Вазов към социалистите: "Господа, сейте гори! По ще бъдете полезни за България..."

н.с. Мила Марковска

в-к "Македония", брой 26, 1 юли 1998 г.
 

"Ние виждаме - изказва неодобрението си Вазов - рояк проповедници и социални буреносци, които от стълповете на журналите ни говорят с патос за работнический конгрес в Берлин, за разделението на труда и капитала, за еволюцията в политико-економический бит на Западна Европа, за разни "нравствени задачи" и "подкладки", развиват ни теориите на социализма, разгромяват поезията, нещастната габровска фабрика и ръкоплещат на пожара й, реформаторствуват, пишат Господ с малко г, садат велики принципи, сеят грандиозни идеи."

Страстен поклонник на българската природа и неин вдъхновен певец, Вазов е и неин горещ защитник.

Като депутат в Областното събрание на Източна Румелия той твърдо и пламенно отстоява своята позиция за опазване на горите, когато от края на ноември 1884 г. започва обсъждането на законопроекта за експлоатацията на горите. Особено разгорещени спорове развихря член 18, който гласи: "Пасенето на добитъка в частни гори се позволява от горското управление в определени места и за определен вид добитък. Престъпниците на тоя член се глобяват според член 54."

Мнението на народните представители се раздвоява. Едни от тях считат, че този член трябва да отпадне, понеже е посегателство върху правото на собственост. Я.Д. Матакев заявява: "Аз не зная как можем да правим препятствия на частни притежатели, като ги ограничаваме с такива мерки, които си имат мястото само за обществените и правителствените, гори. Защо да им заповядваме какъв добитък да пасат? Нека оставим частните притежатели да се ползуват от своите гори и да правят каквото искат те."

Вазов е категорично против такова схващане, което дава възможност за опустошаването на горите, и заявява: "Аз зная села, които са притежавали гори, но против своя интерес, против интереса на цялата страна, изсекли са горите си. Такива случаи има много. Зная други села, които владеят една гора, и няколко души, като отидат вечер в гората, наклаждат огън, оставят го да гори, и цялата гора изгаря ... Има цели балкански пространства, които преди 2-3 века са били покрити с богати лесове, а днес представляват една пустиня. Минуваш цял час и не виждаш един трън. Причината е голямото невежество на нащите селяни. Аз затова моля да употребим драконовски закон над тия, които по своето невежество не знаят да пазят интересите си."

Председателят на Административния съд Георги Груев не е съгласен с поета и възразява: "Има основен закон, който казва, че всичките имоти са неприкосновени и всеки може свободно да се ползува от тях. Кои хора ще купуват гора, като знаят, че не ще могат да се ползуват от нея?" В заключение добавя: "Един селянин ще трябва да чака горския пазач, когато се нуждае от дърва да стопли стаята си."

Същата теза подкрепя и д-р Хаканов: "Ние сме длъжни - декларира той - да пазим основния закон, който иска, щото собствеността да бъде неприкосновена. Но тук трябва да знае г. Вазов, че частните гори са твърде малко. Тия гори, които всеки ден се изкореняват, са общинките балталъци. По-добре да не бъде законът драконически, но да е умерен и да може да се приложи."

Вазов, който е твърде стеснителен и не обича да се изказва, този път проявява твърда решителност и отново взима думата. "Ония господа - се мотивира той, - които са против член 18, много говориха за неприкосновеността на частната собственост и на основния закон. Не зная дали само у нас има частна собственост и основен закон, но да погледнем към съседните нам страни... Във Влашко, например, един сайбия на гора не може да я експлоатира и да отсече каквото и да бъде, ако не повика правителствения контролъор, който да му покаже колко да отсече, на кое място и как. Да вземем България, и там съществува закон за горите. Няма ли там конституция, не е ли тоже осигурена частната собственост? Там един сайбия на гора не може да я експлоатира, както иска, но трябва да повика лесничаря, който му показва де да сече. По тая причина, мисля, че не ще направим голямо престъпление и ние с такъв закон. Нека най-сетне сегашното поколение се малко онеправдае в полза на бъдещото положение на страната. Повтарям, че има в съеедните страни такова ограничение и че трябва тоже у нас да има такова, инак не ще имаме гори."

Д-р Хаканов, които категорично отстоява схващането си, задава на Вазов въпроси, на които той, естествено, не би могъл конкретно да отговори в дадения момент, без да направи необходимите справки. "Г. Вазова - се обръща той към него, - нека ми каже в кой влашки закон от коя година е и кой член запрещава това. Тогава веднага ще моля Областното събрание да гласува тоя член. А докогато г. Вазов не ми покаже това, той не може нито мен, нито събранието да убеди с едни добри думи - но трябва да има нещо по-положително, отколкото самите думи."

Притеснен, Вазов започва да дава обяснения как другаде се пазят горите, но се чуват гласове: "Изчерпано", и той е принуден да седне на мястото си. [Протокол 29 на Областното събрание, VI редовна сесия. - ЦДИА, ф. 20, оп. 1, ед. 56]

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия Вазов емигрира в Одеса. Оттам се завръща през 1889 г. и се установява в София. Проблемът за опазване на природата продължава да го вълнува. Наблюденията и размислите си от една разходка на кон из Искърското дефиле той предава в пътеписа си "Разходка до Искър", публикуван в "Денница" през 1890 г. Като сравнява Софийското поле с Австрия, която прилича "на една безконечна градина, посеяна с великолепни паркове«, с тъга констатира: "Хубаво, но това поле няма гори! То е голо като длан, една степ, особено в западната си половина." Безлесието, което "загрозява цяла България", Вазов третира не само като естетическа категория, но го разглежда и от екологична гледна точка. Според него "то е страшният й и невидим неприятел, който краде плодородието на сочните й полета, пресушава изворите на реките й, гони дъждовете и довежда градушките". Остро порицава своите съграждани за безотговорното отношение към природните ценности "Забележено е пише той - природното овращение на бългйрина към дървото - и на развитий, и на простий българин... - Той сече, сваля, унищожава - никога не сади. Българинът е филоксерата на горите, дето му достигне топорът, трева вече не никне."

Непримирим към безразсъдното унищожаване на горите, Вазов е загрижен и за засаждането на нови гороки площи. Задава риторичния въпрос: Защо у нас не стане задължително за всяка община насаждането гори, както е задължително първоначалното обучение, военната служба, даждията и други тегоби? Само по тоя начин ние ще видим нашите пустини развеселени от цветущи оазиси и нашето небе по-благосклонно и по-благодатно.

Коренът на злото поетът вижда в незаинтересоваността на българските правителства, които издават "някакви си жалки закончета" за опазване на горите. Упреква остро и пресата, че вместо да более и брани обществените интереси, твърде много се занимава с прогласяването на утопичните социалистически идеи, чужди за психиката на българина и подкопаващи просперитета на България.

Към социалистите Вазов се обръща с призива за дела, а не за кухи фрази:
"Господа, сейте гори!
По ще бъдете полезни за България, ако отгледахте през живота си пет уврата дъбов лес, отколкото с цяло море заучени фрази, с които тя не знае какво да прави..."

Темата за горите и социалистите, които рушат икономиката на България и нанасят непоправими щети на народното стопанство, народният поет засяга и няколко години по-късно, когато възторжено описва озеленяването на Борисовата градина в София и се радва на младата акациева и елова гора.

Като третира социализма като антисоциално явление, Вазов подхожда към него от позицията на българин, който брани националните интереси, запознат добре със социалистическата доктрина.

Още в романа си "Под игото" той иска да докаже, че социализмът е учение, привнесено отвън, и няма почва в Бъдгария. Студентът Кандов, надъхан със социалистическите идеи на Запада,заавърнал се в родината, е принуден от историческата действителност да се откаже от интернационалните си възгледи и като българин да принесе живота си в жертва за свободата на поробеното си отечество.

За Кандов Вавов пише: "Млад, горещ идеалист, Кандов дойде в България, зашеметен от крайни теории и принципи, великодушни в една честна душа, грозни в едно развалено общество.

Първата среща с живота разклати дълбоко убежденията на религията му. Той видя, че тук е съвсем чужда почва за нея... Той не можеше да се кланя вече на един пукнат кумир, И потърси нов - той го имаше готов в лицето на България..."

Бранейки природните дадености, Вазов реагира много остро, когато узнава от "Държавен вестник" за решението да бъдат експлоатирани рилските гори. "Добрите рилски старци - иронизира той монасите и Светия синод - са решили да се избавят от вековните борови лесове на своята планина и са ги осъдили на изсичане... Скоро тая чудна и зелена Рила ще бъде по-празна от софийската степ."

На 18 януари 1899 г. пада правителството на Койстантин Стоилов и Вазов с облекчение напуска поста като министър на народното просвещение. Отвратен от разгорещените партизански и политически борби, в кипежа на които се е намирал, той търси целебното въздействие на природата и предприема излети в Мала и Голяма Стара планина от двете страни на Искърския пролом.

В очерка си "Из Мала Стара планина" той с болка и негодувание описва как бедното планинско население опустошава разкошни гори за добив на дървени въглища.

Но трябва да се отбележи, че възпявайки и бранейки природните красоти на България, Вазов има сърце и очи и за острите социални проблеми. Стихотворението му "Елате ни вижте!" е потресаваща картина на вековната бедност, безкрайна неволя, болести, смрад и смърт на планинците. Изход от "скотското" им съществуване в "оскудия и немотия животинска" той вижда в преселването им на "празни места в България", където биха могли да намерят по-добър поминък, "а горите да се опазят от брадвата на шопа и от зъбите на козата му, едничкият му имот и прехрана на тези негостоприемни стръмнини."

Твърдо убеден в правотата на своето схващане за вредата от социализма в България, Вазов неотклонно воюва срещу него, В такъв дух е и стихотворението му "Интернационалисти", за което той казва пред Шишманов: "Това стихотворение има борчески характер. Ти виждаш, че не съм тъй хрисим, както ме мислиш."

Още мотото на стихотворението от И.О. Аксаков "Мы любим жить чужим умом" показва, че авторът му счита социализма за модно увлечение. Носителите му с "фразички гръмки, с мехурести думи" кряскат "равенство, братство, свобода" и смело разрешават световните проблеми, а не виждат страданията на своите братя българи и не протягат ръка, за да им помогнат.


"Истина - пише той, - има хора, които ще се навъсят тука. Думата гора прави нашите карлмарксовци и ласаловци да побледняват. Как, не беше ли канил някой едно си време нашите социалисти да сеят гори вместо социализъм? Гори ли да сеят? И справедлив гняв обхваща ри тоя спомен симпатичните человеци. Глупави гори не трябват на България! Ней трябват ученията на Бакунина, доктрините на Маркса и книжките на Плеханова, печатани в Женева. Там е спасението. И сеят нашите социалисти, въсят звучни фрази, развяват червени знамена из улиците, пеят победоносно Ботевата молитва за "православните скотове"! Тия православни скотове наистина са такива. Защо им е сеене и садене, защо им е груба работа и туд? Нека погледнат на самите социалисти. Работят ли те? Те сеят социализъм" [Ситнежи. Подпис: Н-чев. Мир, V, бр. 660, 20 март 1899.]

Историята потвърди правотата на Вазовото схващане, че социализмът е пагубен за България. Обвиненията на социалистите, отправяни му както приживе, таки и десетилетия след смъртта му, че е "закоравял представител на буржоазията", неспособен да разбере новите тенденции в световното развитие, се оказаха неоснователни.

Що се отнася со призива на Вазов за опазване на горите и засаждането на нови, изказан преди повече от едно столетие, той все още не е загубил своята актуалност и стои за разрешаване пред съвременните поколения.

[Back]