95 години Илинденско-Преображенско въстание
Пред олтара на българския дух

в-к "Македония", брой 31, 5 август 1998 г.

Историческата мисия на ВМРО още не е завършила

Красимир КАРАКАЧАНОВ, председател на ВМРО, депутат в 38. Народно събрание

Красимир КаракачановБратя и сестри,
Преди 95 години поробеният български народ в Македония и Тракия въстана срещу вековния си поробител, воден от своя верен водач Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Преди 95 години  поробените българи от Черно море до Охридското езеро и Шар планина въстанаха за защита на своето българско име, на своята национална чест о християнска вяра. В продължение на няколко месеца храбрите четници на Организацията, подкрепени от целия народ в Македония, воюваха за своята свобода. Безпримерни останаха в историята техните героични подвизи на саможертва. Голяма идея за освобождение и обединение на българския народ обедини и бедни, и богати, и учени, и неграмотни.

Освен българите в това въстание участваха и власите, и някои по-малки народности в Македония.

Днеска, 95 години след славното Илинденско-Преображенско въстание, някои наши съседи се опитват да изопачават историята и да търсят несъществуващи проблеми в България. Но, както тогава - преди 95 години, така и днеска ние, последователите на ВМРО, твърдо ще заявим, че това никога няма да стане. Защото Илинденско-Преображенското въстание не бе въстание за свобода, тобе въстание за българската свобода, въстание на българския народ и ние никога няма да го предадем. Не случаен е фактът, че днес и в България, и Р Македония ние празнуваме един празник. Не случаен е и фактът, че в България и в Р Македония има организации, които се казват ВМРО. Значи нашата историческа мисия още не е завършила Трябва да търсим помежду ни това, което ни свързва, а не това което ни разделя. Ние трябва да работим за това изкуствените граници на Балканите да паднат, да се осъществи идеята за духовно единство на българския народ. Нека никога не забравяме заветите на нашите предшественици!


Компромиси не може да има, когато се касае за национални интереси

Иван ТАТАРЧЕВ, почетен председател на ВМРО, главен прокурор на Р България

Иван ТатарчевДами и господа, братя и сестри,
По време на петвековното турско робство, когато всички българи, независимо в коя част на Балканския полуостров живееха, не съществуваше понятието "Македонски въпрос". Всички българи еднакво страдаха, еднакво се бореха да извоюват свободата си. Понятието "Македоснки въпрос" се създаде след позорния диктат на Берлинския конгрес. Оттогава една голяма част от българите останаха извън границите на царство България. Положението стана нетърпимо и пет души патриоти преди 105 години - 1893 г., създадоха Вътрешната македонска организация, най-святата организация през последните два века.

Тази организация, която стана страшилище за враговете на българщината и упование за всички, които действително се считаха и продължават да се считат, че са българи. Кървава е борбата не само на ВМРО, но и на всички българи за освобождението на Македония. България води три освободителни войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата оветовна, при които не загуби нито едно сражение, но загуби войните. Стечението на оботоятелствата, противодействието на великитв сили и други обективни условия станаха причина България да не се обедини. ВМРО обаче и преди това, и понастоящем трябва да бъде вярна на техните завети. Преди 95 години избухна Илинденско-Преображенското въстание, чиято цел бе да бъдат освободени българите от Македония и Одринско, да се обединят с единствената родина на българщината - България. Хиляди са жертвите от това въстание, то нямаше големи перспективи, но доказа, че българите не се предават, не търпят робство и ще пожертват и живота си, но ще се борят за своите човешки правдини, за своето българско име. Не могат да се изброят имената на геройски загиналите в това въстание. Но техният пример е жив и макар България да живя близо половин век в държава, в която царстваше националният нихилизъм, в която се извършваха национални предателства - това от 1946 г., нещо непознато за световната практика - българи да принуждават други българи да се отказват от своята националност. Но въпреки това българщината е жива. И аз ще си позволя да кажа по адрес на тези, които и сега се опитват да говорят, че отношенията с Р Македония, в която все още господства сърбокомунизмът, трябва да се уредят на базата на взаимните компромиси. Не, господа, компромиси не може да има, когато се касае за национални интереси. Това трябва да е ясно на всеки и ВМРО е длъжна да реагира на подобни прояви, които напомнят за близкото позорно комунистическо минало. Жертвите в Илинденско-Преображенската епопея ни задължават да бъдем верни не само на техните идеали, но да направим всичко за връщане на националното достойнство на всиччи българи независимо в кой край на Балканския полуостров живеят.

Братя и сестри, подвигът на тези, които умряха с името България, ни задължава да следваме техния пример, да живеем както те живяха и ако трябва, да умрем за най-святото име - България.

(С малки съкращения)

България никога няма да изостави Р Македония

Из речта на председателя на 38. Народно събрание Йордан СОКОЛОВ пред участниците в тържествата на Предела, 2 август т.г.

Тържество на Предела

Братя и сестри, скъпи сънародници,
Така се обръщам и към нашите гости от Р Македония. Събрали сме се да почетем един голям празник, един голям македонски и български празник - 95-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Въстание, което е един от върховете, един от звездните мигове в историята на нашия народ, въстание, дошло след разпокъсването на България от Берлинския конгрес и насочено към освобождаването на Македония и Одринско от турското робство, за да могат да станат те част от нова свободна България.

Искат да ни внушат, че македонците не са българи. Аз искам да кажа, че едва ли има части от българския народ, които да са повече българи от македонците.

Ние тръгнахме по пътя на нашето демократично развитие. Един труден път, път, съпроводен с много лишения, път, през който много хора са в тежко положение. Но това е единственият спасителен път за България, за Македония, за всички нас. И ние трябва да се радваме, че успешно вървим по този път.

Затова защото това е един отговор към някои наши съседи, които предявяват претенции към България, за македонско малцинство у нас. Които искат да ни разделят с българския и македонския език.

Ние сме убедени, че тези опити няма да успеят. Ние сме убедени, че бъдещето на Р Македония и Р България е едно - това е бъдещето на свободни народи, на свободни държави в една обединена Европа, в която тържествуват демокрацията, правото и свободата на всеки човек.

Ние сме убедени, че много скоро ще паднат траниците в Европа. Но аз смятам, че трябва да мислим дали не трябва много преди това да падне границата между България и Р Македония. И напразно са страховете на някои хора и среди в Р Македовия спрямо България. България първа призна Р Македония, България винаги е поддържала и ще поддържа Р Македония. Нашите гости от Македония могат да занесат тези думи, когато се върнат там. България никога ням да изостави Р Македония.

Когато през 1992 г. нашето правителство призна Р Македония, ние го направихме и затова да им дадем кураж, да им дадем гаранции никой да не посмее да посегне на нея. И това стана. След България много други страни признаха Македония. Никой не трябва да се страхува от това, че много жители на Р Македония имат българско самосъанание. Ние сме за това хората да могат сами да определят своето национапно самосъзнание и своята национална принадлежност. Ние сме против това да става насилствено така, както стана у нас през 1946 г., когато тогавашният комунистически режим принуди македонците от Пиринска Македония да не се наричат българи. Този режим допусна да се изнесат от България костите на един не само голям революционер, но и голям македонски и български светец - Гоце Делчев.  Ние никога не трябва да допускаме да се повтори това национално предателство.

Затова нека се поклоним пред светлата памет на тези, които първи дадоха пример как трябва да се живее, да се бори и да се умира за идеалите на Македония и на България.

(С малки съкращения)
[Back]