Петър Атанасов

в-к "Македония", брой 37, 14 октомври 1998 г.

Петър Атанасов е роден през 1961 г. в Перник, зодия Стрелец. Завършва техникум по енергетика, после история в СУ "Св. Кл. Охридски". Има следдиполмна квалификация по проблемите на борсите и борсовите операции. През 1992 г. е парламнетарен секретар на МВнР, придружавал е първата българска парламентарна делегация в Република Македония. Бил е и координатор на работната група за българите в чужбина. Оттогава е първата му докладна записка до външния министър Стоян Ганев за създаване на орган по етническите проблеми. Политическата криза през есента на 1992 г. попречва за реализирането на идеята. Едва през декември 1997 г. се ражда Националният съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет, чийто секретар е Петър Атанасов.

- Г-н Атанасов, намерихте ли най-верния начин за институционализирането на етническите и демографските проблеми на българите?
- Не толкова институционалиаиране, а намиране подходящи инструменти за решаването им. А те са - първо въпросите трябва да бъдат поставени ясно и точно, второ - решаването им да може да се проведе в практиката, т.е. да се съвдадат съответните административни предпоставки. Основното в идеята е, че проблемите на малцинствата - наричам ги "малцинства", защото не са "мнозинства"...

- Може би "малцинствени общности"?
- Предпочитам "малцинствени групи". Противник съм на термина "етнически групи", тъй като той е натоварен с много повече конфликтен заряд, отколкото "малцинство". В рамките на нацията може да същвствуват различни малцинства - етнически, религиозни и т.н. Докато "етническа група" ни отвежда направо към базата на различията поради етнически произход. Което води до затваряне и невъзможност да се провежда една адекватна политика на интегриране. Когато говорим за това, трябва да сме наясно, че в нашето общество има групи, които вече са интегрирани много добре. Днес поставяме на дневен ред интеграцията спрямо онвзи групи, които са били маргинализирани поради някаква причина.

- Причината може да се крие както в политиката на държавата, така и в самите тях.
- Причината много рядко е едностранна. За съжаление повечето от дейците на особено силно маргинализираната етническа група - тази на ромите например, залагат по-скоро на непрекъснатото ескалиране на исканията към държавата за някакви допълнитепни екстри. Вместо да поемат един възрожденски почин за издигане на друго ниво на културните стандарти на общността. Приближаването на различните общности не може да става с едностранни крачки, то трябва да бъде двустранен процес. За мен отдепянето на чисто духовното от това, което прави държавата, трябва да бъде закон - Божието Богу, кесаревото - кесарю. Аз работя за кесаревото и моята задача е да създам предпоставки, така че духовните фактори да могат да работят в синхрон и в интерес на държавата.

- Трябва ли да има реципрочност при създаване на благоприятни условия на развитие на съответните малцинства на съседни държави - етноси, разделени от границата?
- Не само че трябва да се търси реципрочност - това е една от задачите на съвета - да се търсят двустранни решения. Етническите общности, малцинствените общности да се превърнат от източник на напрежение в мостове за връзка с другите народи и култури. Да се превърнат в едно богатство за държавата и да работят за нея. В официални доклади се цитира, че единственото реално действащо бъпгарско поби в чужбина са българските евреи.

- По отношение на реципрочността - в края на август седма година край Сливен се провежда каракачански събор с участие на гръцки депутати и гости от южната ни съседка. В едно село близо до Ксанти пък се провежда събор на помаците, но там обикновено няма българско присъствие. Възможно ли е да поискаме учредяването на български събор на нашето малцинство в Гърция, което там наричат "помаци" и признават само като религиозно мюсюлманско малцинство?
- За мен идеалната реципрочност е възстановяване на гръцкото училище в Пловдив и съответно възстановяване на българската Солунска гимназия.

- Опитите ни да постигнем някакво разбиране от гръцка страна по отношение на местните българи са напразни. Те казват: "Ние нямаме етнически малцинства."
- Знаете, че на Балканите това е един от най-сложните проблеми.

- Какви се конкретните задачи на съвета към настоящия момент? Едно е да си направиш дълга програма и да й се радват, друго е да работиш според изискванията на деня.
- Нужно е изграждането на сериозна административна структура, от мисионерски тип. В Съвета членуват организации на практически всички традиционни за България етнически общности - на ромите, на турците, на арменците, на евреите, на каракачаните, на власите, даже една татарска организация. В близките няколко месеца Националният съает ще продължи програмите по интегрирането на ромите, както и тази за религиозната толерантност между българските граждани. В съвета могат да членуаат и организации на българите от чужбина, така и Агенцията за българите в чужбина, Дирекцията по вероизповеданията, Бюрото за бежанците, НСИ и др. Административната част на съвета се състои от 11 зам.-министри и съответните ръководители на ведомства. Постарали сме се да обхванем целия спектър от малцинстввни общности, които имат някакво отношение към България. Тъй като историята сочи, че досега не е имало случай ние да сме оставили някое външно малцинство и проблемът да не ни е бил върнат като вътрешен на държавата.

- Какви общи пътища за работа ще търсите с Агенцията за българите в чужбина?
- Искрено се надявам, че след смяната на ръководството това "чудо" най-сетне да заработи. Тепърва ще уточним с доц. Пламен Павлов какво ще търсим и какво ще защитаваме заедно.

- За всяка достойна мисия се необходими и средства. Откъде?
- Помощ получаваме от различни места, но недостатъчна като финансово изражение. Морална има достатъчно.

- Каракачаните упорито изучават гръцки език, внушава им се от Гърция, че е техен роден език. Ще се изучава и ромски език...
- Този проблем е решен според мен. На принципа на свободно избрана учебна дисциплина може да се изучаеа и китайски. За мен преподаването на ромски език трябва да се извършва като помощно средство с цел по-бързото навлизане в изучаванвто на български език.

- От друга страна - системното изучаване на малцинствения ромски език може да доведе и до още по-голямо изолиране.
- Но тези хора знаят, че могат да се реализират само в България. А що се стнася до изучаването на гръцки език от каракачаните - те са достатъчно добре интегрирани в обществото, пример са затова. Бях приятно изненадан от техния проект по повод обезщетенията за овцете. Преди няколко месеца се споменаваше 1 млн. глави, сега предложиха под 200 хил. И още нещо - няма опасност, отивайки в Гърция, каракачаните да бъдат привлечени там от високия жизнен стандарт - имат го и тук. Затова винаги се връщат. Те знаят и нещо друго - че езикът им е много по-близо до Омировия, отколкото до гръцкия в момента.

- Често на България се внушава, че ще има-няма някъде, етнически конфликти. У нас 120 години след освобождението не е имало етнически конфликти. Какво означава тази "загриженост"?
- Трябва да се прави разлика между това, което ние, от съвета, правим, и това, което се приписва, че правят някои фондации. На някои от тяк аз гледам като на частни брокерски фирми. Предлагат определени проекти, а никой не се замисля от полза ли са ни. Те просто са се настанили на свободна пазарна ниша. Защото държавата за дълго време на практика се беше оттеглила от политиката по тези въпроси. А знаем, че природата вакуум не търпи. Има фондации, които наистина работят с добри специалисти, с добри екипи, имат положителни резултати.

 - С какви странни проекти сте се срещали?
- Например буквар на ромски език, в който се употрябява латиница. Но някой е дал пари за това, което не може да се използва. Защото никой не може да ме убеди, че това е сериозен начин да се улесни детето при въвеждането му в българската образователна система.

- Вашите, на съвета, намерения спрямо българите в ОНД?
- С особено внимание се отнасям към българите от Татарстан, от Волжка България. Един от проектите, по който работим заедно с колегата доц. Пламен Павлов, директор на Агенцията за българите в чужбина, е провеждане на семинар, посветен на българите мюсюлмани по света. Българите от Голо бърдо също са мюсюлмани, в Гърция също една част от българите са мюсюлмани. Не е важна религията, важно е да си знаеш, че си българин. В края на краищата държавата е светска.

- Светска Турция преди време заяви, че не ще подпомага три наши медресета, тъй като те прокарват ислямския фундаментализъм.
- Мога само да кажа, че добрите опити на Турция да бъде светска държава са едно от нещата, които за много уважавам. След Ататюрк тя проведе редица положителни реформи в тази посока, някои от които си струва да изучим внимателно и да ги проведем. Там се формира своеобразна българска общност от турците, които се изселиха от България - Бурса, Измир и т.н. По време на парламентарните избори бях зам.-председател на изборна комисия в "община Измир, Добрички избирателен район" - така пишеше в бюлетините. Тези турци, както и каракачаните за Гърция, биха могли да изигаят ролята на допълнителен мост между България и Турция.

- Били сте през 1992 г. в Р Македония. Вижда ли му се краят на нашия "спор"?
- Тогава останах с впечатлението, че нещата между нас могат да тръгнат и да вървят добре. Моето дълбоко убеждение е, че няма начин двама нормални хора да не седнат на маса за преговори и да не постигнат разбирателство ако започнат да търсят това, което ги сближава, а не това, което ги разделя. Като държавници сме длъжни да осигурим просперитета на хората, които са гласували за нас - и от двете страни.

Разговора води Светлана Войнова

[Back]