Йосиф Разсуканов

в-к "Македония", брой 31, 5 август 1998 г.

Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е връхната точка на националнореволюционното движение в Македония и Одринско. То е подготвено и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Обхваща обширни райони от Македония под турска власт. В град Крушово е установена революционна власт - Крушовската република. Създава се временно правителство. Република съществува 12 дни. Многобройната турска войска и башибозук нападат града и след героична съпротива на въстаниците го превземат. Най-кръвопролитното сражение е на Мечкин камен, където бунтовниците дават решителен отпор. Героят на Мечкин камен, влахът Питу Гули, е най-яркото олицетворение на демократизма на ВМОРО. Организацията обхваща в редовете си не само българите в Македония и Одринско, а хора от всички народности, които живеят под турския гнет.

КРУШОВО

Крушово е най-високият град в Македония. Скътан е сред вековни букови гори под самата Бушова чешма гнездото на старите хайдути. Крушово е чисто християнско селище. Там живеят хора от три народности - българи, власи и гъркомани. Турско население никога не е имало. Народностният дух е живял и крепнел свободно. Съществували са всички условия за широко и здраво развитие на революционната мрежа. Още в 1893 г., десет години преди въстанието, се започва системна организационна дейност. Като център на конспирацията в няколко години Крушово събира около себе си 35 села. Според решението на конгреса революционното действие на Илинден трябва да се съсредоточи в града.

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪСТАНИЕТО

На 18 юли 1903 г. (стар стил) войводата Никола Карев, придружен от подвойводата Коста Полето, десетника Ташку Кукев и др., слиза в полето и разпорежда всички въстанически сили от полските села да се подготвят и заедно с оръжието си да се явят в село Свето Митрани. През нощта стотици въоръжени селяни се озовават в Биринската кория, където се извършва разпределението им по отряди. Милициите от другите села на района се събират в Пусторечкия и Залешкия Осой. Въстаниците, около 1200 души, разпределени в десет революционни отряда, навлизат в Крушово през нощта на 20 юли - Илинден.

КАМБАНИТЕ БИЯТ

Полунощ. Време, когато девриетата се прибират за слане в хюкюмата (правителствения дом) и казармата. Градът дълбоко е заспал. Определените групи "секираши" отрязват телеграфните стълбове извън града и прибират жиците, които свързват Крушовската станция със станциите в Битоля и Кичево.

Отрядът на войводата Андрея незабелязано приближава и обсажда хюкюмата. Открива се огън и сражението започва. Камбаните на всички черкви започват да бият тържествено. Събуденият град инстинктивно разбира, че въстанието е обявено.

ПРЕВЗЕМАНЕ НА ХЮКЮМАТА И КАЗАРМАТА

Жандармерията в хокюмата се държи здраво. Въстаниците подлагат на обстрел сградата от няколко места, но турците не се предават. Най-после въстаниците успяват да подпалят входната врата и прозорците на долния етаж. Някои от жандармите при опита си да избягат са убити. Други скачат от прозорците и със стрелба успяват да избягат и да се укрият в близката над града гора.

Отрядът на Иван Наумов - Алябака наближава казармата и я обгражда. Часовоят, щом чува гърмежите при хюкюмата, дава сигнал. Лампите в казармата са изгасени, а тръбата свири тревога. Алябакът, за да не даде възможност на войската да излеае навън и да се пръсне из града, заповядва веднага да се отправят залпове във вратата и прозорците. В този момент гарнизонът наброява едва 60 души под командата на мулязим-евел Али ефенди. Сражението с обсадените войници трае до 4 часа след пладне. Благодарение идването на Пито Гули с отряда му се намира начин за подпалването на казармата. По негова препоръка въстаниците напълват стомни и бутилки със спирт, натопяват в тях памук и кърпи и, подпалени, ги хвърлят върху покрива и през прозорците. Казармата пламва и обсадените войници се прибират в приземието, където е конюшнята. Те пробиват два отвора откъм южната страна на сградата и оттам побягват към дола. Откъм Спилите и Кале ги посреща отрядът на Марко Христов и открива по тях ефикасен огън. Стреляйки и отстъпвайки, надолу по реката, войската дава много жертви. От 60 души в турското село Алдайци успяват да достигнат едва 17 воиници заедно с офицера.

ОТРЯДЪТ НА ПИТО ГУЛИ

Преди още да бъде подпалена казармата, отрядът на Пито Гули, който наброява 350 души, е повикан, за да вземе участие в борбата. Яхнал хубав жребец и облечен в сърмени дрехи, Пито Гули язди начело на отряда. След него е знаменосецът Георги Димев с развято знаме. Като минава през града, възторжено акламиран от цялото гражданство, отрядът спира на местността Гуменя. Знамето е от червен копринен плат. С жълта сърма е извезан надпис "Свобода или смърт". Населението на Крушово се стича масово на поклонение и всички целуват знамето с благоговение.

Същия ден по обяд и "Горското началство" (щабът на въстанието) влиза в града и разпъва шатрата си на Гуменя. Следобед са свикани на събрание около 60 души първенци от всички народности. След кратко съвещание се решава да се създаде временно правителство. За негови членове са избрани 6 души - по двама представители на трите големи народностни групи в града. За председател е избран Дину Вангел. На 27 юли, неделя, в трите градски църкви (гръцката, влашката и българската) се отслужва тържествена литургия.

ТУРСКАТА ВОЙСКА НАСТЪПВА

На 29 юли градът е обзет от тревога и вълнение. От изток, откъм Прилеп, се задава многобройна турска войска. Като мравуняк тя се движи по шосето Прилеп - Крушово. Десеткилядна пехота, придружена от кавалерия, снабдена с полски и планински оръдия, се разполага на лагер край село Кривогащани.

На 30 юли заранта около 2000 войници се насочват с цел да обградят Крушово откъм север. Друга многобройна колона се упътва на юг. Трета колона се насочва към манастира "Св. Спас" с цел да го завземе и използва като база за операциите си. Главните сили се придвижват по шосето от Прилеп за Крушово. Турските военни поделения напредват бавно, но системно.

Още при изгрев спънце командващият  турските войски Бахтиар паша изпраща в лагера на въстаниците един пленен крушовчанин с поръчение да им предложи да се предадат, ако искат султанът да ги опрости за извършеното спрямо държавата престъпление. След кратко съвещание щабът дава на парламентьора писмен отговор: "Въстанали сме не за да се предаваме, а да се сражаваме за извоюване свободата на Македония." Спед като получава този дързък отговор, Бахтиар паша решава да действа сурово и жестоко. Той обещава на войските си тридневна свобода да вършат безнаказано каквото пожелаят в разбунтувалия се град.

РЕШЕНИЕТО ЗА ОТСТЪПЛЕНИЕ

Когато щабът на въстаниците получава съобщение за настъпващия отквм Кичево отряд на турската армия, с което се отнема възможността за отстъпление на запад, той свиква на съвещание войводския съвет. Последният решава да се отстъпи по посока на Осоя, а на правителството препоръчва да предаде града, за да го запази от унищежение.

Най-голям противник на предложението за отстъпление и най-упорит защитник на идеята всички до един да загинат на поста си е войводата Пито Гули. Пред идеала на свободата той подчинява всичко. И обрича на смърт целия народ, включително семейството си, целия си отряд и себе си. Той не се подчинява на решението за отстъпление и отива при отряда си, за да загине. И загива, за да остане жив в паметта на поколенията...

МЕЧКИН КАМЕН

Най-голямото и най-кръвопролитното сражение на народното въстание в Крушово е това на Мечкин камен.

Мечкин камен е едно скалисто плато на Биринската планина, която е склон от Баба планина. Там сражението започва в 10 часа предиобед и трае до вечерта. В него взимат участие около 370 бойци под общото командване на легендарния войвода Пито Гули. Отрядът се разделя на девет групи - една под шефството на войводата, а другите под командването на осем войводи от селските милиции.

Паметникът-чешма на Мечик камен, по-късно разрушен от сърбите

Когато Пито Гули напуска демонстративно заседанието на войводския съвет и отива с групата си при отряда, сраженията при Койов трън, на Кале и на "Св. Спас" са вече започнали. Той нарежда да се заемат изгодни позиции на скалистото плато. Пред защитниците на Мечкин камен държи пламенна реч. Припомня на другарите си дадената клетва. Препоръчва им да запазят спокойствие на духа - най-важното условие за продължителността на сражението. Нарежда им да стрелят само "на месо", което е единственото условие да продадат най-скъпо своята кръв и своя живот. След това всички се опрощават и заемат местата си на избраните позиции. Турците настъпват от три страни - откъм Бирино, Журче и Острилци. Пред войската вървят башибозушки команди. Когато последните приближават достатъчно, войводата Пито, Гули дава изстрел с манлихерата си. Това е знак за започване на стрелбата. Въстаниците се прицелват и отправят първия си залп. Последват втори, трети... Ефикасният огън смущава башибозуците. Те се разколебават, изплашват се и някои го удрят на бяг. Когато пристига редовната войска, тя заварва хаос сред башибозушките редове. Първите успехи окуражават въстаниците и те спокойно продължават боя с многобройната войска... При турците тръбата на няколко пъти свири за атака. И те на няколко пъти се втурват на "уджум" - на нож - но всеки път са отблъснати.

Вечерта към 7 часа въстаниците забелязват, че ще бъдат обградени откъм тила, че положението им е неудържимо и безнадеждно. Сега вече те се бият не за своето спасение, а за да отдадат по-скъпо своя живот. Пада убит знаменосецът Георги Димев. Веднага го замества помощникът му Нове Смугрев, който също пада със знамето в ръка. В този момент куршум пронизва гърдите на войводата Пито Гули. Той извиква: "Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пущката!"

А боят продължава с ожесточение и с небивала ярост. Когато турците приближават на няколко метра разстояние, стрелбата мигновено спира. Завързва се ръкопашен бой с приклади, камъни, хващане за гуша, захапване по ръце и лице... Борба на живота със смъртта... В суматохата войводите Блаже и Гюрлука с една част от въстаниците успяват да прибягат до Длабока река и да се укрият в гората.

ГИБЕЛ

Само след час на Мечкин камен всичко е спокойно. Труповете на четиридесет въстаници, между тях и на войводата Пито Гули,лежат по платото, устояли на клетвата си за вярност към Македония.

Но артилерийската канонада срещу град Крушово не спира. Избухват пожари. Огънят и гранатите извършват опустошителното си дело през цялата нощ.

На 31 юли заранта над оцелелите от пожара къщи се издигат бели знамена. Цялото население, без разлика на пол и народност, трябва да се събере на групи и да се предаде. През това време войска и башибовуци обират и подпалват дюкяни и къщи, претърсват, отвличат и изнасилват жени, бият и убиват срещнати мъже.

ЕПИЛОГ

Крушово заплаща скъпо за своята дързост. Под ударите на аскера и башибозука и в пламъците на горящия град загиват 117 души - между тях 15 жени, 5 моми и 6 деца. 150 моми и жени са изнасилени. Изгарят 159 къщи и 210 дюкяна.

Така завършва епопеята на Мечкин камен. Това е и краят на Крушовската република.

[Back]