Иван Георгиев Сакелариев

в-к "Македония", брой 28, 15 юли 1998 г.
 

ПИСМО

Многоуважаеми г-н Николов,
В брой 21 от 27 май 1998 г. на в. "Македония", чийто редовен абонат съм, силно впечатление у мене остави статията на стр. 6 "ЗАЩО НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" НЕ "ПОМНИ" НИЩО ЗА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ?" на вашия сътрудник г-н Владимир Русков.

По този повод си зададох въпроса: "А "помнила" ли е България Западните покрайнини и Моравско?"

В приложения тук материал се помъчих да отоговоря.

С уважение

д-р Иван Георгиев Сакелариев

Тъжно е човеку, когато разбере, че Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" не "помни" почти нищо за Западните покрайнини. Този факт ми даде повод да спомена името на шуменския публицист, преводач, литературен критик, обществен деец и изследовател на нашето културно-историческо минало Христо Герчев, които през 1918-1919 г. е имал уникалната възможност да подготви книгата "Сръбски свидетелства върху българите в Моравско".

Но кой е Христо Герчев? Роден на 8.ХII 1883 г. в Шумен в будно възрожденско семейство, прев 1904-1905 г. той е вече активен сътрудник на сп. "Българска сбирка" и "Учителска мисъл" и преводач на Чеховите пиеси и на творби от Гогол, Горки, Куприн, Метерлинк, Байрон и др.

Всред приятелите му от ранни години са такива безспорно надарени личности като Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Христо Силянов, Георги Райчев, а в редакцията на в. "Ден" се среща с К. Величков и с други "пишещи братя" - Стоян Дринов, Страшимир Кринчев, Рачо Стоянов, Христо Цанков-Дерижан и др.

През студентските си години в Софийския университет по поръка на неговите професори Любомир Милетич и Беньо Цонев разработва по най-добрия начин такива крупни въпроси като "Поглед върху развоя на българската диалектология" - изд. на Семинара по славянска филология при университета в София, кн. III(1906-1909), и "Библиография на литературната ни история и критика за времето от 1900 до 1910 г." - Сборник на БАН, кн. ХIV, София, 1921 г.

В личния архив и библиотеката на Хр. Герчев се съхраняват десетки книги, брошури статии, посветени на българите в Западните покрайнини и Моравско, както и три писма на видния деец, организатор и ръководител на Македоно-Одринското революционно движение Тодор Александров. В писмото си до Христо Герчев от 31/V. 1919 г. (приложение - ксерокопие) Тодор Александров пише:

Уважаеми г-н Герчев,
Известно Ви е, че след един разговор с Директора на Народната библиотека за ползата, ако се извлекат от сръбската пленена библиотека сръбските самопризнания за защита на нашата кауза, г. Чилингиров ми прати имената и частта на Вас и другаря Ви и аз сфащайки голямата полза от това, веднага направих постъпки в Глав.(ната) квартира и Ви командироваха в Библиотеката.

Написаните от Вас статии в "Морав.(ски) глас" и особено брошурите Ви 'Сърбски признания за Македония и за Моравско', освен че обясниха много добре справедливите аспирации на България за тия български земи. Всред самото българ.(ско) общество и пред бълг.(арските) общественици и интелигенция, но и послужиха и продължават да служат много пред чужденците.

Благодарение на частната инициатива ние сега имаме уяснен бълг.(арски) национален въпрос, както у нази си, така също имаме и литература по тях за Конференциата (Парижката, 1915 г ) и за чужденците, които се интересуват от нас.

Главен обект на това ми писмо е след.(ната) молба: проверявам и попълвам дневника си, за да не се забравят известни факти от тоя важен период от бълг.(арската) история. Може би един ден да бъде от полза да се напечати тоя дневник...

Много Ви благодаря, ако ми пратите тия и подобни сведения, които считате, че могат да ми бъдат полезни за целта.

София, 31/V 1919 год.
С поздрав и почит Т. Александров
 

През Европейската война (1914 - 1918 г.), по нареждане на Щаба на действащата армия ме изпратиха - нещо, което беше изненада за мен - в командировка на занаятия в Народната библиотека. Явих се там - един обикновен посмачкан фронтовак, пред Директора на библиотеката, нашият съгражданин Стил.(иян) Чилингиров, който ми обясни, че по негова препоръка сме били командировани аз филолог и един историк Г. Аянов, за да направим некои проучвания от пренесената в София Нишка народна библиотека, а така също и от други некои събрани библиотеки.

Починът за тия проучвания бил взет от Тодор Александров като главен представител за Македоно-Одринските бойни сили, пред когото трябваше да се явя, за подробни инструкции във връзка със задачата, която щеше да ми бъде възложена. Тодор Александров ми обясни, че трябва да се прерови целият сръбски периодичен печат и всички други съчинения и да се издирят и съберат всички характерни обективни изявления и признания за Македония на сърби и събраният материал да му се представи.

...И аз се залових за моята работа, но попаднах и на много признания за историческото минало на българите в Моравско. Много от тия материали обнародвахме в редица статии, както Аянов, така и аз - в излизащия тогава в. "Моравски глас".

Тия мои материали, събрани и подредени в отделна брошура, бяха отпечатани и издадени от Съюза на българските учени, писатели и художници в София под наслов "Сръбски свидетелства върху българите в Моравско", София, 1921 г. Брошурата (преди това през 1919 г. - б.м.) беше преведена и на френски, предполагам от проф. Романски.

А другите ми материали по почин на Македоно-Одринската организация отпечата и издаде издателството на Ал. Паскалев под наслов "Сръбски признания за Македония", София, 1920 г. Също така преведена и издадена и на френски.

Другото показателно писмо за онова време е на Стилиян Чилингиров до Христо Герчев:

София,
12 ноември 1919 г.
ДИРЕКТОР  НА  НАРОДНАТА  БИБЛИОТЕКА

Христо,
... не зная дали ще повярваш - не ми остава нито минутка свободно време. А над туй отгоре не малко ми пречи тежестта на отечествените нещастия, в които вземам, без дори да ща, най-голямо участие. От месец насам се мъча да спася поне Западните покрайнини на България, без да се добера до какъвто и да било успех. Пред парижките джелати не помогнаха нито мемоарите и протестите, писани или вдъхновявани от мене, нито 40-те хиляди подписа, събирането на които организирах аз. Сапунен мехур излезе и посещението на писателите в Цариград, устроено от мене. Какво да се прави? А страшно ме боли, като гледам как се късат месата на България, колко много е апатична българската интелигенция.

Сега пък се мъча да създам условия за вътрешността на страната на тия царибродци, трънци и босилеградци, които не искат да останат под сръбско владичество, както и да издействам държавни средства за превоз и пр. В тази дейност, разбира се, не съм сам. Много ценен помощник ми е и Анани Вълкадинов. Вчера той изпрати до "Шуменски вести" (вестник, основан, редактиран и списван от Хр. Герчев от 1919 до 1934 г., когато е спрян принудително - б. м.) брошура "Цариброд, Трън, Босилеорад". Вземи, моля те, от нея повод и се обади за тия нещастни български краища.

Ако не друго, то поне нека оставим на идните поколения съзнанието, че не сме посрещали с отворени зяплювски уста нашата непоносима участ. Нека знае и света, че не сме минералогически създания, които могат да понисат безропотно всичко..."

Твоят С. Чилингиров

"...Вече години не на мене, а и на името ми не се дава място в нашия книжен живот. То се изхвърля и когато трябва да се цитира нещо от мене... Мислите ми се възприемат, но анонимно. Сиреч и други е мислил така преди нас, но тоя други не е Чилингиров. В никакъв случай не може да бъде той. По-точно не бива да бъде той... Аз не трябва да съществувам нито като духовна, нито като физическа личност..."

Неговите романи "Деца на ада" и "До коле, о, Господи" са изхвърлени от читалищните библиотеки, "не за друго, а защото в първата се говорело за ада, а във втората - за Господа."

В списъка на забранените книги са поставени научните му трудове - "Поморавия, сърбите и ние", "През Македония" и "Какво е дал българинът на другите народи".

Към края на 1945 г. и за приятеля му в Шумен са измислени и скроени нелепи "26 обвинения срещу Христо Герчев" и той е уволнен като директор на девическата гимназия "Нанчо Попович" и отстранен от участие във всякакъв вид културно-обществена дейност - една забрана, която го преследва до края на живота му.

[Back]