Владимир Йончев

в-к "Македония", брой 38, 21 октомври 1998 г.

23 октомври 1893 г.

На този ден в дома на Христо Батанджиев се създават Българските македонско-одрински революционни комитети (БМОРК), които през 1896 г. се преименувани на Тайна македоно-одринска ревопюционна организация (ТМОРО), а на рилския конгрес през 1905 година се приема името ВМОРО. От 1919 г. организацията е ВМРО.

Шестима са основатепите на ВМРО - Дамян Груев, Петър Попарсов, Иван Хаджиникопов, Андон Димитров, Христо Батанджиев и д-р Христо Татарчев.

Д-р Христо Татарчев е първият председатеп на Организацията и заема този пост до началото на 1901 г., когато е арестуван по т.нар. Солунска афера.

Изминаха 105 години, откакто беше създадена Вътрешната Македонска революционна организация. Скептиците й казват, че за тези 105 години ВМРО в донесла само страдания на Македония. Създадена, за да освободи останалите под чужда робство българи, 105 години по-късно ВМРО още не в изпълнила своята задача. Но дори и най-големите и скептици са единодушни - ВМРО е символ на борбата за свободата на Македония.

За 105-те години на своето съществуванe ВМРО се превърна в легенда. За едни тя е четите от брадати комити, които отдавна са минали в историята. Организация със славно минало, но без бъдеще. За други ВМРО е едно от имената, които се мяркат из македонските песни, дето се пеят след третата ракия. Българинът е голям патриот, когато е на маса. Трети изтръпват, когато чуят името и. Както сред всяко стадо има мърша, така и сред българския народ има и сърбомани, и гъркомани, и комунисти. Много от тях са изпитали ръката на ВМРО. Но за тези 105 години никой не си е позволил да се отнася с пренебрежение към Организацията. Четирите букви са добили почти магическо звучене.

Обезкръвявана от жестоки афери, разкъсвана от вътрешни борби, водила най-дълтата четническа война и вдигнала най-голямото въстание на Балканите, ВМРО се в сраснала със съдбата на Македония.

Днес никой, дори и най-големите й противници не могат да си представят историята на Македония без ВМРО. "Ако СДС или БСП сбъркат нещо, те ще загубят изборите - обича да казва един от сегашните членове на ВМРО, чиято дума се слуша в Ортанизацията, - после ще спечелят слвдващите и от това нищо не следва. Но ако ние сбъркаме, историята няма да ни прости."

Докато едни правят бизнес, а други - политика, ВМРО прави история. Тя не е партия, а Организация. Това звучи тайнствено. Още в 6-и клас всеки от нас е учил за брадатите комити. Като икони от българския иконостас е запомнил Гоце, Даме и Тодор Александров. И още тогава в разбрал, че зад иконостаса има нещо скрито, някакво пространство, в което кипи напрегнат вътрешен живот, но е страшно, а може би и забранено да се надникне там. Днес, въпреки че ВМРО има най-добре уредения пресцентър и безпроблемен достъп за журналнсти, за нея в медиите се появяват само откъслечни и пословични по своята некомпетентност материали. Въпреки че огромната част от младите хора в България й симпатизират, не са чак толкова много тези, които се престрашвват да влязат в Македонския дом и да станат членове на Организацията. На ВМРО се приписва какво ли не, но малко са тези, които наистина знаят какво става в нея, каква в целта й, какви са проблемите и.

Романтично настроените и крайните националисти сигурно биха останали разочаровани, ако надникнат в "светая светих" на Организацията. Това си е техен проблем. Организацията съществува не за да бъде привлекателна, а за да върши работа.

Членовете на ВМРО се кълнат пред Библия, кама и револвер. Клетвата важи за цял живот и Организацията не може да се напуска

Много от младежите, които идват за първи път в Организацията, сънуват терористични актове срещу враговете на Македония, в които те са главните герои. За да останат във ВМРО, те бързо трябва да избият кърваво-романтичните си идеи. ВМРО не е терористична организация.

Солунските атентати, извършени през 1903 г., са един от най-вдъхновяващите и най-красиви примери на самопожертвователност. Но те не са донесли нищо добро на Македония. След тях следват  жестоки афери, които обезкръвяват  Организацията.

Тероризмът и революция не е едно и също. Както казва сегашният председател на ВМРО Кр. Каракачанов: "ВМРО е наказвала полицейските началници, жупани, а когато се е налагало - и самия крал. Но никога не е взривявала влакове с жени и деца."

Между ВМРО и Върховния комитет няма спор от каква народност е населението на Македония. Всъщност такъв спор не е съществувал до Илинденското въстание. Едва тогава в разрушена Македония се появяват шепа платени ренегати, които твърдят, че са сърби. Макар роден от сръбската пропаганда, до голяма степен македонизмът днес се е обърнал срещу създателите си. След Втората световна война македонизмът е преди всичко антисръбски. Той е един от начините да се подчертае, че населението на Македония не в сръбско.

Именно за да запази Македония от чуждите пропаганди и посегателства, ВМРО издига идеята за автономна Македония с надеждата, че тази идея ще бъде възприета от великите сили и съседите ни по-лесно, отколкото присъединяването към България. ВМРО никога не е подлагала под съмнение българския характер на населението в Македония. Но смята, че то само трябва да решава съдбата си, и се бори срещу опитите на всякакви правитвлства, включително и българското, да му налагат как да води борбата си за свобода. Намиращ се в София, далеч от мъката на Македония, Върховният комитет е склонен към шумни, необмислени и самоцелни акции, които предизвикват терор над населението на Македония. Бидейки ежедневно сред това население, ВМРО се чувства длъжна преди всичко да запази живота му.

Заради тези необмислени акции между ВК и ВМРО възникват сериозни конфликти.

Днес заплахата от върховизъм пред днешното ВМРО е необикновено актуална. А въпросът "какво е това софийско ВМРО, което нито е вътрешна, нито е македонска, нито е революционна, а на всичко отгоре е взела да става партия", не е съвсем лишен от основания. ВМРО е апетитна хапка за всяка власт и тя със сигурност не би се отказала да използва Организацията за свои цели, които не е задължитвлно да са от най-чистите. Въпреки подкрепата си за ОДС ВМРО е длъжна да пази идентичността си. ОДС има от няколко месеца. ВМРО ще я има, докато не се реши Македонският въпрос.

 А що се отнася до това, че седалището й е в София, това в съвсем естествено. Вардарска Македония е само една трета от територията на цяла Македония. Почти половината от нея е останала в пределите на Гърция, а малка част се е интегрирала в пределите на майка България. Днес най-голямата македонска диаспора живее в София. Македонците са българи и е съвсем естествено централата им да бъде в българската столица. Така е било и по времето на Тодор Александрор, и по времето на Иван Михайлов, а още преди това София е бил центърът, от който се е организирала борбата на Македония.

В края на ХХ век ВМРО не подготвя революция. Средствата са различни в различните епохи. Но ВМРО не е изхвърлила традиционните методи от арсенала си и може да ги използва, ако времето го изисква.

В един от периодите от нейната история към имeто на ВМРО беше прикачена абревиатурата СМД. Старите македонски културно-просветни братства, eстествено, се бяха влели във ВМРО и по инерция бяха прикачили името си към нея. На Третия конгрес на Организацията, състоял се в Петрич, бешe взето решение към името на ВМРО да няма никакви добавки. Името на Организацията е достатъчно ясно и недвусмислено, за да има нужда от добавки.

По същото това време, докато се търсеше вариант на станалото анахронизъм СМД, беше лансирана идеята за друга добавка към името - БНД, което да подчертава българския характер на Организацията. Това, разбира се, не беше прието.

Никой никога не е оспорвал, че ВМРО е българско национално движение. Но това не означава нищо повече от глуповатото определение в устава на СДС, което уточнява, че СДС е "сдружение на мъже и жени".

За свободата на Македония са пролели кръвта си хиляди синове от освободените краища на България. Войводата Марко Лерински всъщност е от Котел, легендарният Христо Чернопеев е от Луковитско, поетът П. Яворов е от Чирпан, а може би малцина внаят, че осъденият от ВМРО приятел на Яне Сандански Тодор Паница, с когото толкова се гордеят македонистите, е от Оряхово.

Разбира се, че за да се поддържа духът на българщината в Македония, е нужно да се създават структури на Организацията из цяла България, както и по света, там, където се е пръснала българската диаспора. Македония в част от цялата българска нация. Но колкото и да са силни структурите във Велико Търново, Пловдив или Русе например, те си остават помощни към голямата дейност, която ВМРО е призвана да извърши. А нейната работа е в Пиринско, Вардарско и Беломорието.

Абревиатурата БНД е достатъчно привлекателна, за да обедини страдащия от липса на лидери шумен български национализъм, но проблемите на българския национализъм не интвресуват хората в Македония. Там БНД не върши работа. А заради изхвърлянията на българския национализъм комунистите в Р Македония сатанизират тамошното ВМРО-ДПМНЕ, наричайки ги "български националисти". В републиката, в която доскоро за изява на българско самосъзнанив пращаха в лагер, не е добра реклама, ако до името на ВМРО се мотае безцеремонното БНД.

За да постигне целите си, ВМРО е длъжна да използва и арсенала на политическите средства. Политиката е твърде важна част от живота на съвременнитв общества, така че ще бъде голяма грешка, ако не бъде експлоатирана. ВМРО има парламентарна група още от времето на Иван Микайлов. Всички депутати от Пиринска Македония, макар и избрани с листите на различни политически партии, са били от ВМРО. Сам Тодор Александров казва: "Организацията е готова да напусне своите революционни методи на борба и да прегърне легалните партийни методи. Нека дадат на Македония една честна администрация, нека сърбите турят край на своята политика и ние ще престанем да прилагаме спрямо тяк своя революционен метод на борба. Но докато продължава днешната политика на насилие, на произвол и денационализация, докато сърбите отричат съществуеането на българска народност в Македония, македонската организация ще продължава своята революционна дейност, като организира за борба цялото население. Ние се борим и за обединението на Македония, която днес е разделена на три части."

ВМРО ще продължи да участва в политиката, там, където българското население не се подлага на денационализация. Но задачата на ВМРО засега е изпълнена само наполовина - една малка част от Македония е свободна, друга, все още управлявана от сърбомани, се бори за свободата и правото си на самоопределение, а в третата българите се преродиха в "славяногласни елини".

[Back]