Искрена политика, насочена към бъдещето
Интервю на премиера иван Костов за вестник "Нова Македония"
(Публикувано в броя от 11-12 юли, т.г.)

в-к "Македония", брой 30, 29 юли 1998 г.

- Поради наличието на неразчистени сметки от миналото между някои държави Балканите са много чувствителен район. Какво трябва да се направи според вас, за да се гледа повече в бъдещето, отколкото в миналото?
- Югоизточна Европа е обременена с твърде много исторически противоречия. В последните години в региона се появиха и нови субекти на международните отношения. Затова ние сме дълбоко убедени, че трайна стабилизация в Югоизточна Европа е възможна само чрез активно многостранно сътрудничество в областта на сигурността, чрез изграждане на ефективни икономически, инфраструктурни, културни, информационни и други интеграционни връзки, отчитащи общите интереси на държавите от региона.

Днес въпросът за регионалното сътрудничество придобива все по-голяма актуалност, защото посоката на развитие на региона има непосредствено отражение върху стабилността, сигурността и сътрудничеството в цяла Европа.

Именно този факт определя и активността на външната политика на България в региона. Ние желаем да допринесем за реинтеграцията на Югоизточна Европа в същинска Европа и нейните структури. Желаем с общи усилия да спомогнем да се преодолеят традиционните представи за Балканите като "източник на нестабилност за целия континент". България работи активно за стабилизиране на отношенията между страните в Югоизточна Европа. Ние разбираме, че това е необходимо да укрепим доверието помежду си. А това може да се постигне само с искрена политика, която е насочена към бъдещето. В този смисъл България вече получава признание. Ние желаем страните от района да бъдат вече не само част от проблемите в региона, а и част от тяхното трайно решаване.

- Българо-македонските отношения не са на желаното ниво и определено техният застой има негативни последици за двете държави. Дълго време се водят разговори, но без конкретни резулитати, така че двадесетинате договори поради спора с езика не са подписани. Къде виждате решението на спора?
- Състоянието на двустранните отношения остава не по наша вина незадоволително. България първа призна независимостта и териториалната цялост на Р Македония и започна да развива пълноценни отношения с нея, приемайки я като равностоен партньор. Винаги сме предлагали установяването на отворена граница за свободно движение на хора, стоки и услуги, за безпрепятствен културен и информационен обмен. По българска инициатива бяха проведени редица двустранни срещи и започнаха консултации между министерствата на външните работи за преодоляване на застоя в двустранните отношения, настъпил след 1994 г. Смятам, че необходимостта от развитие на двустранните отношения, чисто човешките измерения на добросъседството и динамичното време, в което живеем налагат да бъде потърсен градивен компромис при разрешаването на съществуващите различия.

Със съжаление трябва да отбележа, че във вашата страна има сили, които не споделят този подход. Те умишлено налагат пречки на развитието на двустранните отношения с България, което не може да се оправдае от гледна точка на днешните политически реалности.

Ще ви кажа и още нещо. Мисля, че е настъпил моментът политическата класа в Р Македония да отхвърли наложената от комунистическо време антибългарска доктрина. Тази доктрина постоянно възпроизвежда неприятелски настроения и конфронтация с България и продължава да пречи на развитието на двустранните отношения. Не мога да определя по друг начин, освен като ретрорадно ежедневното представяне на България в държавно контролираните медии като враг на Р Македония. Мисля, че македонското обществено мнение не заслужава да му бъдат насаждани погрешни представи. Хората, стоящи зад тази политика, трябва да разберат, че нейното време е безвъзвратно отминало. Демократичният процес няма алтернатива, а в неговата основа стоят принципи и норми, които нямат нищо общо със заблуждаването на общественото мнение.

А истината е, че България не поставя никакви предварителни условия за развитие на двустранните отношения с Р Македония и няма никакво намерение да се намесва в нейните вътрешни работи. България няма никакви териториални претенции към Р Македония. Напротив, винаги сме се обявявали в защита на вашия суверенитет.

Македонското обществено мнение трябва да знае, че т. нар. езиков спор е един изкуствено създаден през 1994 г. не от нас проблем, за да се блокират двустранните отношения. Защото никой в България не отрича правото на хората в Република Македония да наричат своя език така, както желаят. Що се отнася до двустранните споразумения, вкл. тяхната заключителна клауза, то всички текстове са предмет на преговори и постигане на взаимно съгласие, което отчита интересите и на двете страни. Защото да не забравяме, че в България живеят 2 млн. души с произход от географската област Македония, които не са съгласни да приемат тезата, че техните родители са говорили друг език освен българския. В един демократичен политически процес тези хора имат възможност да изразят своето мнение, което не може да не бъде взето предвид от правителството. Това са условията, в които се провеждат преговорите по този изкуствено създаден през 1994 г. проблем. Всеки може да провери как са били подписвани дотогава двустранните споразумения.

Бих желал да уверя вашите читатели, че България извървя своя път за намиране на взаимно приемлив компромис. Сега е необходима адекватна политика от страна на управляващите в Скопие и преди всичко отказ от всякакви ултиматуми и необосновани претенции.

България и целият български народ очакват възможно най-скорошното преодоляване на сегашния застой. Пълноценното развитие на двустранните отношения ще се отрази положително на цялостната обстановка в региона.

- Преди няколко месеца заявихте, че България няма да преговаря по въпроса за езика, докато не приключат парламентарните избори в Република Македония, и че по този начин не искате да помогнете на някои политически сили. В Република Македония това беше изтълкувано сякаш българската страна настоява да преговаря с ВМРО-ДПМНЕ, за която тук, в България, се очаква, че ще спечели изборите.
- Преди всичко бих ви препоръчал да прочетете внимателно моето интервю, защото в него не се съдържат подобни твърдения. Ние не поставяме двустранните преговори в зависимост от парламентарните избори в Република Македония. Доказателство за това са провежданите по наша инициатива двустранни  консултации между външните министерства. В близко време предстои нов кръг преговори. С други думи, правителството на България е готово да преговаря както със сегашното македонско правителство, така и със следващото, което ще бъде  съставено след парламентарните избори. Този ваш въпрос обаче ми дава повод отново да ви призова към обективно отразяване на позицията на България спрямо Р Македония. А що се отнася до прогнозата за това, кой ще спечели предстоящите избори в Република Македония, това е работа на агенциите за проучване на общественото мнение. Пожелаваме ви изборите да протекат честно и демократично, за да може македонският гласоподавател да даде своя вот за бъдещото  демократично развитие на вашата страна. Но българо- македоноките отношения не бива да се разиграват като карти във вътрешно македонския политически дебат.

- Мнозина считат, че най-големите пречки за подобряването на българско-македонските отношения се създават от ВМРО, която е ваш коалиционен партньор. Какво е нейното влияние при вземането на решения за отношенията с Република Македония и играе ли ВМРО всъщност решаваща роля?
- ВМРО не е политическа рартия. Тя е обществен партньор на СДС. Двама нейни представители са в нашата парламентарна група. Ние сме демократична партия в коалиция с Народен съоз и всички най-важни решениясе вземат след широко обсъждане. За Република Македония такова обсъждане не е правено, защото няма открити дискусионни български позиции. Това означава, че външнополитическите въпроси на България с вашата страна се решават най-вече в Министерството на външните работи и постоянната Комисия по външна политика и евроинтеграция на Народното събрание.

- Коридорът Изток-Запад е много важен за двете страни. Поради недостиг на средства е прекратено строителството на железопътната линия в република Македония към България. Какво става с незавършените километри от българската страна? Какво трябва да предприемат България и Република Македония, за да се реализира проектът за коридорите?
- Ддействително тази транспортна връзка е много важна за двете съседни държави. От българска страна понастоящем се работи по изграждането на общата гранична гара при Гюешево. Приключи търг  за строителство и реконструкция на сградите на гарата. Работата трябва да завърши до 10 месеца. Строителството се изпълнява с финансови средства по програмата ФАР в размер на 900 хил. екю. Останалата част от строителството на стойност около 100 хил. екю ще се поеме от Българските държавни железници.

В инвестиционната програма на правителството за периода до 2001 г. са включени също разширяването на коловозното развитие на гара Гюешево, нова жп връзка от гара Гюешево до тунела на българо-македонската граница и довършване на българския участък от тунела (прокопаване на още 600 метра до границата).

Известно ни е, че и македонската страна предприема стъпки за развитие на жп линията.

След съединяване на железопътните мрежи на двете страни в инвестиционната програма на България до 2010 г. са  включени реконструкция, модернизация и електрификация на железопътната линия Радомир-Гюешево (88 км) на стойност 100 млн. долара. Предвижда се също така и внедряването на нови технологии за комбинирани превози в съответствие със стандартите и изискванията на ЕС.

Двете страни трябва да продължат сътрудничеството си в рамките на програмите на ЕС, както и на Инициативата за развитие на Южните Балкани (SBDI), за да се ускори изграждането както на железопътната, така и на останалите транспортни връзки по коридора Изток-Запад.

- Във връзка с дълготрайните и тежки преговори за снабдябането на България с руски природен газ в българския печат се пишеше, че по време на тези преговори главната битка се е водела около това "Мултигруп" да бъде отстранена от  този бизнес. Печатът писа, че битката е спечелена от правителството. Какво мислите за това, което се случи?
- Голямата битка беше за суверенитета на държавната власт, не битката с "Мултигруп". Това беше битка срещу опита да има власт на икономическата олигархия над държавата, срещу опита стопанско-силови структури да овладеят властническите позиции и да представляват държавата. Престъпният бизнес беше абсолютно убеден, че може да установи този модел на корпоративна държава и в България, но нямаше успех.

Ние успяхме да отстраним групировките от стремежа им да бъдат посредници в един от най-големите бизнеси - газовия, да бъдат посредници, които изцяло запушват и владеят износа на България за Русия. И тази борба очевидно приключи с успех, тъй като отстраняването на посредниците примерно в търговията и транзита на природен газ, дава възможност с около 11- 12 процента да се намалят цените на дребно на газа, дава възможност да се увеличи от 4 на около 1ч процента отстъпката, която се прави на "Булгаргаз" за пренос и даде възможност на правителството да одобри план за инвестици в областта на строителството на магистрални газопроводи на стойност 84-85 милиарда лева. Това беше един голям успех, особено за развитието на газовата инфраструктура в България. Защото в противен случай България може би пак щеше да бъде газов разпределителен център, но друг щеше да разпределя и да взима парите, а сега това ще бъде българската държава. Просто нещата се нормализираха. Бизнесът няма място в политиката и аз се радвам, че финансовите и силовите групировки разбраха това и днес вече нямат претенции към властта.

(със съкращения)
[Back]