Спасина Хисарлъшка

в-к "Македония", брой 22, 3 юни 1998 г.

"Мила ми Венето, Димитре  и Иванке..."
Когато Христо Ботев пише тези прощални слова от кораба "Радецки" на 17/29 май 1876 година до семейството си, неговата единствена рожба Иванка е била само на един месец. Десет дни преди заминаването си той взел четири минца назаем за кръщаването й. Защото последните си лични пари похарчил за издаването на първия брой на новия си вестник "Нова България", който брой останал и единствен. Дъщеря си нарекъл на името на майка си - Иванка. Ботев не можал да й се радва дълго. Нейната съдба го тревожела. Затова, когато поел "страшния, но славен" път за освобождението на България, в последното писмо до жена си оставил една единствена заръка - "гледай Иванка".

И Венета изпълнила завета на любимия си съпруг. С много усилия и жертви тя отгледала, възпитала и изучила дъщеря си, достойна за името на великия й баща - първа между момите по ум и красота.

Присъстващи на тържественото откриване на паметника на баща й във Враца през 1890 година в спомените си с умиление разказват как Иванка, тогава ученичка, с рядък поетичен талант, с взор, отправен към Вола, издекламирала любимото си стихотворение "На прощаване".

След Освобождението на България Венета и Иванка Ботеви се преселили да живеят във Велико Търново. Там Иванка завършила четвърто отделение, но поради липса на средства отново се завърнали в Букурещ при вуйчото на майка й Панайот Рашев - български митрополит. С неговата материална помощ Венета имала възможност да даде на дъщеря си най-високо за времето образование.

Иванка Хр. Ботева като ученичка
В Букурещ Иванка учила в чуждестранен пансион. След смъртта на П. Рашев те се завърнали във Велико Търново и Иванка постъпила в девическата гимназия. Но само след две години майка й я изпратила във Виена, после в Женева, където с блестящ успех завършила образованието си.

Завърнала се в България, тя станала учителка в девическата гимназия във Велико Търново. Но желанието й да продължи образованието си е било много голямо и тя заминала отново за Женева. Там се записала в университета, във факултета за социални науки, след завършването на който получила научна степен лисансие - 1900 г.

Като се завърнала в България, се установила да живее при майка си във Велико Търново.

Иванка приличала много на баща си - по фигура, по очите, по високото му чело, по ума, по характера и по поетичната му душа. Освен амбицията да добие най-високо образование тя се стараела да живее живот, достоен за неговото велико име. Знаела наизуст всичките му стихове, фейлетони и цели статии. И не забравяла никога, че баща й даде живота си за освобождението на България. Но тя знаела също, че зад Рила, Осогово и Странджа има българи, които още живеят в робство и пеейки песните на нейния баща, умирали за свободата. И затова с ботевски жар се заела да подпомага делото на Македоно-одринските революционни дружества, чиито най-дейни членове били младежи емигранти или синове на емигранти. Ето какво пише за тази й дейност нейния близък приятел Илия Янулов:

"Тя, както и майка й, бяха беззаветно предадени на македонското свято дело - обърнаха къщата си на убежище за македонските изгнаници - въстаници, учители и попове, не жалеха ни пари, ни сили, за да подпомогнат делото. По едно време къщата на Венета Ботйова бе обърната в арсенал... Иванка, между това, бе дългогодишна касиерка на македонското дружество в Търново, а през 1902 г. бе делегатка на македонския конгрес."

От това време е известна и е публикувана разписка за членски внос. Тя принадлежи на Елена Драсова, жена на Ботевия другар Иван Драсов, членка на Мекадоно-Одринското дружество във Велико Търново. На тази разписка  стои подписът на Иванка Хр. Ботева.

За емигрантите Иванка е била частица от Ботев, който със своята поезия и саможертва бе дал най-голяма обич към България и бе станал тяхно знаме и идол. А за нея те са били най-верните последователи на баща й. Тя знаела, че те всеки миг са готови да напуснат училищата, канцелариите, работилниците и казармите в свободна България и с пушки в ръка да отидат да се бият за освобождението на родните си огнища, както направи някога нейния баща. Сред нейните приятели, обожатели и познати били и видните македонски дейци Георче Петров, Димитър Ризов, Аргир Манасиев и много други.

От тази среда на българите-емигранти от Македония, тя избрала и своя съпруг. Това е д-р Стоян Христов Милчов. Той е роден в горно-джумайското село Клисура (сега Благоевградски окръг) на 1.II.1873 г.

През 1878 г. село Клисура е освободено от руските войски, но по силата на Берлинския договор заедно с цялата Горноджумайска околия било отново включено в границите на турската държава. И тогава заедно с хилядите бежанци, които напуснали Пиринския край и дошли да се поселят в България, се преселило семейството и на д-р Стоян Христов. Неговото семейство се настанило в малкото селце Осоица, което се намира североизточно от София, близо до село Саранци. Тук той завършил основно училище, прогимназия - в гр. Новоселци (дн. Елин Пелин), а гимназия - в София.

Ученолюбивият младеж не се задоволил само със средно образование и след като спестил пари като чиновник, заминал да продължи обучението си в Белгия. Учил в Брюксел 4 години по специалност икономика. През март 1905 г. завършил учението си с голямо отличие и научно звание лисансие, а няколко месеца по-късно положил изпит за доктор на икономическите науки. Докторската му теза е била "Кредитът в България".

Преди да замине за Белгия, д-р Стоян Христов в продължение на една година вземал уроци по френски език при доведения син на Венета Ботева Димитър Рашев. По този начин той се сближил със семейството на Ботев. И когато се завърнал в България и се оженил през януари 1906 г. за Иванка, брат й с радост дал съгласието си. След женитбата си Иванка носи името Иванка Хр. Ботйова-Христова.

По това време тя се заела за осъществи една своя мечта - да събере всички трудове на своя велик баща и да ги издаде. И с много труд и любов тя ги издирила със съдействието на Иван Клинчаров. За нещастие тя нямала възможност да види отпечатана книгата си. На 7/20 ноември 1906 година тя починала. В разцвета на своя живот! По думите на нейния чичо, генерал Кирил Ботев, от инфекция след операция на гърлото. Нейната смърт потопила в скръб цялата българска общественост. Покрусената й и неутешима майка публикува "Отворено писмо до санаториума на г-н д-р Стефан Сарафов по повод смъртта на Иванка Ботйова-Христова".

В него тя отправя укор към лекарите, които лекували Иванка, за недостатъчно положени грижи. Това довело до остра полемика сред членовете на Лекарския съюз, защото се отнасяло до смъртта на единствената рожба на великия Ботев.

На изпращането й от София и на погребението във Велико Търново присъствали много хора. Между редиците на присъстващите се откроявали обвитите в траур знамена на Македоно-одринските дружества. Всички емигранти много скърбели за рано починалата дъщеря на Христо Ботев.

Нейния съпруг д-р Стоян Христов починал през 1961 г.

[Back]