Младен Сърбиновски

в-к "Македония", брой 34, 23 септември 1998 г.

Зададат ли се избори в Р Македония, антибългарската истерия се развихря. Тази година истерията започна много по-рано и много по-развихрено. Излишно е да спорим с авторите, които всеки ден намират подслон по страниците на официоза "Нова Македония". Излишно е да опровергаваме, да търсим доводи и логика. Сигналите, че "македонизмът" все повече се превръща в медицинска категория, са многобройни. Тазгодишната предизборна кампания на управляващите окончателно сложи диагнозата РАК НА ДУХА.

По този повод нашият сътрудник Коста Владимиров е направил една подборка от текстове на писателя от Скопие Младен Сърбиновски.

Предлагаме ги на нашия читател.

Това са думи на Младен Сърбиновски - най-отричаният и най-четеният публицист в Македония. Един от първите, които се опитаха да отворят очите на приспаното население на страната от 50-годишната антибългарска пропаганда. Популяризатор и оригинален творец, днес той е един от малкото, които открито се опитват да казват това, за което вчера там се отиваше в затвора... И така - от неговата шеговита "енциклопедия": Въпрос: "Що е македонизъм?" - "Преобладаваща политическа религия в Република Македония за вътрешна употреба. (Виж "македонисти".) "Що е "македонисти"? - "Интелектуалци от Република Македония с дипломи най-често от Белград. Символ на честност и неподкупност."

"Втората половина на ХХ век ние в Македония, пише Сърбиновски, играем в най-буквален смисъл групов театър по учението на Станиславски. Това е най-масовият, най-добре разбраният, най-добре играният Станиславски на всичките времена в държавата театър. Нашата наука колкото е следовник на Мисирков (считан от официално Скопие за основател на съвременния македонизъм, пише в 1903 г. в София "За македонцките работи" и веднага след напечатването й се отказва от нея. Умира в София през 1927 година), толкова е вдъхновена и от Станиславски (руски театрален реформатор и режисьор)."

"Нашия непреструктуриран коминтерновски македонизъм сравнявам с полупаразитното растение "имела", качено на високите клони на древната българска култура, и добиваш чувството за висота и завършеност."

За съжаление театърът, които се играе на високо ниво оттатък Осогово, е за вътрешна употреба и зрителите трябва да наблюдават представленията на сцената през четвърта стена, заместваща завесата, а всеки, който се опитва да критикува режисурата като нашия автор, им става трън в очите завинаги, особено ако казва, че "македонизмът има способността всичко да преобръща, а единствената му аксиома, на която се опира всъщност, е отрицанието на собственото минало, а за престижа на поддръжниците му иронията на времето ще обезцени стотиците официални и нормативни автори и създавания с години техен лъжлив авторитет. Политическата религия в Скопие си има своите млади мулета като Венко Андоновски, достоен син на баща си, който десетилетия "дялка" статии в "Нова Македония" - последният сталинистки вестник в Европа. На младите мулета е Скопие всичко им е позволено, защото те след няколко години ще дадат "белег" и ще възпитават средата." Ще остана невъзпитан и неспособен да разбера как на Венко му "тургат и през гъз, ако не може да вземе всичко, което му се дава през уста".

За хора като Младен Сърбиновски всички врати в Скопие се захлопват: "Аз нито квартира получих, нито карам кола, нито мога да издам книга, нито да напечатам някъде нещо, нито да напредна в работата. Вие, ако речете, че сме писатели - ще бъдем, вие, ако речете, че сме маниаци, ще бъдем, вие, ако речете, че сме за утепване, ще ни очистят... Българите що са успели да подкупят руски, френски, немски, австрийски и какви ли не академици за паница леща, е колай. Дайте ни нещо от трапезата на почестите и нас да ни огрее, смилете се над наивните, които очакват от вас признание и от имелата, че ще пусне корен."

"Македонизмът" като "новороденост" разруши четвъртата стена на традицията заради българското предзнаменование, превръщайки се в абсурда на нашето време, който днес ние сърбаме. Македонистичната интелигенция най-послушно участваше и участва в колективния театьр за манипулиране, довеждайки ни в ситуацията, както в драмите на Ибсен, когато откриването на истината за взаимоотношенията довежда до тяхното разрушаване. Интелигенцията трябва да съблече и самозапали идеологическия плащ, за да не се изтръгне той самият и всички да паднат групово. Истината е най-големият неприятел на македонизма и на съществуващата македонистична религия в Македония, но въпросът е: как да избегнем катастрофата като единствено възможно решение на кризата."

Със съкращения от в. "Дело", Скопие
Подборка Коста Владимиров

[Back]