Феня Декало
в-к "Македония", брой 40, 4 ноември 1998 г.
Три олтара с възможност за три служби има съборната църква "Свето Преображение Господне" в Болград. Храмът е построен с пари на бесарабските българи преди 160 г. и е един от малкото неосквернени от съветската власт на териториите, населени с българи в Молдавия и Украйна.
На възпоминателно тържество на 28 октомври т.г. в столицата по случай годишнината спомени за строителството разказаха потомци на двамата предприемачи Мирчо Сливенски и Иван Вульпе. Участниците в срещата поставиха отново въпроса защо българският синод не приеме духовното пастирство над бесарабските българи. Богослужението както в този голям храм, така и в останалите църкви на потомците на избягалите от на Кримската руско-турска война се води на украински или руски. Чуха се призиви патриарх Максим да направи постъпки пред руския патриарх, защото има опасност от асимилиране на запазилите толкова векове своя език и самосъзнание българи. Показан бе филм за съдбата на другите църкви в околността на Болград, превръщани в складове, пекарни или сривани до основи от комунистите и за възстановяването им с пари, събрани от бесарабските българи или дарени от обикновени български граждани. Участниците в тържеството се възмущаеаха, че в тези български храмове пеят украински свещеници, а бъпгарската семинария в Мариупол отдавна е закрита и българските младежи не се обучават, нито ръкополагат за свещеници на своя роден език.
Георги Нешев
"Молдова се оплака от българския посланик в Кишинев вчера отново заради изказването му против ликвидирането на населения с етнически българи район Тараклия, предаде ИТАР-ТАСС."Тревожните новини от Молдова, засягащи интересите на компактната, процентно почти изравняваща се с гагаузката, българска народностна група в Тараклия, събраха на пресконференция в агенция "Балкан" журналисти и общественици. От името на Българския национален комитет за защита на бъгларите в чужбина д-р Петър Константинов вълнуващо разясни опасността от неоснователните решения на молдовските власти да ликвидират административната самостоятелност на населения с етнически българи район на Тараклия. В предлаганите опити за механично вливане на сънародниците ни в проектираната автономна област "Гагауз ери" той основатлно съзря опасност от българското народностно обезличаване и нарушаване на световните демократични принципи. Тревогата му бе споделена и допълнена с конкретни цифрови данни от български участници в културно-просветния живот в Тараклия. И те съзряха опасността от стесняването и ограничаването на правата на нашите народностни гнезда не само в Молдова, но и в Украйна.(Из българската преса - 21.10.т.г.)
Всъщност тревогата идва и от бруталността на времето, когато се забравят изказани още от К. Иречек, допълнени от Н.С. Державин и Ив. Ив. Мещерюк истини за произхода на името "гагауз", което значи "дълъг нос", "дълга гага" - подигравка за изкривения турски, употребяван от потомци на българи-славяни и от прескачните вече истини за съдържанието на термина "българска етнографска група". Административното нововъведение безспорно ще отдялечи и изсуши след време българското съзниние на оцелелите десетилетия наред наши сънародници, които (не дай, Боже!) ще повторят съдбата на българите от долината на Морава, на царибродските и босилеградските сънародници, останали за 80 години от 125 на 25 хил. души. Не по-малка е и опасността от латинизацията на българските гнезда посредством молдавски училища, радио- и телевизионни предавания, настаняване на работа и т.н., и т.н. Т.е. ще се стопят разбухналите в своята неповторимост поетични и прозаични таланти, творещи ега на български, обогатяващи и нашата духовна култура, радващи се у нас на общественото признание. Впрочем тревогата ни е основателна и всеобща за цялата наша културна общественост.
[Back]