8 ноември - Денят на Западните покрайнини:
В Погановският манастир свещеник твърди: Българите заграбиха "сръбския" Трънски край

Георги Нешев

в-к "Македония", брой 40, 4 ноември 1998 г.

Злополучната културна манифестация на 24 май т. г. до Цариброд, организирана за патриотични български кръгове и носеща най-добри послания за стотиците ни сънародници в откъснатия от земите ни край, започна от захвърления сред непристъпните скали в живописното ждрело на р Ерма Потановски манастир. Посрещнати с недотам скрита наприязън от млади, но предубедени сръбски свещеници, десетките българи от ансамбъла "Зорница" и активистите на ВМРО и "Мати Болтария" имаха на своя страна нескриваната добра усмивка на доброжелателния д-р Марко Шукарев, на Зденка Тодорова и чудните стенописи на старината, оставени от далечните прадери. За всички тях, макар и със закъснение, се потрудих да събера и изложа най-важното от историята на обителта.

Stenopisite na Poganovskija manastir Манастирът е привличал вниманието на изследователите със своята иконография. Т. Шмит, А. Грабар и Кр. Миятев са единодушни още от началото на века в преценката си за високото художествено майсторство на погановските стенописи. Но погледът на посетителя е грабван и от чудесната манастирска църква с четвъртита кула и красив осмостенен купол, каменни стени и тухлена украса, които превръщат малката църквица в богато строително творение.

Старинно предание дири дълбоко в древността основателите на обителта. То се потвърждава и от запазения на западната страна на църквата надпис с имената на "Господин Констандинъ и госпогиа Елена", ктитори от 1392 г., възстановители или съадатели на паметника. И докато в разказа на сръбски на двамата свещеника (единият от Лесковацкия край, населен с много българи, но "уверил ни", че не раабира езика ни) прозираше опитът на някогашния Дж. Сп. Радойчич да подложи на съмнение идентификацията на поменатите исторически лица - Константин, познатият ни владетел на Кюстендилското или, Велбъждоко княжество и феидал на султан Мурад, както и на Епена - негова дъщеря от брака му с Кера Тамара, най-голямата дъщеря на Иван Александър, опит за фалшива подмяна с един от двамата Константиновци, внук или син на сръбския войвода Десимир, живели доста по-късно, прозираше неубедителният стремеж да се отрече утвърдвният отдавна в науката произход на Погановския манастир.

Взхкитен от изключителното майсторство на обителта, археологът Кръстьо Миятев нарече тукашния прилежащ Трънски край "всякога преден аванпост на българщината" (само четири километра делят това историческо чудо по преки конски пътеки от ждрелото при Трън), а само няколко десетилетия преди това братята Шкорпил записаха първи манастирските надписи, наречени от тях "Старовремски надписи из разни краища на България". (С тъга и негодувание точно тук трябваше да чуем пак от лесковацкия поп претенциозното твърдение за заграбения от българите "сръбски" Трънски край!!!)

Един надпис над църковните врати от 1499 г. документира зографисването и неговата фотографска снимка може да се види в Годишник на Народния музей, т. I, 1920 г., с. 29, и в Известия на Българския археологически институт, т. 4, 1926-1927, табл. XLII. Друг, от 1562 г., известява за изграждането на погановската магерница, който пък може да се вземе от "Водач за Народния музей в София", 1923 г., с. 186.

Тази магерница - кокетна и с кухненски пособия за великани (по думите на д-р Шукарев в народни тържества на огнището просвали за изпичане цял вол), има надпис, издълбан на камък с рядко, много рядко срещаната, използвана преди време хронология на времето: в нея се посочва поредният кръг на Слънцето (един кръг в равен на 28 години, период, след изтичането на който се възобновява редът на седмичните дни). Първи братята Шкорпил документирали в 1892 г. този надпис, досещайки се за извънредната му ценност за народната астрономия, а знаменитият К. Иречек е записал, че при посещението си в Погановския манастир е преброил девет старинни книги - днес неизвестни вече за науката.

От следващите столетия една бележка от 1747 г., писана в Осмогласник от ХV в., маркирана в забележителния "Опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека в София", т. I, 1910 г., на Б. Цонвв, съобщава, че погановски монаси услугвали с книги на грамотни люде от околните села.

От Погановската обител произтича запазеният у нас дъсчен трикрил поменик, доставил през столетията за потомците имена само на български държавници, поклонници и имена само от българската владетелска номенклатура. Доста злъчно двамата сръбски духовници още в началото на своя разказ за съдбата на старината изстреляха, че българи не кога да е, а в злощастната година на Ньой -1919, "откраднали" поменика и заедно с резбованата олтар на врата го отнесли в София. Като оставим настрана предубедените им уверения, ще отбележим, че царските имена в този ценен български исторически извор не са подредени в хронологичен ред. Списъкът не е пълен и точен. Той започва с името на неизвестен цар Коносана, което може би заменя името на Константин Велики (дълбоко почитан в църковните среди владетел, също под първото име споменат и у Паисий). Вместо Борис на второ място в поменика е поставен Борил. И макар в разбъркан хронологичен ред, поменикът защитава сам по себе си и с подчертано българските си имена, включени по липовите му дъски, българския си произход и българското начало на старината.

Две запазени икони: едната от ХV-ХVI в., двустранна (вж. Водач за Народния музей в София, с. 210), а другата от ХVII-XVIII в., подарена от "ктитор Стоян" (пак там), свързват днес родината с отнетия й несправедливо манастир. Чудният иконостас, изложен в Криптата-музей при храма-паметник "Александър Невски", напомня на любознателния сънародник за романтичното Погановско гнездо, скрито на брега на бистрата Ерма. Напуснахме с тъга манастира, а в ушите ни останаха да звучат уверенията на д-р Шукарев за неповторимата красота и на други български старини в тукашния край, родеещи се със стенописите на Бояна и Земен, на църквицата при с. Беренде, с. Калотино и Разбоишкият манастир. Дано бъдем щастливи да се насладим свободно и на тяхната красота.

[Back]