Иван Загоров

в-к "Македония", брой 41, 11 ноември 1998 г.

Васил Тупурковски, председател на партията Демократическа алтернатива, каза следното. "Крайно време е Македония да се освободи от комплексите си и да динамизира връзките със своите съседи и особено с България... България първа призна македонската държава и сега няма смисъл от допълнително уточняване с признаване на македонската нация..."

В същото време Любчо Георгиевски обеща, че ако стане министър-председател, обмитяването на стоките от България ще бъде 1 процент.

Нека в България да не очакват нещо повече от това. Това е достатъчно засега. А и повече не е необходимо. Време е България най-после да започне да са държи като страна, която анализира, а не която се носи на вълните на емоцииите.

Резултатът от анализа на геополитическата обстановка окло Македония днес не е по-различен от този през 1893 г. Тогава д-р Христо Татарчев писа, че автономията е изход от интересите на великите и от аспирациите на съседните Сърбия и Гърция.

От новото правителство в Скопие България ще очаква и развенчаване на антибългаризма като държавническа идеология. Нека всеки "македонец" сам да си отговори защо в Р Македония името "българин" е изпълнено с толкова отрицание, ненавист и злоба. Ако в този дух се разбира "позитивната енергия", за коато говори Л. Георгиевски, това ще бъде крачка напред.

Въпросът за по-нататъшното съществуване на самостоятелната македонска държава е от жизненоважно значение за България. Това трябва да разберат в Скопие. Самостоятелна държава, но не на антибългарска основа. Не можем да избягаме от историята си. Тя е обща. Или самостоятелна македонска държава, дружелюбна към България, мъдра към общото ни минало. И да не се забравя: през 1945 г. неслучайно беше извършена почти едновременно правописната реформа в България и бе създаден т. нар. македонски език в Белград. Вдъхновителите на тези два акта преследваха една цел: раздалечаването на правописната норма в България и в новосъздадената югорепублика, а оттам и отчуждаване хората от двете страни на границата.

Иска се много смелост, такт и търпение, за да се утвърди правителствена политика в братската страна, различна от досега действуващите стереотипи на отричане на всичко българско, на насищане на българското име със злъч, отрова и отвращение.

И да започнем с по-простото и по-необремененото от наследството на осемдесетгодишното отравяне. Подписването на договорите при взаимно желание може да стане и като се заобиколи "езиковият спор". А контактите между роднини, земляци, съселяни и съграждани, разделени от границата, да запълнят празнотата, която зина поради Берлинския зид, издигнат не от желанието на обикновените хора. И в геополитически план: да не се подценяват интересите на великите и на гръцко-сръбския тандем, който действа в Македония от 1861 г. Оттук ще произтече голямото изпитание на политиците и в София, и в Скопие...

Любчо Георгиевски и Васил Тупурковски от сега нататък ще се натъкват на мините, заложени от предходния, действащ осемдесет години управленски модел. А в София да погледнем касуса "Македония" не така, както го виждат в Атина, Белград, Вашингтон и Москва, а както се вижда той от София. И да се опитаме да обясним своята гледна точка, а не безропотно да се съгласяваме с техните интереси заради уловките на новата конюктура. На първо време българската повеля е: Македония без антибългаризъм.

[Back]