Доц. Пламен Павлов

в-к "Македония", брой 41, 11 ноември 1998 г.

Пламен Павлов е роден през 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско, зодия Рак. Родното му място носи името на възрожденеца от Македония Кирил Пейчинович. Завършва история във Великотърновския университет. От 1984 г. преподава средновековна българска история, после и история на Византия. Доцент е по история на Византия и средновековна българска история. Автор е на "Кратка история на българския народ" - позната добре на нашите сънародници извън страната и на кандидат-студентите. Съавтор на "Кой кой е в средновековна България" - там са включени всички известни българи от Македония, Тесалия, Влашко, Бесарабия. От август т.г. е директор на Агенцията за българите в чужбина.

- Доцент Павлов, статутът на агенцията вероятно ще бъде променен. Какво е вашето отношение към такава промяна?
- Трудно ми е да коментирам готвенето на някаква промяна на статута на агенцията. По новия закон за българите, живеещи извън България, който чака второ четене в парламента, агенцията не е негов обект. Освен в един смущаващ член - че се прекратява дейността й. Тази заключителна разпоредба е свързана с новия закон за държавната администрация. Промяна в статута ще има - законодателят има върховната компетентност да извърши тази промяна. Агенцията ще стане държавна според закона за държавната администрация. Той също чака второ четене. Като се вземат всички положителни моменти от закона за българите, живеещи извън България, на тази база ще може да бъде изработена една по-прагматична и действена стратегия за работа с българите извън днешните предели на страната. Още повече, че в закона са залегнали най-важните неща - за правата на българите, живеещи извън България, задграничните паметници, свързани със страната ни, за реемиграцията - отнася се както до отделни личности, които искат да се заселят в старата родина, така и потенциални по-големи групи. Самият Национален съвет, за който се говори в закона, е по-скоро една парламентарна институция, която ще стои над агенцията, ще има координиращи функции.

- Коя трябва да е "шапката" на агенцията - Министерският съвет, Националният съвет, Народното събрание?
- Като държавна агенция тя е автономна, с ранг на министерство - донякъде, т.е. самостоятелна структура към Министерския съвет. Този вариант има по-големи предимства - гарантира по-тясна връзка с друпите звена на изпълнителната впаст. А що се отнася до Национапния съвет, който ще бъде към НС, той ще осигури по-добра възможност за взаимодействие и вглеждане във всеки един законодателен текст, които засяга въпроса за българите извън пределите на страната. Позицията на България за Косово вероятно ще се отрази на нашите контакти с хората от Западните покрайнини, а и с другите българи, които живеят в СРЮ - Зайчарско, Кулско, Войводина и т.н. Крайно време е България да си спомни, че има и свое малцинство в Косово - мюсюлманската по вяра българска група горани. За тях досега не е правено почти нищо. Те също имат права според югославската конституция.

- "Българи от чужбина", "българи в странство", "българи, живеещи извън България", "българи зад граница" - кой термин е най-точен?
- Не съм привърженик на "българи в чужбина" - това означава, че автоматично Македония става чужбина, което от наша национална гледна точка е неточно. Може би най-точното е "българи извън Р България", който включва и диаспората, и емиграцията от поспедните години.

- Интересът към българското висше образование в Р Македония нараства. Тази година се кандидатствали в различни наши ВУЗ около 20 млади граждани на Р Македония. Възможно ли е агенцията да бъде посредник в този процес?
- Подкрепихме едно допълнение към постановление No 103 на МС за увеличаване бройката за Р Македония с още тридесет души. Според МОН толкова е финансовата възможност. Това не е последната дума нито на агенцията, нито на МОН, нито на държавата. Ще настоявам тази бройка да бъде по възможност неограничена - според желаещите. Ограничения ще има единствено по линията на държавната поръчка. Платеното обучение у нас за граждани на Р Македония трябва да дава права като на българските студенти. Зная за нападките на македонската преса, че се опитваме да "създаваме" българи, пък те не са българи и т.н. Като че ли, докато получават висше образование у нас, ги зомбираме. Това е типична пропагандна хватка на определени политически кръгове в Р Македония. Самият интерес на българчетата от Р Македония към България нараства и без агитация от наша страна. За условията у нас те научават от свои сънародници, учещи у нас. Научават, че ще се чувстват не като в чужда държава, че на тях се гледа не като на някакъв материал за експериментиране смяна на народностите, а като на напълноно равнопоставени наши събратя. Всичко се оставя на тяхната лична съвест и личен избор, както и този на родителите им. Независимо от сплашванията от македонските власти добиването на висше образование у нас става все по-популярно в Р Македония.

- Българчетата от Бесарабия са в доста неблагоприятно положение спрямо тези от Р Македония - далече са от близките си, идват от райони, които според някои критерии могат да се нарекат изостанали. Идват в родината на дедите си, а за тях тук няма кой да се грижи. Изпадат в изолация, която може да ви поведе по опасни пътища.
- Възможната закрила, която осъществява държавата, това е първо приемането им в наши ВУЗ и получаването на стипендия за успех, настанени са в общежития. Сред децата от Бесарабия - както и сред някои техни колеги от България, възникват неизбежни противоречия, конфликти. Не трябва това да се драматизира. Битови проблеми има...

- Може ли агенцията да се ангажира с предложение пред социалното министерство за осигуряване на почасова работа на студентите от Бесарабия?
- Разбира се. С Министерството на регионалното развитие и преустройството ще започнем програма, насочена към реемиграцията. Най-много са кандидатите за заселване у нас от Бесарабия и от Казахстан. В тази програма, която в била предложена още преди няколко години, ще включим и издръжката на студентите. Неизбежно след приемането на закона за българите, живеещи извън България, тази програма ще се разшири и ще обхване и други проблеми. Официалната позиция на Р България в тези общности да се съхраняват там, там да поддържат българските си корени. Но като българи имат всички права да търсят убежище в старата родина. Част от тях могат да бъдат разглеждани като икономически бежанци.

- Има един проблем, който трябва да реши министър Бонев, т.е. той е от компетенциите на МВР - в нашите хотели българите от чужбина биват регистрирани като чужденци. Това ги обижда.
- На тази практика веднъж завинаги трябва да бъде поставен край. Това не трябва да важи дори и за туристите от Р Македония. Министър Бонев има много други задачи, но тази наистина е юридически най-леката за решаване. Но това не засяга само МВР, а начина ни на национално мислене - и на държавата, и на обществото. Факт е, че продължава да цари сериозно неразбиране, дори невежество, на битово равнище особено. Много неприятно е, когато човек чуе по телевизията да се превежда от т. нар. македонски език.

- Нашата диаспора чака от няколко години тв програма от България. Зная, че по въпроса за сателитна телевизия се работи. Какво е участието на агенцията?
- Радио "България" има подходящи програми за българите извън Р България, като разполага с много добър екип. По-сериозният въпрос е дали достигат програмите на Радио "България" до нашите сънародници, което зависи и от ретранслаторите. Късите вълни се слушат все по-рядко. Трябва да се мисли за подобряване на радиоизлъчването. Научих, че през 1993-1994 г. на Одеса е предоставена апаратура за ретранслация на радиосигнал, но какво се прави с нея, все още не знаем. По отношение на сателитната програма - в БНТ има създаден отдел, който до май следващата годинв трябва да е готов да излъчва програма. Сателитът ще покрива цяла Европа, ще достига и до Израел. Ние подготвихме едно допитване до българи от чужбина, които работят в областта на масовите комуникации, най-вече телевизия и радио - Живко Колчев от САЩ, Иван Ненов от Одеса, Ралица Василева от Си Ен Ен, САЩ, и т.н. Ще вземем мнението на българските дружества в чужбина. Запознахме с тези въпроси и известните интелектуалци Александър Лепавцов и Младен Сърбиновски от Р Македония. До края на годината ще приключим с допитването и ще го предоставим на телевизията.

- Секретарят на Националния съвет по етнически и демографски въпроси Петър Атанасов сподели в интервю за вестника, че  съвместно с агенцията ще се организира среща на българите мюсюлмани.
- Независимо от факта, че дейността на този съвет е вътрешна, а нашата - външна, ние можем да работим заедно. Аз присъствах на две заседания на съвета и съм убеден, че между двете институции има широко поле за сътрудничество.

- Българите от Гърция се интересуват от записи на българска музика, на български танци. Можете ли да им ги осигурите?
- Разполагаме с различни материали за България - видеокасети, книги, стремим се в рамките на бюджета ни да обновим фонда. Въпросът с българите в Гърция е деликатен. Заедно с МВнР ще работим по този въпрос - независимо дали са мюсюлмани или християни, българите в Гърция да получат права. Тези наши намерения трябва да бъдат основен елемент от двустранните ни отношения с Гърция.

- За български имот в Букурещ се води дело от страна на нашето местно дружество "Братство".
- Нека оставим съдът да реши. Стремежът ни е в българо-румънските отношения да съществува един подчертан акцент, що се отнася до грижата за нашите сънародници там. Наскоро в Русе бях свидетел на чудесно представяне на български фолклорен състав от Търговище, Румъния. 35 български деца пяха и танцуваха. Делегацията бе водена от българския депутат в румънския парламент Флоря Симеон. Малко хора в България знаят, че в румънския град Търговище и околността му живеят повече от 10 000 българи. Защо да не се помисли за откриване на български културен център там?

Разговора води Светлана Войнова

[Back]