в-к "Македония", брой 31, 5 август 1998 г.

Кирил Драговски, Скопие: "Двадесетина сме. Дойдохме да почетем празника. Моят дядо е бил четник, не войвода, но нали точно неизвестните са гърбината на въстанието. Дано дойде ден да го честваме заедно, а сега сме тук, а се оглеждаме..."

Министър Евдокия Манева: "Не съм от род, свързан с македонските борби, но се чувствам привързана към тези планини, гори, към хората тук."

Любен Петков, София: "Моят род е свързан с отвличането на мис Стоун. Дядо ми Стефан Мандалов е бил преводач при отвличането, а иначе е участвал във въстанието. Загинал е по-късно. Още търся гроба му. Баща ми е от Македония под гръцко (аз не казвам Егейска Македония), майка ми - от Македония под сръбско, а аз от Петрич и понеже навремето отказах да се пиша македонец, ми го вписаха в досието."

Любка Рондова, София: "Песента "Църна се чума зададе", преди да я запея, съм я слушала като спомен за събитията, разказани от моя дядо, участник във въстанието от Костурско. Затова дойдох да пея на събора, макар и с патерици, че краката ме болят."

Любо Захов, Швейцария: "Отложих пътуване за Гърция, за да дойда на събора. В България се връщам всяка година, защото колкото и да е добре материално човек, не може да живее без корените си."

Иван Хаджииванов: "Дойдох на събора хем да почета паметта на дядовците си, хем да предложа стихосбирка на един поет - застрелян край Петрич в края на четиридесетте години от бившите си другари, защото не се е примирил да служи на сталинистите."

"Изгрей, зора на свободата" звуча в НДК

Тържествата за честването на 95-ата годишнина на Илинденско-Преображенското въстание започнаха още на 31 юли т.г. с концерт в НДК. Депутатът Стоян Райчевски поздрави присъстващите, а Стоян Бояджиев, почетен председател на ВМРО, ни припомни за подвига на илинденци. Петър Константинов, председател на сдружение "Мати Болгария", произнесе пламенни слово.

 Хор "Славия" тя патриотични песни, сред които химните на Македония - "Изгрей, зора на свободата", и на Тракия - "Ясен месец веч изгрява". Концертът на хора завърши със стария български химн "Шуми Марица". И трите химна заслужават почит и ставане на крака. Ансамбъл "Гоце Делчев" при ВМРО пък ни поведе със своите песни през пътеките на Пиринска Македония, срещна ни с незабравимите й герои и кой ли път ни доказа, че този извор на националната ни гордост е непресъхващ.

[Back]