Проф. Милчо Лалков съветва: Отнасяйте се дружелюбно в Македония с всички

Милчо Лалков

в-к "Македония", брой 33, 16 септември 1998 г.

Не бях посещавал повече от година Република Македония. Имах възможност да попътувам по различни маршрути. Забелязва се едно настъпление на албанския етнически елемент. За мен бе показателен чисто външният факт - почти на всеки петнадесет къщи по пътя от Скопие до Охрид имаше джамия, понякога и по две. Повечето не бяха стари. В модерните им, просторни сгради очевидно са вложени много пари - и едва ли само с участие на местното население. Помощта очевидно е дошла отвън. Посетих Тетово и Струга, където повече се чува албанска, отколкото славянска реч. Всичко това създава проблеми и буди тревога в нашите съседи.

Разговорите, които проведохме с няколко учени хуманитаристи, доказаха опасенията ни -албанският елемент притежава силата на един биологически фактор, които вън и независимо от геостратегия и геополитика, пресичащи се интереси на великите сили и наши желания и предпочитания в последна сметка може би ще се окаже решаващ при определяне на крайния изход в борбата за снемането на прословутия балкански национално-териториален проблем от дневен ред.

Албанците след време ще доминират там, където сега доминира славянският елемент. В разсъжденията на нашите колеги проблясна и едно опасение от това, че събитията в Косово - тази необявена война, която се води, рефлектират върху Р Македония с нарастване броя на албанците. На практика тези, които идват от Косово, на границата казват, че пристигат на гости при свои роднини, но остават в Р Македония.

Тази трввога трябва да се свърже и с факта, че албанците имат, общо взето, доста силни икономически позиции в Македония. Сред нашите колеги даже се прокрадна спор - дали само албанци държат задкулисната икономика, или има и техни едноверски съотечественици. Наложи се мнението, че всъщност албанците са тези, които имат най-силни позиции в икономиката "в сянка". Направи ми впечатление на чаршията в Скопие, че на двете улици със златари имената бяха изключително албански. Не допускам, че са чак толкова вещи в този занаят и могат да поднесат уникати. Албанското "стълпотворение" в този занаят показва, че оттам преминават някакви пари - може би със съмнителен произход.

На практика албанската етническа общност се капсулира, не се разтваря в една естествена многонационална среда. Не влиза в контакти с другоезичната среда, за да се създаде едно поликултурно пространство - тя просто иска да го заеме със своето собствено разширение като биологичен прираст, а не да допринесе за сливането и обогатяването на културите. А този процес според мен в съвремието е един от най-радикалните пътища за обновяване и поддържане на жизнеността на културите. Ние обичаме да се хвалим, че Балканите са средище, "контактна зона" на цивилизации, култури, религии и т.н. Но очевидно в конкретния случай, когато се сблъскат две религии, последвалото затваряне на общностите в себе си не ги превръща в посредници на културни влияния, а ги дистанцира, отчуждава и сблъсква като противници. Оттук идват и моите опасения, че при наличието на един такъв фактор Балканите не могат да изиграят ролята си на мост между две цивилизации, на една периферия, в която се събират, асимилират и утаяват в положителен смисъл културни влияния. Поради тази причина Р Македония, която би трябвало да бъде един образец на преливане, на сливане и взаимни влияния и култури, като че ли постепенно губи реномето си на такава потенциална възможност. И за България може да се говори по същия начин - с оглед катастрофално спадащия биологичен прираст на нашата нация.

Нашата политика спрямо Р Македония трябва да бъде политика на търпение и толерантност. От каквато и да е гледна точка да разглеждаме положението на сегашните скопски политици - дразнят ли ни или не във връзка с "езиковия спор", тяхното положение не е леко. Изправени са пред алтернативата след десетина години, искат или не искат, да изграждат една федерация с албанците. Засега, поне аз така считам, нямат ясно решение. Общо взето, балканският политик не обича да мисли в перспектива, което е негова голяма грешка. Държавниците в Скопие все още разчитат на това, че след Турция те са второто "любимо дете" на САЩ на Балканите. Ала Щатите поради това, че Р Македония играе за тях роля преди всичко в геостратегически план, без проблеми ще приемат една християнско-ислямска федерация на нейно място. Продължава влиянието на Белград върху Скопие, чиито отношения с Атина също се подобряват. Обяснението е едно - от Атина и Белград вече не идват сигнали за евентуално нарушаване на македонската държавност. От България също няма сигнали, но в Скопие имат опасения, че по линията на езиково родство, по линията на исторически традиции при един катаклизъм на Балканите и последвало прекрояване на границите Вардарска Македония или поне значителна част от нея може да бъде дадена на България от великите сили. Р Македония е достатъчно крехка държава и едва ли ще устои при силен външен вятър. Самите държавници в Скопие разсъждават чисто човешки и политически - в рамките на една България те биха загубили значението и личния си престиж, които имат сега, защото няма вече да управляват държава, а провинция.

Ако след парламентарните избори в Р Македония се реши "евиковият спор", от там насетне аз виждам развитието на нашите отношения в една динамична икономическа перспектива. Ще се "отпуши гърлото на бутилката", което до този момент затрудняваше икономическите контакти на държавно равнище. Досега стопанските контакти с Р Македония бяха предимно на частно равнище. Държавният стимул в икономиката е много важен, защото и двете страни не са много богати. Държавната намеса ще "подреди" възможностите, факторите, ще определи посоките. Аз съм оптимист по отношение на икономическите ни отношения с Р Македония. Смятам, че ще има известно съживяване и на духовните контакти. Не се опасявам, че нашите ансамбли ще бъдат гонени като в Западните покрайнини.

Контактите ми с колегите в Р Македония ме учудиха в един приятен план - не стана въпрос за извеждане на дълбокия корен на "македонската нация" от времето на Александър Македонски. Те подхвърлиха, че всъщност формирането на "македонската нация" е започнало от август 1944 г., манастира "Св. Прохор Пчински". Казаха: "При Антифашисткото събрание за народно, освобождение на Македония (АСНОМ) обърнете внимание на документите. Там много се говори за култура, почти колкото за реална политика."

Лично аз не смятам, че може да се изработи една точна национална стратегия в отношенията ни с Р Македония. Който се похвали, че може да сложи нещата в рамка, това означава да не отчита онази динамика, която бушува на запад от нас. Тя е политическа, етническа, военна, стопанска. Може да има няколко основни положения, които да имат повече в национален план морален, напътстващ смисъл. Но да се подхожда с някаква "далекобойна" стратегия по отношение на Р Македония и изобщо към това, което става в западната половина на Балканите, би било нереалистично. По-скоро ни е нужен един малък морален катехизис - какво българинът не трябва да забравя, когато стане дума за Р Македония.

[Back]