Как Марко Цепенков бе научно македонизиран

Росен Р. Малчев, Константин Рангочев

в-к "Македония", брой 34, 23 септември 1998 г.

Четвъртият том от поредицата "Фолклорен еротикон" продължава младата традиция за издаването на фолклорни материали, разкриващи богатството на българската VITA SEXUALIS. Този път вниманието на неговите издатели е привлечено от етноложките текстове, които се съхраняват в Научния архив на Българската академия на науките.

Марко Цепенков Книгата съдържа необнародвани части от архива на големия български фолклорист Марко Костов Цепенков (1829 - 1920), обединени от самия него в сбирката "Най-гнясни думи от Прилепско".

Тази част от Цепенковата сбирка дълги години остава извън полезрението на българската научна мисъл. Не е включена и в десеттомното издание на архивното наследство на М. Цепенков в Р Македония. В него са публикувани всички текстове от Научния архив на БАН "со исклучок на некои анегдоти со вулгарна еротска содржина...".

Желанието на издателите от Импресарско-издателска къща "РОД" е да попълнят тази неоправдана празнина в представата за богатството и многообразието на българската фолклорна култура.

Архивът на Марко Костов Цепенков в БАН има интересна съдба. Първоначално той е част от архива на проф. д-р Иван Шишманов. След обособяването му е използуван спорадично от български и чуждестранни учени за научните им дирения в областта на българския фолклор. През 1956 година с ходатайството на акад. Тодор Павлов македонският фолклорист Кирил Пенушлиски микрофилмира всички текстове от Цепенковата сбирка и ги изнася полулегално в Р Македония. Този факт дълги години остава неизвестен за научната общност в България и чужбина. По този повод, като съзнателно скрива истината за станалите събития, македонският учен Томе Саздов пише: ".. бидеjки токму проф. д-р К. Пенушлиски во текот на 1956 година во Софиjа мораше да го почувствува сето макотрпие на обидот от тешкодостапните бугарски архиви да ги изнесе речиси целокупните записи на М. Цепенков..." През 1972 г. под редакцията на Пенушлиски Цепенковата сбирка е издадена като "Македонски народни умотворби во десет книги". Това заглавие остава в историята на фолклористиката като пример за очевидна научна неправда, тъй като чрез него е направен опит да се отрече българското национално съзнание на Цепенков и неговите записи да се откъснат от общото българско фолклорно наследство. Заедно с това, както признава самият Кирил Пенушлиски, при издаването на Цепенковите текстове той извършва "соодветни, во секоj случаj минимални, jазични, правописни и стилски корекции" в тях.

В началото на седемдесетте години започва практическа работа по българско издание на фолклорния архив на М. Цепенков. С тази трудоемка задача се заема колектив от Института за фолклор към БАН. Вече е пред завършване работата върху шесттомно пълно издание на Цепенковата сбирка. В него по негласна традиция образците на еротичния фолклор са поставени в един от последните томове. Същевременно мястото на материалите, представящи българската VITA SEXUALIS, е в контекста на вече издадените три тома от поредицата "Фолклорен еротикон". Това дава основание на издателите от "РОД" да поискат разрешение от директора на архива на Българската академия на науките г-н Тодор Бакалов за обнародването им в том четвърти от поредицата.

Издателският колектив благодари на всички служители в Научния архив за безрезервната помощ при подготовката на книгата за печат. Специална благодарност за подкрепата дължи и на г-жа Боряна Христова от Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".

[Back]