Стоян Г. Бояджиев

в-к "Македония", брой 26, 1 юли 1998 г.

Сръбското национално възраждане започна фактически извън Сърбия, в хабсбургската и турската империя, в края на ХVIII век. Идейно то се разви и се развиваше стриктно спазвайки написаната от Илия Гарашанин програма, наречена от него "Начертание". Изпълнявайки неговите повели, ръководителите на Сърбия от един 4-милионен народ и държава успяха да създадат една 25-милионна СФРЮ, където сърбите имаха изцяло ръководна роля. До 1929г. "Начертание" е било държано секретно. То е било написано и излиза в 1844 г. и се изпълнява потайно до връхната точка на създаването на Велика Сърбия (1990-1991 г.). От своето появяване в 1844 до 1918 г. то е прието като основен документ за сръбската история и политика.

В очакване разпада на турската империя Гарашанин поставя една основна историческа мисия на външната национална политика на Сърбия. Под лозунга на "светог права историческог" да се възстанови и разшири Душановата империя

Илия Гарашанин (1812-1874) влиза в политиката в 1837 г. като командир на княжеската армия. В 1841 г. взема участие в свалянето на Михайло Обренович и възкачването на Александър Караджорджевич. От 1843 до 1852 г. е министър на вътрешните работи. В своя план "Начертание" той си поставя за цел създаването на една сръбска империя - тази на крал Душан, - включваща всички околни на Сърбия територии: България, Македония, Албания, Черна гора, Босна, Унгария, Хърватия. За всяка една територия се предвижда създаването на специалии отдели за разузнаване и пропаганда. За българските области се предвижда план, съставен от четири точки: 1) Тъй като България няма собствени свещеници, а гърци, да се приемат млади българи в сръбски училища с материално осигуряване. 2) Приемане също така на голямо число млади българи в сръбската семинария да учат теология. 3) Печат и разпространение на черковни и светски книги, за да се спре руското влияние. 4) Изпращане на тайни агенти, които да създават настроение всред българския народ в полза на Сърбия и да му се внуши, че не Русия, а Сърбия ще му помогне.

Гарашанин не идва сам до идеята за своята книга. Тази идея му е внушена от полския принц Адам Юрай Чарторижки (1770-1861). Това е полски политик, който започва своята кариера в края на ХVIII век след третото разделяне на Полша, когато той влиза на служба в руската царска дипломация. Минава за един от най-добрите експерти по Източния въпрос и става външнен министър на Русия (1803-1806), като първоначално се е борил за руските държавни интереси. Влизайки в конфликт с пропруската фракция в руския царски двор, той напуска Русия в 1806 г. и работи срещу руските интереси.

През полското въстание от 1830-1831 г. той е председател на правителството във Варшава. След емигрирането му във Франция в 1831 г. той е избран за "конституционен крал на Полша". Седалището му е в Париж, откъдето започва организирането на Европа срещу Русия. Резиденция му е хотел "Ламбер". В 1342 г. установява представителотво в Белград. Политиката му е да обедини Франция, Англия и балканските славяни срещу Русия. С идването на Караджорджевич (прозападен) Сърбия се обръща към Англия и Франция. За своя дясна ръка в Белград и Загреб принц Чарторижки избира чеха Франьо Зах, доброволец в полските въстания, и му възлага да оъздаде в Сърбия организация, въздигаща Сърбия като притегателен център на всички южни славяни. В Париж Чарторижки написва книгата "Съвети върху поведението, което трябва да съблюдава Сърбия"

Тази книга бива представена на Гарашанин. Чехът Франьо Зах му изработва "Програма за сръбско национално величие". В двете книги се предвижда Сърбия да обедини всички славянски държави на Балканите и да създаде силна славянска държава.

Гарашанин отхвърля идеята на Зах за славянска държава и започва да чертае възстановяването на Душановата империя, т.е. създаване на сръбска империя, която трябва да възникне от руините на турската империя: "Разбивайки камък по камък турската държава, да създадем голяма нова сръбска държава".

Франъо Зах е убеден, че България е единствената страна, където ще стане остър сблъсък между руските и сръбските интереси. Русия иска да създаде българска държава и да я постави под свое влияние. Това е против сръбските интереси и затова Гарашанин създава специален контраплан - програма за България. Сърбите влиэат в конфликт с Русия. Когато в 1878 г. бива създадена българската държава, сърбите разбират, че плановете им да я включат в Душановото царотво са пропаднали. Затова в 1885 г. Сърбия обявява война на България, за да попречи на Съединението с Източна Румелия, но е разгромена военно.

Гарашанин официално приема империализма като средство за създаване на Велика Сърбия. Идеите му се реализират от Иван Ристич, Йоан Цвиич и Никола Пашич.

Анализът на "Начертание" показва, че това е един типичен великосръбски план за покоряване на южните славяни. Корените му се крият в идеологията на сръбското "Светосавлие" на Вук Караджич. Опитите да се създаде една южнославянска федерация съгласно съветите на полския принц Чарторижки и на чеха Зах биват напълно проиграни от великосръбската идеология.

Вървейки по съветите на "Начертание", сърбите създадоха и Югославия, и СФРЮ, които се сгромолясаха пред очите ни по силата на законите на политическата логика. Така и делото на Гарашанин бе отнесено от вихъра. То стана причина да се пролее кръвта на балканските народи в множество военни конфликти. Въздействието на идеите на Гарашанин за съжаление са дълбоко вкоренени в духовността на сръбския народ. Това ясно пролича от идеите, изложени в Меморандума на Сръбската академия на науките, издаден през 1986 г. ("САНУ - Меморандум").

[Back]