в-к "Македония", брой 39, 28 октомври 1998 г.

- Бихте ли се представили?
- В момента съм преподавател по българистика и славистика в Мадридския университет "Комплутенсе" (по-старото наименование на университета, близо до родното селище на Сервантес).

- Какви са по народност вашите студенти?
- Това са студенти от специалността славянска филология, които могат да изберат като втора или трета специалност българистика. Повечето студенти са испанци, но има понякога и славяни, в отделни случаи - и поляци, българи, руснаци, словаци, които живеят там. Но в Мадридския университет съществува възможност студенти филолози от други факултети да посещават занятията на студентите от специалността славянска филология, както и обратната възможност.

- Как се породи у вас интересът към българистиката?
- По образование аз съм класик, т.е. завършил съм класическа филология, даже известно време работих като гимназиален учител по латински и старогръцки език. Бях студент в трети курс, когато се откри лекторат по българистика. Но няколко години преди това беше започнал да функционира лекторатът по българистика в Автономния университет в Мадрид (и двата унивврситета са държавни). Тогава аз се включик в курса по старобългарски език при проф. Иван Кънчев.

- Какво е състоянието на българистиката в Испания?
- Състоянието е добро, защото тя има статут като университетска специалност. От доста време в академичните среди се знаят конкретните резултати и постижения на българистиката. Испанците разбират за Априлското въстание и за освобождението на България от турското робство чрез информация и отделни публикации в печата още в края на миналия век. Преди известно време излезе албум с гравюри от Руско-турската война (повечето от тяк са авторска работа на художниците - тогавашни кореспонденти на Испания). Разбира се, представата за българската история и за българите, която испанският народ имаше през годините, бе отразена в книгата на Венцислав Николов. Тя е богато илюстрирана с гравюри и факсимилета. Г-н Венцислав Николов беше в Испания по едно и също време с проф. Кънчев. Преподаваше ми по български еаик в университета. А българистиката като наука възниква и се формира у нас след войната.

- Кои български писатели са издавани в Испания?
- Това са Вазов ("Под игото"), Йовков ("Жътварят"), Елин Пелин (сборник разкази) и Яворов (сборник стикове). Един от най-известните преводачи на българска литература в Испания е Хуан Едуардо Сунига. Някои от авторите, за които стана дума, той е превел самостоятелно или в съавторство с големия български испанист Тодор Нейков.

- Вие знаете и други чужди езици и се занимавате със славистика, известен ни е интересът ви към хърватския език и литература...
- Едновременно със старобългарския език започнах да се занимавам и с новобългарския език и други славянски езици: руски, словашки, чешки, полски, хърватски и т.н. Но в един определен момент реших да съсредоточа вниманието си предимно към южнославянските езици. Но познанията се обогатяват и чрез пътуванията, срещите в семинари, конгреси, специализации и симпозиуми в съответните държави - Хърватия, Словения, България и др. Някои от тези срещи и контакти се осъществяват и в Испания. У нас съм превел хърватска поезия в два тома (единият том е с творби на различни автори, а другият е само поезия на Иван Голуб).

- Като специалист българист вие сте автор на много статии по различни филологичвски проблеми, засягащи и нашия език. Но за нашите читатели би било интересно да научат имате ли специалност по македонистика в Испания?
- Не, нямаме. Аз лично смятам, че така нареченият македонски език е една версия на българския език. Сега той се стандартизира върху едни български диалекти, малко по-различни от диалектите влезнали в основата на българския книжовен език, т.е. западните български говори (на територията на Р Македония) малко се различават от останалите диалекти в България.

- Г-н Хуес Галвес, благодаря ви за това интервю.

С госта разговаря Нели Дечева

[Back]