Светлана Войнова

в-к "Македония", брой 41, 11 ноември 1998 г.

Възраждане, събуждане, подновяване, възобновяване - търси се точната дума за събитието XI фестивал на българския неигрален филм. Къде - в Пловдив, разбира се.  Кога - десет години след десетия фестивал. Достатъчно време за (под)хвърляне, за (до)събиране, време за натрупване на идеи и позиции. "От нас тръгна 10 ноември!" - казаха документалистите и посочиха филма за Русе, 1988 г., "Дишай". На XI фестивал се завъртяха повече от 70 филма, родени през последните 2 години. Разлистват страниците на историята ни - къде вече пожълтели, къде още ненаписани. Събитията отлитат, лентата остава!

"Ако македонските българи бъдат предадени на чуждо иго, ерата на световния мир ще се отдалечи в бъдещето."

Из петицията на 27 интелектуалци от Европа и САЩ до Мирната конференция в Париж, 1919 г.

Остана Македония загадка за последните няколко поколения българи. "Под облак" - балканска история в три части е филм на режисьора Костадин Бонев, оператора Константин Занков и сценаристи Димитър Езекиеа и К. Бонев. Първа част - "Голямото наддаване", втора - "Българският Йерусалим", трета - "Железният театър". И много "сънища за Македония". Авторите тръгват по пътищата на войните 1912-1919 г. Избират за начало 1914 г., когато "българите изоставиха Люлебургаз и тръгнаха да си искат Македония". Стигат до 1922-1923 г., когато в Белград Стамболийски става твърде щедър. "Вземете всички македонци, те само са ни пречели." Менгемето на великите интереси прекършва не само надеждите на българския народ, а смачква и силата на българската държава. Филмът успява да внуши откъде тръгват днешните ни проблеми, един филм, правен със стиснати зъби.

Авторите не спестяват вината на българските управници. Дори я пресилват. Тяхната вина се нарежда до тази на другите - съюзници ("Съюзници-разбойници") и временни приятели. В същото време се спестява голяма част от вината на съседите ни Сърбия и Гърция. Върволицата от лица, събудени от филмотечните хранилища, снимки, документи е преплетена със срещи с потомци на тези, които днес наричаме "българи в чужбина". Авторите търсят отговори на въпросите: Защо през 1916 г. бяхме само година в Битоля, защо 400 хил. наши войници се изтеглиха оттам, 100 хил. загинаха и още толкова бяха взети в плен? Защо в Западните покрайнини през 1919 г. българите са били 150 хил., днес - едва 25 хиляди. Не може да се отговори изведнъж на всичко, 85 минути филмово време не е достатъчно, за да се вдигнат онези идеологически камъни, които притискака истината за изключително важното за днешните Балкани "време на войни" - 1912-1919 г.

Филм-документ, филм-исторически анализ - не е важно как ще го наречем. Авторите свързват един свой вътък от нишки, за кой спорен, за кой не. Помага им и написаното от тогавашните съвременници: прес-аташето в Австро-Унгария Иван Радославов, войникът Кирил Христов - иначе поет, Джеймс Баучер, Ултър Липман, както и петиции на българи от Македония, петиция на интелектуалци от Европа и САЩ, последната дума на босилеградчани, писмо от фронта, мемоара "Българският въпрос и балканските държави" и т.н.

В желанието си да се каже колкото се може повече филмът на места се задъхва и като че ли трудно се преборва с хаоса от факти и събитие, които се състезават за правото си да бъдат важни за историята. Композиторът Борис Лазарков не се подвежда от стандартното, баналното - да включи популярни македонски народни мотиви. Въпреки това усещането е, че звуците на неговата музика са тръгнали към нас именно от поробената Македония - стенат, зоват, въздишат.

Рамка на филма е притихнала стая, пълна с антики, в сумрака трепти свещица. Пламъчето леко размърдва тъмнината, бори се с праха, прегаря. Свършва едно пътешествие в миналото, от което не ни става по-леко. Оставаме в тъмния ъгъл. До следващото палване на свещица.

На фестивала в Пловдив филмите "Под облак" и "Търпението на камъка" ма режисьора К. Бонев и оператора К. Занков  получиха наградата на критиката - "за проникновено естетическо осмисляне на националната съдба със средствата на документалното кино".