Йон Леу, проф. научен сътрудник
в-к 'Македония", брой 28, 15 юли 1998 г.
Най-после научихме истината за себе си като народ! Че не сме славяни, вече знаем, но сега излиза, че не сме и старобългари. Ние сме румънци. Нещо повече, ние имаме дързостта "да присвояваме названието и голяма част от историята на румънците..." И още: "... така наречената "кирилица" бе съставена от румънци и трябва да се нарича РУМЪНСКА АЗБУКА (подч. р.). Това твърди проф. Йон Леу в рецензия за публикуваната в края на 1997 г. от издателство "Чивитас" в Кишинев "Неизвестна история на румънците (III-XIV век)" от Андрей Гроза.
След турцизирането на помаците, след гърцизирането и на каракачаните, и на помаците, след шопизирането на сънародниците ни в Западните покрайнини въображението на съседите продължава д ани ошашява. Докато ние тихо и мирно каним учени и специалисти ту от комшулука, ту от Германия да ни разясняват собствената история, че и да ни я понапишат по-интелигентно, турци, гърци, сърби и румънци ни срояват все нови и нови шапки. Каква загриженост от тяхна страна и каква добронамереност от наша. Подобни "добронамерени" люде саркастичният Александър Островски нарича самодури. Преводът е излишен.
Предлагаме целия текст на статията на проф. Йон ЛЕУ, предоставена
на в. "Македония" от поета Александър Миланов.
Наскоро в кишиневското издателство "Чивитас" излезе книга "Неизвестна история на румънците (III-ХIV век)" от автор Андрей Гроза.
В книгата хронологично е представен пeриод от над хиляда години, когато са настъпили епохални промени, развил се е и се е променил начинът на живот, материалната и духовната култура, вярата и манталитетът на хората, формирали са се нови народи. При все това тази епоха от историята на румънския народ е представена много смътно, неясно.
По наше мнение причината се състои не в отсъствието на специалисти, а в липсата на източници. Историята на румънците винаги е представлявала повишен интерес за чужденците. Нападателната им позиция, а често и агресивна, в тълкуването на нашата история накара още от самото начало румънската школа да заеме, както казват военните, дълбока и продължителна защитна позиция, а и сега е принудена непрекъснато да доказва румънската приемственост в собствения им дом в зоната на Карпатите, като по такъв начин са оставени в неизвестност най-дълбоките и най-силните корени на румънския народ.
Днес изучаването на съответния период от историята на румънците поставя пред преподавателите по национална история в лицеи, гимназии и т.н. следните главни въпроси:
- Къде изчезна за период най-малко от 700 години (от края на III до края на Х век, когато в историческите източници се споменаваше за власите) един много по-многоброен народ, отколкото гърците, българите, сърбите, унгарците и т. н.?
- Как се случи, че южните славяни създадоха своя държава през VII век, източните славяни - през IХ век, унгарците - в началото на Х век, а румънците, които са живеели в средата им - едва през ХIV век, с 600-400 години по-късно?
В търсене на отговор по горните въпроси авторът е изучил писмени източници, научни публикации, анализирал е исторически дати и събития, противопоставил, проверил ги е на фона на световната история. Като следствие се очертават няколко заключения, сред които:
1. Дакия не е била напусната през III век от Аурелиан. Тя е останала, с малки прекъсвания (през V и VI век) съставна част на Източната Римска империя до началото на VII век.
2. През V и VI век завършва процесът на асимилиране на даките от римляните, населяващи Балканите и Карпатите.
3. В края на VIII и началото на IХ век се създава първата румънска държава, в рамките на която се завършва процесът на формиране на румънския народ. Люлка на формиране на румънския народ и език са земите между Днестър, Средния Дунав, реката Дрина, езерото Охрид (Западна Оърбия), реката Алиакмон (Северна Гърция), Егейско ,маре, Черно море и територията на Кримския полуостров.
4. В началото на Х век румънците са имали най-голямата държава в Европа (виж съответната карта).
5. През VIII-ХI век румънците са били известни с името роси, българи, тиси, власи и т.н.
Славяните и унгарците в различни периоди - едните по-дълго време, другите по-малко - са били подчинени на румънската държава. Русия и руснаците - името им произлиза от "роси" (руси), днешните българи пък си присвояват названието и голяма част от истерията на румънците (така наречените българи). Например не съществува нито един източник, който би показал, че росите (русите) от IХ и Х век са от славянски произход. В произведението пък "Повесть временных лет" (Повест за изминалите години - рус.), високо ценено в Русия, Украйна, България и други страни, където се изброяват славянските народи от тези период, не се споменават росите (русите). Същевременно в повестта се доказва ясно че името роси (руси) е с чужд произход и не е славянско име.
Друг неопровержим аргумент в подкрепа на нашето мнение, който доказва, че росите (русите) не са славяни, а румънци, са твърденията на арабския историк от Х век Мукаддаси. Същият, показвайки кой и кога е подчинил хазарите във втората половина на Х век, отбелязва следното: "... след това аз чух, че народът от Рум, който се нарича Рус ги е нападнал (хазарите - бел. на автора) и е подчинил страната им" (стр. 25).
Кирил и Методий са измислили не кирилицата, а глаголица. Така наречената азбука "кирилица" бе съставена от румънци и трябва да се нарича румънска азбука.
Също като аргумент към гореизложеното ни служи "Повесть временных лет", която ни показва, че така известните Кирил и Методий, връщайки се от Моравия, където са превели от гръцки на славянски език Псалтира и други религиозни книги, отиват в България, където изучават български език. Ако българският език би бил славянски еаик, тогава Кирил и Методий, след като са превеждали от гръцки на славянски, не биха имали нужда да учат и български език.
Тук бихме искали да привлечем вниманието и върху някои изследвания, използвани от руски учени, за да ни фалшифицират историята, най-вече периода от ХVII-ХХ век. Ето един пример:
Архивните. документи доказват, че войната от 1806-1812 г. е била колониална война. Русия е обявила тази война на Турция формално, "за да освободи християните",. а всъщност осъществява военна операция, за да стесни Османската империя и за да погълне и подчини други народи от Балканите.
На 16 май 1812 г. в Букурещ, където са се състояли преговорите между представителите на Турция и Русия се подписва мирен договор, които съдържа 16 открити члена и 2 секретни. Съгласно договора границата между Руската и Османска империя се установява по река Прут, протичаща през Молдова и вливаща се в Дунава, а после - по левия бряг на р. Дунав в района на гр. Килия до вливането му в Черно море. Това е бил най-болезненият пункт от договора за румънския народ.
Османската империя признава по-късно, че е допуснала политическа грешка, давайки на Русия територията на Молдова, върху която Портата не е имала морално, историческо и международно право.
По-нататък даваме пример за фалшифициране на съвременната история на румънците:
Преди 20-те години, веднага след така наречената пролетарска революция, В.И. Ленин в името на пролетарската идеология е преследвал също целта да разшири границите на руската държава. Ето как той е разбирал начина да окаже помощ на "революционните сили" от Бесарабия след ноември 1917 г.: "Имайки предвид тежкото положение на руско-румънския фронт и необходимостга за оказване на спешна подкрепа на революционните отряди от Бесарабия... не се съмняваме, не храбрите герои, освободили Киев, ще могат да изпълнят революционния си дълг." Знае се обаче, че "революционните отряди" бяха съставени от руски и украински войници, отстъпващи от румънския фронт.
Болшевиките не можаха да се помирят със загубата на Бесарабия, факт, потвърден и в нотата на народния комисар на външните работи на Съветска Русия, изпратена на министър-председателя на Румъния 'в която се изразява "протест на съветското правителство против обединяването на Бесарабия с Румъния". В същото време е много добре известно, че Ленин пледираше за така нареченото "солидарно единство на трудещите се маси на Бесарабия и Русия". По същество с тези действия се отричаше правото на бесарабските румънци да се обединят с родината майка - Румъния.
Един убедителен пример за фалшифициране на историята на румънците е и ултимативната нота от 26 юни 1940 г., която Министерство на външните работи на СССР е връчило на посланика на Румъния в Москва, в която между другото се казва: "...Бесарабия основно е населена с украинци, значи тя трябва да бъде присъединена към Украйна..."
Същата агресивна политика се провежда и днес от руските ултранационалисти, които се борят за възстановяване на съветската империя, неведнъж заявявайки, че Приднестровието е "исконно русская земля" (древна руска земя) и ще бъде център, откъдето ще започне възстановяването на съветската империя.
В заключение бихме желали да подчертаем, че настоящата книга е един много смел опит на г-н Андрей Гроза, доктор на историческите науки, университетски преподавател, да разгледа кръг от фундаментални въпроси, свързани с историята на румънците.
Книгата ще попълни едно празно място, според нас, в националната история на румънците и ще е от голяма полза за училища, лицеи, гимназии и т.н. Това е първи опит за цялостно представяне историята на румънците от периода III-ХIV век. Да се надяваме, че книгата ще предизвика интереса на специалистите, ще генерира дискусии, търсене и нови научни изследвания в областта на националната история.
Йон ЛЕУ
проф., научен сътрудник
[Back]