в-к "Македония", брой 30, 29 юли 1998 г.

20 юли

Свети Илия разпрегна гръмовната си колесница, предоставяйки на робите, които го тачат, да загърмят вместо него по македонската земя.

Случайни изстрели нарушиха тук-там зловещото затишие, което заедно с юлските марани трептеше пред нажежените поля през тоя необичайно дълъг и душен ден. Посветените в страшната тайна чакаха светата нощ да обгърне с покровителствената си мантия родните им балкани. И дойде, най-после, тая много жадувана нощ - с царствената си тишина и с кроткото си сияние на своята бледна царица..

Но задържа се пълната луна, по-любопитно от друг път. Тя не откъсваше поглед от дивния лабиринт на върхове, равнини и езера и като че ли не мислеше да отмине.. А тъкмо това чакаха сега посветените, за да пристъпят към изпълнение на току-що положената клетва пред извадените червени знамена. И бяха така нетърпеливи, че не навсякъде дочакаха залеза й..

Село Смилево - родното място на Даме Груев, в което на 17 април 1903 г. започва Окръжният битолски конгрес. Докато трае конгресът, стават потресаващи събития. В навечерието му на 16 април е разрушен солунският клон на Отомонската банка. На 20 април пада убит Гоце Делчев.

Един изстрел, неизвестно отгде и от кого даден, смути мълчанието на нощта. Един огромен пламък се издигна недалеко от Битоля и осветли косматата снага на Пелистер. Залпове заехтяха откъм усоите на Бигла. Безброй пожари, запалени едновременно от някаква хилядоръка хала, обагриха небето. Трясъкът на един динамитен взрив откъм Екши-су разтърси простора. И ето, в нечувания дотогава ектеж на илюминираната илинденска нощ се смесиха звуците на зазвънилите камбани от крушовските църкви и викът ура, изтръгнат от много хиляди гърла.

Какво значеха тия зарева над обширната Пелагония и по полите на Нидже, на Вич, на Петрино, на Илийна, на Галичица? Защо звъняха като на Великден камбаните на Крушово и на стотици селски църквици? Каква бе тая хилядозвучна музика от трясъци, пукот, камбанен звън и ура?

Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие. Безумно дързък боен зов към империята на султаните.

Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите.

Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят.

- То зае площ от 10 000 кв. км с 300 000 души християнско население
- Станаха 240 сражения
- Въстаници 26 408 души
- Турски аскер и башибозук 350 931 души
- Убити и ранени 994 въстаници
- Невинно изклани 4694 жертви
- Изнасилени 3122 жени и моми
- Заграбени 72 моми
- Опожарени 12 440 сгради
- Останали без покрив 70 835 души

в. "Детройт Фри Прес":
От Адрианопол са получени новини за турско поражение и разрастване на революционния пожар, а от Монастир (Битола - б.р.) - за турски победи, придружени с варварски ексцесии... В една сграда били намерени обезобразени трупове на деветнадесет жени и деца, а части от телата били изхвърлени на улицата. Петнадесет крупни търговци били убити, а техните главим набодени на шишове, били изложени в града... Кланета има из целия виалет Монастир.

24.VIII.1903 г.

в. "Ню Йорк Таймс":
Няма никакво съмнение, че районът на Охрид е подложен на изтребване от страна на турците. Кланетата итпреди сто години не могат да се сравняват с тези, които ежедневно стават във вилаета Монастир. Има значителни доказателства за това, че турските низами (редовната турска войска) в повечето случаи извършват нечувани зверства, които не са само дело на башибозуците, както се опитват да доказват властите. Участта на живите е ужасяваща.

25.VIII.1903 г.

в. "Индипендънт":
Всички сведения от Монастир са единни при окачествяването на положението като бедствено. Допуска се, че между 40 000 и 50 000 български граждани са изклани от турците и че въ ввилаета няма село, което да не е разрушено. Хиляди негълци умират от глад в планините и горите.

12.XI.1903 г.

в. "Ди Аутлук":
Седмицата донесе нови доказателства за завистта на гърците към българското надмощие... И все пак България има по-голям етнически интерес в Македония, отколкото Гърция. От цялото население на Македония, гърците съставляват около 1/10, турците - 1/3, а българите - 1/2, останалата назначителна част са албанци и сърби. Гърците са ненужно завистливи.

10.X.1903 г.

в. "Детройт Нюз":
Българите в Чикаго организират изпращането на финансова помощ и доброволци за родината си. Много българите заминаха за Филаделфия, където се сформира батальон.

7.IX.1903 г.

Най-героичната и най-трагичната епопея в българската история

Владимир ЙОНЧЕВ

Освен помпозните тържества и нищо незначещите речи за подвиг и героизъм Илинден остава в сърцата една голяма мъка. Историята е винаги зловеща - покрай думите за героизъм винаги стоят сухи статистики - хиляди убити, хиляди изтезавани, хиляди обезчестени.

Тъжна е съдбата на Македония. Въстанието е обречено. Знаят го и тези, които го обявяват.

Между Окръжното за обявяването на въстанието и Изложението до българското правителство е заключено най-кървавото лято в българската история.

Априлското въстание, което илинденци винаги имат за пример, е с несравнимо по-малки размери.

95 години по-късно Илинден още плаши. Не само социалистите в Скопие, които на този ден предпочитат да честеат друго, несъизмеримо с подвига на народа, събитие. Илинден плаши и в опитомените помпозни тържества. В него има нещо неразбираемо и жестоко, както във всички дела на ВМРО. Трудно е да се разбере силата, която тласка народът сам да прави историята си. Тази неразбираема сила роди ВМРО. Не я разбраха тогавашните управници на България.

За 105 години ВМРО е донесла само мъки на Македония - вече често чуваме от либерали-европеиди, ампутирани от чувство за история. Те никога няма да разберат Илинден. Няма да разберат, че ВМРО създаде историята, в която и те живеят.

105 години по-късно положението малко се е променило. И днес България има своя политика към откъснатите си части - понякога добра, понякога лоша. Има своите верни служители, почти винаги почтени патриоти, които изпълняват заръките на властниците. И пак, както преди се страхува от ВМРО. Защото освен историята на политическите боричкания, с която се мъчат да ни заразят в училище, съществува и една друга свещена история, която се пише с кръвта на народа. А в последните 100 години ВМРО пише тази история. В нея раздраният от граници български народ живее един живот.

Българското възраждане още не е завършило. И двете български държави не са модерни страни. В отношенията между тях тежи мъката на историята и неосъщественото национално обединение. Заради това в Македония на този ден вместо Илинден властта почита решението на АСНОМ, затова в България Илинден е театрално помпозен. От него отпадат и мъката, и нелицеприятните сцени на грозното поражение, и грохналата надежда. Този ден се препраща в митологията, където всичко е хубаво и героично. За да не си помисли някой, че лично е отговорен за свещената иетория, която ВМРО пише тук и сега.

[Back]