в-к "Македония", брой 22, 3 юни 1998 г.

През ноември м. г. получихме долупоместеното писмо от Страхил Василев, председател на МД "П.К. Яворов", гр. Свети Врач, наричан все още гр. Сандански.

Надяваме се уважаваните съратници на Коста Ризов да опростят умишленото ни прегрешение. Искахме възпоминателните слова за този ратник за свободата на Македония и за останалите безследно изчезнали активисти и водачи на ВМРО на Свети Дух през злокобната 1946 г. да бъдат поместени в навечерието на поредната годишнина от саможертвената им гибел.

Поклон пред светлата им памет.

Всички бяхме единодушни по предложението "Биографията" на Коста Ризов да се изпрати в редакцията на любимия ни вестник "Македония" с молба да бъде публикувана.

Оставаме уверени в удовлетворението на желанието ни.

Сред всички нас се ползваше с авторитет.

Уважавахме го.
 

Ние, останалите живи съмишленици, ветерани и връстници на Коста Ризов, съученици от различните гимназии и състуденти от различни висши учебни заведения, Асен Рашев от София, брат му Борис Ризов - лекар, свещеник Ангел Столинчев, Васил Атанасов, Коста Спандониев, Иван Зисов и Спас Стаматов - всички от гр. Свети Врач, сега гр. Сандански, след задълбочени размисли върху неговия кратък живот предлагаме възкресения в спомените ни образ на човека и бореца за свободата на Македония.

Животът му в дати

1 септември 1919 г. е роден в с. Дебрене, Светиврачка община, в родолюбиво и заможно семейство. Майка му Дафина и баща му Стоян Ризов са родом от Дебрене.

1932-1933 г. Завършва прогимназиалното си образование в гр. Свети Врач с успех над много добър (5).

1933 г. есента се записва в гимназията на гр. Горна Джумая, където по-големият му брат Борис е ученик в осми, последен клас.

Проявява интерес към родната история, към революционната борба за освобождението на Македония. Увлича се по литературата, особено лириката и най-вече тази на Ботев, Вазов, Дебелянов и Пею Яворов. Знае наизуст много от стихотворенията им. Прави опит да пише собствена поезия. Певец. Има мощен глас и често дава тон за марша на македонските революционери "Изгрей, зора на свободата", "Заточеници", "Ирин-Пирин" и др.

Още в четвърти клас на гимназията той е увлечен от брат си Борис, тогава абитуриент и член на ВМРО и в нелегалните бойни групи, свързва се с идеите на Организацията като общонационално движение на всички македонски българи във и извън страната, борещи се за освобождението на Македония от новите поробители - гърци и сърби.

През 1935 г. правителството на България разреши създаването на неполитически корпорации като колективни членове към националните студенстски дружества в университетите и секции в някои гимназии извън селищата на Пиринска Македония, на която основа бе учредена и студентската корпорация "Шар" в София.

В организационните сбирки се изучават най-подробно историята на Македонското освободително движение, успехите и провалите в борбата и причините, довели до антикомунистическия, антинационалния и проюгославски 19-о майски преврат през 1934 г.

4 юли 1936 г. учредява тайно МКПД в гр. Св. Врач. Избран е за председател.

28 юли 1937 г. По негова инициатива група от петима младежи от гр. Свето Врач присъстват на организираната от "Шар" и ръководена от Атанас Пашков младежка организация в местността Папаз гьор (Попово езеро) в Пирин, на което участват около 30 ученици и студенти, представители на Пиринска Македония.

През учебната 1937-1938 г. завършва гимназията в гр. Горна Джумая с успех "много добър".

1938-1939 учебна година Коста Ризов е студент в юридическия факултет в София. В столицата става редовен член на студентската корпорация "Шар" и при почти легални условия намира добра почва за работа като организиран член на ВМРО.

Септември 1939 г. Постъпва в казармата в гр. Неврокоп. След войнишката клетва учи в Санитарната школа, която завършва с отличие. Награден е с ръчен часовник. Завръща се в частта си като санитарен подофицер.

Септември 1941 г. се уволнява. Продължава следването си в София. Активно работи и в редиците на "Шар".

Обстановката в корпорацията след връщането към майката отечество на Западна Тракия, на части и от Беломорска Тракия и Вардарска Македония е друга - външно спокойна и удовлетворителна, а всъщност в средите на "Шар" и най-вече в Централния комитет на ВМРО витае неяснота за насоките на борбата във все още заробените краища на Македония.

1942 година. Коста Ризов е избран за председател на студентската корпорация "Шар".

Октомври 1943 г. По негова инициатива и ръководство тържествено се чества 50-годишнината от основаването на ВМОРО. Тържеството е в стола на "Шар". Присъстват Фани Попова-Мутафчиева, историкът Иван Станишев, директорът на в. "Слово" Тодор Кожухаров, който произнася прекрасна реч за патриотичните цели на организацията.

Ноември 1943 г. Изпратен е в Загреб на среща с водача на ВМРО. Приет е сърдечно от Иван Михайлов. В 15-дневното му гостуване е всестранно информиран за фактическата политическа обстановка. Запознат е с начините, целите и насоките на борбата през настоящата 1943 г. и за бъдещата дейност на ВМРО. Иван Минайлов подробно му обяснява защо е отхвърлил предложението на Хитлер за независима македонска държава.

Трагичният обрат

През 1944 г. стават диаметрални промени във военно и политическо отношение на Балканите. Но 1944 и следващите няколко годни остават най-трагични за най-патриотичните българи - борците за каузата на ВМРО.

Наскоро след завръщането му от фронта Коста е арестуван в гр. Св. Врач. Задържането му е за около седмица, през което време разпитите са главно какви промени се очакват в позициите на ВМРО след новата политическа обстановка в България и Югославия, на които Коста отговаря, че Македония е и ще бъде неделима част от България.

След излизането му от ареста Коста продължава следването си в София и дейността си в студентската корпорация "Шар", всред редицата на която негодуванието от репресивните действия на новата власт расте. Тревожна е и обстановката в ЦК на ВМРО.

Към края на януари 1945 г. отново е арестуван - вече в София, и отведен в V милиционерски участък. Тук разпитите са от по-друг характер, главно за това ще настъпят ли промени в позициите на ВМРО след откъсването на Македония вече завинаги от България, становището по създадената официално македонска нация и създаващия се македонски език - различен от българския. И този път отговорите са отрицателни. Той твърди, че с това се цели новите политически властници на Белград и Скопие напълно да обезбългарят Македония.

Разпитванията на Коста са сурови и настойчиви, най-вече кои  са ръководните дейци на ВМРО, къде се намират и каква е ориентацията за бъдещата дейност на ВМРО, защо Организацията все още не признава обявената македонска нация и македонски език. Коста и тук е категоричен и заявява, че това са измислици на скопско-белградските политически ръководители и че целта им е пълното обезбългаряване на тамошното население и отчуждаването му от България.

Междувременно Коста е в искрени любовни отношения със студентката (1945 г.) Лилия, дъщеря на родолюбивия македонски българин Йосиф Марков, произхождащ от гр. Костур, съдържател на кино "Македония", при когото пребиваващите в София нелегални македонски дейци намират пълен подслон.

Бащата на Лилия одобрява дружбата на младите. В знак на солидарност с Коста Лили настоява да се оженят докато той е все още в затвора. Сключват граждански брак на 14 юли 1945 г. Лично директорът Петър Михайлов кумувал.

Коста е освободен от затвора в края на октомври.

Според в. "Анти" (13.VI.1997 г.) в началото на 1946 г. ръководството на ВМРО взима решение да се срещне с представителите на БРП (к) Трайчо Костов, Владимир Поптомов, Лев Главинчев и др. Последните предлагат ВМРО да признае новата политическа обстановка в България, Македония и Югославия, съществуването на орделна македонска нация и отделен македонски език, да разформира структурите си във и извън България и пр. - узловия, неприемливи за ВМРО. Срещата е отложена и насрочена за 8 юни 1946 г. в апартамента на Йосиф Марков.

На 7 юни 1946 г. вечерта сшециална група милиционери, ръководени от Тома Трайков - главен следовател и дясна ръка на Лев Главинчев, арестуват Коста Ризов вече за четвърти и последен път и го откарват в неизвестна посока.

И азъ и Вие до голяма степен сме жертва на нашата голяма любов къмъ Целокупното българско отечество и главно към Македония. Никога не съмъ допускалъ, че нейния български характер може да бъде отреченъ от българи, дори като момент на най-големъ опортюнизъмъ. Особено като се знаем, че в ретроспективния погледъ на миналото, тя е призвана за българска от толкова много знатни учени чужденци. За капризи или моментни увлечения ние не можем да променимъ нашето основно гледище/

Смятаме, че сме били прави и не се отказваме от него. Затова и по-леко ще пренесемъ нашата тежка участ, както са я понасяли хиляди мъченици въ името на правдата и истината.

По сведения на брат му Борис Коста бил затворен в една от вмъртните килии на Централния затвор и още същата вечер Георги Димитров, наричан Жорж, човек от върха на окръжната милиция и първи братовчед (майката на Жорж е сестра на бащата на Коста), посетил с други двама от горните етажи на властта Коста в килията.

Коста станал от разпокъсаното легло и подава ръката си за здрависване. Жорж отстранил подадената му ръка и така жестоко го ударил, че го повалил на пода, а придружаващите го ритали и ругали.

На същата дата - 7 юни 1946 г., са арестувани и ръководителите на ВМРО Жоро Настев, Владо Куртев, Атанас Пашков и др., които заедно с Коста Ризов и Йосиф Марков са убити.

Присъда No 303 от 24.VIII.1946 г. на Софийския областен съд, VI наказателно отделение, в публично съдебно заседание от 17 до 24 август 1946 г. с председател Никола Стойков и членове Димитър Иванов и Бочо Петров, при зам. прокурор Б. Минковски... като разгледа н.с.х.д. No 303 и на основание...

1. Коста Стоянов Ризов. 27-годишен от гр. Свето Врач, в неизвестност, на смърт чрез обесване...

До ушите на родителите, на съидейници и близки на Коста достигат различни слухове.

Коста е полят с бензин и изгорен жив - по сведения на Иван Михайлов. Тома Трайков, следовател, твърдял, че той лично по псисък е предал на окръжния началник на милицията в Благоевград Ж. Настев, Вл. Куртев, Коста Ризов, Атанас Пашков, Йосиф Марков, Т. Марчев и др., които били убити и хвърлени в един бунар между Гулиина баня и гара Елешница, който веднага затрупали с пръст за заличаване на следата от извършеното покушение.

По информация от ДС Коста бил избягал, когато го карали с мотор до Съдебната палата по време на процеса.

Версии най-различни, една от друга по-заблуждаващи за убойството му и за неизвестния до днес негов и на съратниците му гроб.

Но, каквито и да са слуховете, истината е, че тези храбри синове на многострадална Македония са умъртвени, Тези свидни жертви остават завинаги в историята на величавата борба за освобождението на Македония от новите й поробители - сърби и гърци, в която борба изгоря и нашият 27-годишен съидейник и съгражданин КОСТА РИЗОВ.

Страницата подготви Спас Стаматов
гр. Св. Врач (гр. Сандански)

[Back]