Стоян Бояджиев

в-к "Македония", бр. 14, 8 април 1998 г.

Преди един месец при закрити врата в София - вход само с покани, бе представена книгата "История на Македония - Апология на македонизма". Авторът на същата е цинцаринът (влах) Георги Радулев, сега вече Радуле. Още в заглавната страница започват заблудите и лъжите: обявено е, че книгата е издадена в София в 1997 г., което не е вярно. Книгата е напечатана и издадена в Скопие. За издател е посочена Българската Лига за защита правата на човека и гражданина. Тази нововъзникнала лига е поделение на ОМО "Илинден" и бе създадена при последните законодателни избори, като тя регистрираше кандидати за народни представители - хора на създателите. Предназначена само за Пиринския край, тя претърпя тотален провал и получи 0.012% от подадените гласове. Истинският издател на книгата е скопската македонистка централа, която е и финансирала издаването, а вкарването и разпространението е възложено на нейните хора тук: лигата начело с Константин Георгиев и Българо-македонското дружество за приятелство начело с проф. Иван Калчев.

Сама по себе си тази "творба" е адаптиран превод-препис на десетки подобни писания на сърбоманските скопски "учени", които изкарват, че сегашните македонци са наследниците на едно племе, съществувало още в V век преди Христа. Открадвайки цели глави от историята и легендите за древните ахейци, те изкарват племето македоняни на Пердикас за родоначалник на сегашните македонци, живеещи в Р Македония. Всички световни историци до един са единодушни, че това племе е било покорено от Римската империя във II в. сл. Хр. при нахлуването на римляните на Балканския полуостров. Създадена е една изсмукана от пръстите история за един народ, който самите гърци не признават.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ Е ВЕЛИКИЯТ СИН НА СЕГАШНА МАКЕДОНИЯ

твърди Радуле. За да се увери, че древните ахейци съвсем не са били на това мнение, авторът трябваше да прочете по-внимателно Демостен. Там той ще научи за истинското отношение на ахейците към македоняните, "от които даже не може да се намери и един добър и свестен роб", и ще прочете надписа на паметника, издигнат край Атина в чест на загиналите "в битката ахейци в защита на отечеството срещу варварите македоняни". Ако пък не му се чете това, да провери какво написа още преди 150 години немският учен Йохан Д. Далмерайер. За него сегашните гърци са потомци на славяни и албанци. Гърците са сменяли името си няколко пъти в историята: един път са атиняни, после пък са ахейци, после стават ромули през римската епоха и Византия и чак в 1821 г. стават елини. Много известни "гърци" въобще не са били такива. Така героят от войната за независимост Марскос Ботсарис е 100% албанец, а първият председател на Гърция след създаването на сегашна Гърция Йоан Каподистрияс бе венецианец. За Фалмерайер е доказано, че няма приемственост между сегашните и древните гърци (вж. "История на Морея").  Ако пък Радуле иска да дойде в по-новите времена, да се обърне към най-значителния съвременен историк А. Тойнби, който също така енергично отрича връзката на елинизма с византийския свят (1934 г.).

Съвременната историческа наука приема, че византийската наука, традиция и култура в действителност не са никакво продължение на гръцката култура (Х. Пултон - 1994 г.). Ако и това не му е достатъчно, да си свери часовника с президента на Р Македония Киро Глигоров, който при посещението си в Канада заяви на всеослушание пред радиото и телевизията: "Ние сме славяни, дошли в VII в. сл. Хр. на Балканите." Също така в срещата преди няколко месеца в Крит К. Глигоров потвърди славянския характер на Македония и отрече връзката с древните македоняни и македонската държава. Така той срина цялата пясъчна кула, построена от скопските историчари за сегашните жители на Македония като продължители на древното (гръцко) племе македоняни и призна, че сегашните македонци не са нищо друго освен славяни. Това повтори неотдавна и гръцкия президент Костис Стефанопулос:

"СЛАВЯНИТЕ В МАКЕДОНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ СА БЪЛГАРИ"

Радуле ще трябва да запомни добре определението на А.Ж.П. Тейлор: "Исторически македонецът е просто българин, който бе поставен наново под турско управление в 1878 г."

Единственото вярно в тази книга е, че тя е апология на македонизма. Модерният македонизъм счита, че Македония е била поне 15 века отделна национална политическа единица на Балканите, със собствени права, самородни културни традиции, стар език и национални институции - неща, които в действителност никога не са съществували. Македонизмът е официална и единствено призната идеология в Р Македония, върху чиито основи се изгражда националната държава и се създават институциите. Щом се отдава такова голямо значение на македонизма, авторът беше длъжен да цитира известния на всички учени пасаж от писмото на сърбина проф. Стоян Новакович до сръбския министър на образованието Владан Джорджевич: "Затова сръбската идея има нужда от съюзник, който би могъл да застане в директна опозиция на българизма. Такъв съюзник аз виждам в македонизма." Така щеше да стане напълно известна една основна истина: който иска да изменя националното съзнание на македонския българин, той търси помощ от македонизма. Това направиха навремето сърбите, това правят сега управниците на Р Македония. Авторът пише в прибавката на английски накрая: "Археологическите находки и документи, говорещи за историята на Македония, се разрушават и се крият" (стр. 431). Вярно е обратното: скопските  управници укриват, разрушават и унищожават всичко, което говори срещу македонизма!

В книгата си авторът, разбира се, не споменава и дума за казаното от основателя на ВМОРО д-р Хр. Татарчев: "Понеже Македония не може да се обедини с България, трябва да съществува като автономна единица." В първия устав на ВМОРО изрично е казано, че тя е организация на българите, останали под турско робство. Авторът бяга като дявол от тамян от тази историческа истина, не я споменава никъде в "труда" си и препраща читателя към Д.Х. Димов за информация.

Освен апология на македонизма, тази книга е и апология на антибългаризма. Навсякъде се чувстват разбиранията на новоизлюпените расисти на Балканите, навсякъде се говори за чистотата на славянската раса на жителите на Р Македония (Скопие) и за турско-монголските татаро-бугари (София). Анархо-македонисткият вестник "Народна воля" с грамадни букви на цяла страница помества статия

"БУГАРИТЕ СА РОДНИНИ НА ТАТАРИТЕ"

"Бугарите са турко-монголско племе"

Като апология на антибългаризма тази книга държи първенство над всичко писано досега. Радуле е отчаян българомразец. Вижте само сарказма и пренебрежителното отношение към българското: "Санстефанският договор превърна един народ без ясно изразено народностно съзнание, без всеобщи политически цели, без здраво пропити в него идеи за национална свобода в народ с голям процент шовинисти. Посади в него бацила на великобългаризма. Тези, които не тръгнаха с Левски, а наричаха него и доблестните български патриоти "хайдуци", "серсеми", "хаирсъзи", които не направиха нищо, за да го освободят, които сътрудничеха на турците при съденето и обесването му, които не последваха четата на гениалния Ботев, които изпратиха "адрес" с подписи от народа, сега, в кратък период от време, ще прегърнат идеите на великобългарския шовинизъм. Липсата на национално самочувствие у българите ше се компенсира с победата на българската армия над сръбската от 1885 г." (стр. 242).

Антибългаризмът на Радуле го прави крайно изобретателен, когато е необходимо да нападне българската кауза. Той много елегантно се измъква, когато трябва да отговори на въпроса, защо гърците са кръстили Василий II "Българоубиец" след победата му над цар Самуил, а не "Македоноубиец". Названието му "Българоубиец" лично прочетох на издигнатия в негова чест голям паметник в центъра на Атина. И Радуле идва до комичното твърдение, че ако Василий би бил наречен "Македоноубиец", то това би било равнозначно на "убиец на византийци" (стр. 135). Гениална логика!

На Радуле съвсем не е ясно, че името "Македония" са носили и други географски области на Балканите. Нека да прочете труда на проф. Петър Коледаров "Името Македония в историческата география" (1985 г.), за да узнае например, че в даден период от време областта, включваща Пловдив и Одринско, е носела името "Тема Македония". За да даде академичен вид на книгата си, той цитира този труд в края й, както и труда на Коста Църнушанов "Македонизмът и борбата на Македония срещу него". Но нито ред не е поместил срещу аргументите на Църнушанов. Не знам дали му е известно, но трудът на Църнушанов се чете и се преписва в Р Македония като Светото Евангелие.

Защо господин Радуле не споменава в "Историята ..." си нищо нито за случая със седемгодишната Васка Зочева, отговорила на крал Александър, че е българка, нито за отмъщението над младия Кирил Григоров, ликвидирал предателя сърбоман Стоян Мишев, тъст на сегашния президент Киро Глигоров?

Радуле е комичен, когато се опитва да отрече българската народност на отец Паисий. При все че бил роден в Банско, отец Паисий не бил българин и твърди:

"ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА Е НАПИСАНА ОТ ЕДИН ПАНСЛАВИСТ,

а не от един българин, както ни го представя българската историография" (стр. 202).

Сърбоманските историчари, съчинявайки новата история на Македония, превъзнесоха писанията на Кръсте Мисирков. Те не можаха навреме да се усетят, че имат работа не с един учен, а с един въжеиграч, който гледа да услужи всекиму, от който ще има "хаир". Кр. Мисирков защитава в писанията си три различни и противоположни каузи. Ту е сърбоманин, ту е българофил, ту създава македонски език в брошурата си "За македонцките работи", ту го отрича. Обръща се за пенсия към сръбското Народно събрание, пишейки в прошението си колко е допринесъл за сръбската кауза, и след като му отказват, иска такава пенсия от българското Народно събрание за същите заслуги - този път за българщината. За него ще пишем обстойно допълнително и подробно другаде. Сега искам Радуле да прочете писаното от Мисирков признание в българския вестник "Мир" (1925 г.) че той винаги си е бил българин и че неговите писания против българщината в Македония са погрешни и той напълно се отрича от тях.

От описанията, които дава за историческите събития след Втората световна война и за борбата на Македония в самата война, се вижда, че антибългаризмът на Радуле е здраво подкован от отчаян расизъм и болшевизъм. Ненапразно хората от Р Македония казват, че там истински македонисти са само сърбите, власите и комунистите. Всичко писано за героичната освободителна борба на македонския народ през Втората световна война е плод на въображението на историчарите от рода на "академик" Апостолоски.

Накрая искаме да зададем на този апологет на македонизма един въпрос: "Известно ли ви е, г-н Радуле, че македонистите след завземане властта в 1944-1945 г. избиха до днес 22 000 души и пратиха други 120 000 на лагер в Голи оток само защото отричаха македонизма, който вие сега превъзнасяте? Вие ставате апологет на скопските престъпници и убийци. Историята ше ви отдаде заслуженото. В това не се съмнявайте, сигурно ще го получите."

[Back]