Гърция Февруарските събития в Леринско

Петър Бежански

в-к "Македония", бр. 13, 1 април 1998 г.

Статията на Е. Панагопулу под заглавие "Македонсият въпрос в леринските села", поместена в сп. "Схолиастис", бр. 72/януари 1989 г., и разглеждаща тежката съдба на сънародниците ни в този край, неотлъчното присъствие на полицая зад гърба им, както и дискриминационното отношение на гръцката държава спрямо тях, завършва с думите: "... те се чувстват изоставени отвсякъде и докато гръцката държава следва щраусовата политика, реакцията им не може да не се засилва. За това не е необходима никаква "ръка на Скопие".

Тези думи се оказаха пророчески. Провежданата от десетки години политика на дискриминация, на потъпкване на елементарните човешки права, на гонения, политика, достигаща до размерите на истински геноцид, не можеше да не достигне до този логически, но трагичен епизод. Стълкновенията между двете общини - тази на с. Вегора (Нови град), населено с пришълци от Мала Азия, и на Агиос Пантелеймонас (Пътеле), населено с наши сънародници, за притежаване на отстъпената земя вследствие понижаване нивото на водата на езерото Вегридита (Острово) са показател за тази политика, но и за това, че при новите условия не може една страна-членка на ЕС, да провежда повече политиката на мимикрия - от една страна да се представя, че се бори за мира и стабилността на Балканите, да се стреми да играе ръководна роля в района и същевременно да провежда политика на нетолерантност и дискриминация спрямо своите граждани от негръцки произход, да оставя нерешени проблемите, наследени от гражданската война за негърците по род, и т.н.

За събитията в леринските села представяме съкратен превод на две статии на гръцки автори, които дават свое тълкуване на събитията за стълкновенията "гърци" срещу "гърци" и за наличието на "чужд пръст" в събитията. Очевидно нашите съседи все още не могат да преодолеят установените стереотипи. Оставяме любознателния читател сам да си направи необходимите заключения.



Вестник "Елефтеротипия", бр. 6792 от 19.02.1998 г.

"Местни" и "понтийци": Битка край езерото и ... години, които ни връщат назад!

Коментар от Никос Кяос

Кадри, които гледаме по екраните на нашите телевизори, ни показват "дивата прелест", която само самата действителност ни предоставя...

Две многолюдни групи хора са в стълкновение. Бой, преследване, трактори в движение сред насъбралото се множество и отново побоища, камъни. Гърци срещу гърци, но въпреки това нито едните, нито другите не виждат срещу себе си гърци. Насреща са техните врагове. Това са "турците" и "понтийците" от едната страна и "българите" и "скопяните" от другата. И едните, и другите предявяват правото на собственост върху земята, останала от пресушаващото се езеро Верогитида (Острово). Три хиляди и сто декара е площта, за която имат претенции жителите на двете лерински села - на село Вегора (Нови град - б.р.) и на Агиос Пантелеймонас (Пътеле - б.р.). Село Вегора се населява от понтийци, а Пътеле - от местни двуезични. ... "Понтийците" и "местните" се хванаха гуша за гуша с цел едните да прогонят другите, дори и да ги ликвидират, ако се наложи. Не става дума само за разпределението на земята. На повърхността изплува нечуван националистически и расистки изблик между воюващите страни.

Преди това се появяват подпалвачески съобщения с антинационални лозунги за "смърт" на едната и другата страна. А по селските улици са разхвърляни листовки. Жителите на Вегора приканват своите съселяни да се "яват" с каквито средства разполагат, за да защитят "синорите и земята си от "гръцкия" окупатор от с. Агиос Пантелеймонас (Пътеле)".

"Приятелю от Вегора, ако те беше призовала родината ти да защитиш границите й от чуждестанния окупатор (турчина, скопянина, българина), щеше ли да грабнеш оръжието и да тръгнеш на бой?", четем още в същия позив. А ето и отговора, пак чрез позив, от страна на другото село:

"Вън турците от Македония. Смърт на понтийците." (Позивите са публикувани във вестник "Елефтерос типос" в броя му от 17 февруари.)

В кореспонденциите не се споменава дали местните власти осъждат позива на своите, насочен срещу "враговете". И така, враг до унищожаването му представлява "другата страна" независимо от това, дали той е туземен, "местен" или "внесен отвън", "понтиец", "бежанец". Подобни схващания с местнически характер и, разбира се, това не се отнася само до конкретния регион на Гърция, дремят в продължение на много години и изплуват отново на повърхността. Те ни връщат в периоди, когато "бежанецът" беше чужденецът, изкупителната жертва, която искаме да живее в гето, отделно от "местните", "истинските". Но обратно на това се развиваше и другата теза, която наричаше чуждо тяло "местния", "българина", тъй като говореше славянски идиом и поради това, че той беше двуезичен, една присната категория на гръцки гражданин.

С течение на времето населението се смеси, отпадна съществуването на "понтийските" квартали или на бежанците, преселиха се и едните, и другите и се създадоха други съседства в градовете и селата, децата и на едните и на другите учеха в едни и същи училища, сватосваха се.

Събитията край Островското езеро придобиват особено значение, тъй като възраждат схващания с пренебрежителни характеристики, което ни връща назад. Може би някой си е спомнил "от едната и от другата страна" "турчина" или "българина" и е присвоил лозунга. Там именно се крие и важността, че в края на XX век, повече от седемдесет или почти осемдесет години след извършената размяна на население, семето намира подходяща почва, израства като дърво и дава плод. И се вдигат срещу "врага" със знамето на варварски националистически лозунги, плод на горепосоченото дърво. Нещата придобиват още по-сериозен характер, ако някой вземе предвид стремежите на чуждите служби с използването на същите експанзионистични национални характеристики, без кавички, служби, които не са преустановили своята дейност и които виждат "граждански войни" около езерото и други подобни прояви като намазана филия с масло. Тези "граждански войни" ни показват по един трагичен начин колко много празноти се наблюдават във вътрешната ни пропаганда за гръцкия характер на Македоиния, какъв кух балон представляват известните митинги, колко глупаво се поддържаше и култивираше безплодния национализъм патриотарството ...

[Back]