия в историята на волжските българи вестник "Българиле" ("България"), на първия след 1917 г. волжско-български издаделски център в гр. Оренбург, напечатал и издал под негово ръководство I и II том на сборника древнобългарски летописи от Бакши Иман "Джафгар Тарихьi" (1680 г.), книгата "Българският въпрос".

И точно пред самия конгрес в Казан пристигна страшната вест: РАИЛ ШАПИРОВ е убит в град Оренбург. Подробностите по това престъпление още не са известни, но предвид обстановката в Русия, макар и по-късно, те ще станат известни. Гибелта на РАИЛ ШАПИРОВ обаче не предизвика разстройство сред редовете на Движението на волжските българи. "Ако излезеш на пътя - то върви!", гласи народната мъдрост. Волжските българи излязоха на пътя на борбата, за да достигнат до победа. И те ще я постигнат.

Български информационен център (БИЦ)

[Back]