П. К. Яворов - първият кмет на освободения Неврокоп през 1912 г.

Георги Д. Попов

в-к "Македония", брой 38, 21 октомври 1998 г.

За кратко време от 1896 до 1903 г. Вътрешната македонска революционна организация в Мехомия укрепва организационно, приема нови членове и се въоръжава, за да вдигне най-голямото в Серски революционен окръг въстание - Кръстовденската епопея от 1903 г. В периода до обявяване на Балканската война тя смело съчетава четническата борба с организационното укрепване и въоръжаване. След обявяването на войната на 5 октомври 1912 г. към четите и опълчението с ентусиазъм се насочва всичко годно да носи оръжие. Младежи - емигранти от Румъния, през Русе до София пеш, с песни отиват доброволци в Македоно-Одринското опълчение. Владимир Каназирев -поручик, началник на щаба на въстанието в Мехомия от 1903 г., намиращ се по това време на дипломатическа работа в Париж - женен за американката Лилиян Рийч, с дъщеря на една годинка, се явява доброволец и е назначен за командир на четвърта Битолска дружина. Воюва до 1918 г., след което се завръща при семейството си в Сент Луис.

А колко други знайни и незнайни българи дойдоха тук, в Македония, за да ни освободят от петвековното робство. Грандиозен пример на саможертва е изтъкнатият поет, състрадателният хуманист и най-близкият съратник на Гоце Делчев - Пейо Крачолов Яворов. Тук използваме спомените на Георги Венедиков от с. Баня, Разложко, който до есента на 1968 г. бе единственият жив четник от четата на войводата Пейо Яворов. Има какво да се поучат днешните политици от факта, че поетът Яворов се разделя с Лора, със столицата, с литературната среда и отново след тревоги и разочарования взема оръжието, за да защити правото на своите сънародници да жиевят свободно.

През есента на 1912 г., след обявяването на Балканската война, Яворов, който само преди 2 дни се е венчал с Лора в малката черква в Подуяне, се явява при пунктовия началник на ВМРО в Самоков и долага, че има нужда от трима души, за да попълни четата си. Радойнов му изпраща патриотите Георги Венедиков, Павел Начев (Арнаутчето) и Васил Лугов. Още същия ден отиват в с. Бели Искър, където ще се състои срещата с войводата. Той пристига навреме и повежда четата през границата за с. Белица, с. Драглище и Банско, където са съсредоточени четите на Христо Чернопеев и Йонко Вапцаров. Командно място в Пирин е "Трионската поляна". За главен командир е определен войводата Христо Чернопеев и негов помощник Тачо Хаджистоянчев. Тук, в Пирин, са и четите, пристигнали от стара България начело с войводите: Асен Хадживасилев, Андон Кьосвто, Таско Стоилков Кочерински, Михаил Чаков, Димитър Ляпов, Стефан Чавдаров и Георги Занков. На 20 октомври от Белово пристига чета от 68 души начело с войводите Лазар (Ласко) Топалов, Лазар Колчагов, Методи Алексиев и четата на Яворов.

След като е установил връзка с българската войска с командир полковник Попов, действаща откъм Градево, и с командира на 12-а рота от 27. Чепински полк капитан Аврамов, Чернопеев решава да атакува Мехомия от юг.

Турският гарнизон в Мехомия се състои от един полк пехота, около 500 души мустафъзи (опълченци).

Срещу хълма Серовица, където са разположени турските части, Хр. Чврнопеев прави следната разстановка:

1. Дясна колона под командата на Йонко Вапцаров и помощници Георги Занков и Тоше Колагов.
2. Лява колона начело с Асен Хадживасилев и помощници Андон Кьосето и Таско Кочерински.
3. Дясно странично охранение под командата на Михаил Чаков да охранява подстъпите към височината Св. Троица.
4. Ляво странично охранение под командването на Лазко Топалов - да охранява пътя откъм Г. Джумая и да съдейства на атаката.
5. Самостоятелен отряд начвло със Ст. Чавдаров - да пази "Друмо" между Добринище и Баня.
6. Резерв: четата на Чернопеев и П.К. Яворов.

В хода на неравния бой Яворов тръгва напред с Георги Венедиков към височината. Чернопеев настояваше - спомня си 8енедиков - да не се изпага животът на поета в опасност, а той смело се движеше сред четниците и викаше "Не бойте се, момчета! Пестете патроните!..."

Отстъпихме, като дадохме свидни жертви. Падна смелият войвода Лазко Топапов и др. Адмиралът (Коста Митев) остана да поддържа огъня.

С четата на Яворов продължихме към Неврокоп и Сяр, а с четата на Чаков превзехме Кавала. Далеч на север се носеше грохотът на настъпващата българска войска.

След няколко дни в Кавала пристигна българска войска. С Яворов тръгнахме през Драма за с. Баница. Аз се привързах към него. Той беше хубав човек. Ту много мълчалив, ту много разговорлив и винаги състрадателен - готов да направи добро на човека. Носехме дървен кръст, скован набързо. Поставихме го на мястото, където бяха убити Гоце Делчев и Гущанов.

В с. Баница ние потърсихмв кмета. Той ни заведе в черквата, където една бабичка ни подаде черепите на Гоце и  Гущанов. Яворов пое черепите и едри сълзи закапаха от очите му. После с пресекващ глас каза: "Ето това е широкото чело на Гоце..., галейки черепа! От черквата отидохме на улицата, където бяха убити Гоце и Гущанов. Там побихме кръста, който носехме.

След сражението с четите турците от Мехомия (Разлог) през Пирин по долината на Струма се измъкват за Беломорието. На 11 октомври или 24 н.с. в града зари мъчителна тишина. Към 10 часа от Голак се спуска един четник и с няколко изстрела и камбанен звън известяват свободата.

Същие ден предобед българската артилерия дава няколко изстрела по кулите в града. Привечер пристигат и главните сили на 27. пехотен Чепински полк. Всеобщо веселие. Градът тържествува. Свири полковата музика. Войниците минават церемониален марш пред командира на полка. Благодарение действията на четите българската войска влиза в Разлог не с боеве, а с церемониален марш.

В БанскоЯворов поздравява жителите на първото свободно градче в Македония на българското отечество. А в Неврокоп за няколко дни в избран от жителите за първи кмет и Яворов трябваше да се справи с неотложнитв задачи: прочистване на града и околностите от османски войници, изграждане на местните органи за управление, създаване на болница, в която да се лекуват ранените български войници, незабавно започване редовни учебни занятия в училищата..., задачи, с които поетът драматург се справя блестящо, за да се гордеят неврокопчани с делата на първия кмет на свободното отечество.

"След войната от 1913 г. станах файтонджия и превозвах пътници от Самоков за Костенец - продължава спомените си Георги Венедиков, четникът на Яворов. Един ден на гара Костенец чаках пътници от софийския влак. От влака предпазливо слезе Яворов, сляп с бастун. Отивам при него и той ме прегръща и плаче от радост. Питам го къде отива. Отговаря ми, че в поканен от д-р Кръстев на гости в Костенец. Жално ми стана за моя войвода Яворов, като го гледах в такова положение. Поканих го да дойде при мен в Самоков и там да прекараме зимата - "Има какво да ядем! Остави тая София, не е тя за тебе." А пред очите ми е напетият смел войвода, пръв връхлитащ в боя. Стана му драго и леко се усмихна: "Ще дойда, Георги, и при теб ще дойда, знам, че от сърце ме каниш. Нали заедно воювахме, делили сме и хубавото, и лошото..." Много разстроен беше!..."

Високо в Пирин има Яворова поляна, хижа "П.К. Яворов". В градския парк на Разлог паметникът му зае централната алея.

[Back]