Димитър Х. Попов

в-к "Македония", брой 41, 11 ноември 1998 г.

Преди борени седмици издателство "Народен будител" - Варна, с изключително професионално присъствие на г-н Димитър Боянов ни предостави едно луксозно оформено издание с най-блестящите страници от творчеството на г-н Стефан Маринов под наслов "РАВНОСМЕТКАТА".

Защото за най-грандиозния сблъсък между демокрацията и комунистическата тирания д-р Стефан Маринов даде на западния политически елит, може би в най-решителния час, концепцията на съпротивата. Прозрението, че съветският колос се страхува от ядрения сблъсък много повече от натовските стратези, се оказа съдбоносно. Този извод от анализите на г-н Стефан Маринов върху отношенията Изток-Запад след 1945 г. става повод за една генерална, историческа и съдбоносна корекция в американската външна политика след 1982 г., извършена от американския президент Роналд Рвйгън и неговия забележителен държавен секретар Джордж Шулц. "Империята на злото" си намери майстора в решимостта на Рейгън да отговори със сила на предизвикателствата на Москва във всички области на възможния и на реалния сблъсък - идеологията, икономиката и въоръженията.

С изумление българският читател разбира до каква степен цялата западна външна политика в отношенията си със съветския блок е била мотивирана от съвършено погрешната представа, че Кремъл в определен момент ще се реши да предприеме ядрен удар, за да постигне своите имперски цели. Според д-р Маринов това издава едно поразително непознаване от страна на западните политически лидери на психологията на кремълските водачи.

Д-р Стефан Маринов приема идеологическия постулат, че от възникването на съветската държава като политически, идеологически и организационен център за износ на революция западното свободно общество е навлязло в една перманентна, световна по своя характер гражданска война. И точно в тази критична граница на риска от военен сблъсък с ядрен потенциал или на ядрен военен шантаж д-р Стефан Маринов се издига с няколко глави над всички западни съветолози, за да каже по един категоричен начин, че руснаците няма да прибягнат първи до ядреното оръжие, но ще използват ядрената заплаха като част от своята стратегия за дестабилизиране на Запада и за постигане на политически диктат.

Появата на НАТО в края на 40-те години безспорно изигра възпираща роля за съветските имперски амбиции. Обсадата на Берлин по-късно показа на руснаците, че едва ли този род провокации могат да доведат до пробив в решимостта на западните съюзници да отбраняват правата си на съуправители в германската столица (тогава обявена за столица на сателитната на Москва ГДР). Но независимо от тези двустранни демонстрации в Берлин - руската обсада на западната част на града и организирания от САЩ и Великобритания въздушен мост за снабдяване на западноберлинското население, както и надвисналата при кубинските брегове опасност от военен сблъсък между Щатите и Съветския съюз поради доставените руски ракети на острова, американската политика за десетилетия си остана отбранителна. Тя не притежаваше алтернативна концепция за отразяване настъплението на световния комунизъм с оглед свиване на неговото влияние и навлизане в неговата зона на интереси. Вместо това някои от най-атрактивните американски президенти допуснаха фатални грешки, като направиха недопустими "подаръци" на Съветския съюз. Така на 19 юни 1963 г. президентът Джон Кенеди оповести прекратяване на студената война от страна на Запада. Никита Хрушчов имаше защо да ликува... Десет години по-късно, на 22 юни 1973 г., президентът Ричард Никсън се съгласи на споразумение със Съветите за двустранен отказ от ядрено нападение. Сега Леонид Брежнев постигна своя звезден час, по-малко от пет години след като бе смазал Пражката пролет и след като доктрината с неговото име беше станала синоним на флагрантно погазване на суверенитета на страни с комунистическа система на управление.

За съжаление и ние, българите, помнехме подобни "жестове" на американската администрация. На 23 септември 1947 г. в Софийския централен затвор беше "съдебно" убит Никола Д. Петков, водачът на т. нар. ОФ опозиция. По-малко от месец след това злодеяние на комунистическата власт в София на председателя на Великото народносъбрание Васил Коларов връчи акредитивните си писма американският посланик Доналд Рийд Хийт, като с този си акт САЩ фактически и юридически признаха окървавената превратаджийска просъветска власт в България.

Можем да изразим основателни съмнения, че въпреки огромното си технологично, техническо и промишлено превъзходство за дълъг период от време Съединените щати сериозно изостанаха от реалната си преценка за възможностите на Съветския съюз. Те предпочетоха и възприеха една изчаквателна позиция спрямо червения колос на глинени нозе, като разчитаха главно на ерозионните процеси във комунистическата империя.

В реч пред Сенатската комисия по външните работи на 20 септември 1974 г. държавният секретар Хенри Кисинджър подчертава, че политиката на разведряване носи значителни предимства на Запада. Един месец по-рано обаче, на 22 август 1974 г., в. "Правда" "изплюва камъчето" за същото това разведряване, като отбелязва, че: "Зад димната завеса на разведряването борбата на световния социализъм с империализма да се доведе до пълна победа на комунизма в световен мащаб." Така в Наръчника на съветските войници, публикуван през 1974 г. от Академията за политически и военни изследвания (Ленинград), се казва, че "тоталното унищожение на капитализма и империализма е една справедлива война".

Из Писмата до Иван Михайлов - водач на ВМРО

... От години аз съм трескаво зает в борбата срещу световния комунизъм, която водя от 30 години насам, още в България преди поробването. Пиша в десетки западни вестници и списания по комунистическите въпроси. Държа ежегодно по 60-70 сказки в разни германски градове на същата тема, съставил съм над 10 брошури за министерството на отбраната в Бон по военно-политически въпроси във връзка с Изтока и пр. Въпреки това аз считам, че отдал се изцяло на тази борба срещу световния комунизъм, не съм сторил достатъчно за осветляването на западното онществено мнение по участта на нашите братя в Македония, подложени на системно денационализиране. Затова в бъдеще ще се старая да направя повече в това отношение, защото това е мой дълг към народа ни, независимо от това, че с досегашната си дейност се мъча да допринеса за освобождаването му от най-страшния враг.

Мюнхен, 25 февруари 1961 г.
Стефан Маринов

6 април 1962 г.

Уважаеми г-н Михайлов,
... Вие повдигате един много злободневен въпрос, а именно за денаиционализацията на българите в Македония от страна на Титовия режим. Тази политика попада под конвенцията против престъплението "убийство на народите", приета от Обединените народи в 1948 г. Тази конвенция забранява и така наречения "културен геноцид" - денационализация в духовно отношение.

Една моя брошура, в която се разглежда вършеното от комунистите престъпление "геноцид", бе издадена още в 1952 г. в Бон.

Естествено, антикомунистическите публицисти трябва да изобличават "убийство на народите", извършено от комунистите в целия Източен блок - в СССР, Тибет и пр, но на мен като българин, естветввно, най ми е близко до сърцето съдбата на собствения народ и трбява да отдам най-вече внимание на престъплението "денационализация", извършено от титовските комунисти в Македония.

Стефан Маринов

Д-р Стефан Маринов не се поколебава да се противопостави аргументирано на теоретиците на Запад, които защитават политиката на разведряването, като единствено възможна в отношенията със Съветския съюз. Като отбелязва безсмислието на "медикаментозното лечение" на комунистическата зараза, д-р Стефан Маринов отбелязва, че "източната политика на Бжежински беше точно толкова чужда на действителността, колкото и тази на Хенри Кисинджър, защото пренебрегваше първопричината за интернационалното напрежение: планетарния експанзионизъм на световния комунизъм" (с. 36). И добавя "Било ли е някога разведряването нещо друго освен плод на невежество, илюзии и страх? (с. 39).

Политиката на президента Рейгън след 1982 се ръководеше именно от "категоричния имеператив" на д-р Стефан Маринов, че ЦЕНАТА НА МИРА ТРЯБВА ДА СЕ ПОЗОВАВА НА СИЛАТА (с. 45). А самият президент Рейгън облече своята доктрина в следната кратка и изразителна дефиниция: "САЩ са решени да се противопоставят на глобалното предизвикателство на Съветския съюз винаги когато това предизвикателство застрашава нашите интереси" (с. 47).

За съжаление следрейгъновата политика на Съединените щати претърпя неблагоприятно развитие към ненужни компромиси с рухналия Съветски съюз. На практика позициите на управляващите комунисти в Източна Европа и особено в страните от бившия СССР бяха запазени както в политиката, така и в икономиката. Промениха се само символите и външните белези на властта, съдържанието и персонажите останака същите. Атеистите станаха вярващи, активистите от органите за сигурност твърде бързо се премениха като бизнесмени и банкери, дипломатическите кадри си останаха на позициите, а и жертвите на комунизма си останаха жертви, но вече на непоносимите условия на новопоявилия се "капитализъм", управляван със силовите методи на диктатурата на пролетариата. И докато сянката на "Ялта" избледняваше в политическата лексика, над новите демокрации бавно и мрачно се разстилаше сянката на "Малта".

И отново днес национализмът се превръща в мръсна дума и във враждебна концепция по същия начин, както се третираше и в разцвета на Съветската империя. Защото империите завладяват и подчиняват и не могат да търпят спомена на народите за тяхната собствена история и за тяхното собствено достойнство. Защото империите създават властта на олигархиите, а тази власт винаги е наднационална независимо колко добре е мотивирана.

В светлината на т. нар. посткомунистическо развитие на страните от Източна Европа твърде горчиво звучат думите на големия приятел и последовател на д-р Стефан Маринов покойният американски конгресмен Лари Макдоналд: "Обществото на поробените нации е най-мощният фактор, който вероятно ще реши изхода от интернационалната гражданска война. Покорените народи не само ще се освободят сами, но ще спасят и Запада от упадъка, на който Свободният свят се беше самообрекъл с погрешно програмираната си Източна политика."

Концепцията на д-р Стефан Маринов за съпротивата срещу насилието и ядреното изнудване на Съветския съюа е едно от големите достойнства на българската нация и велик личен принос на д-р Стефан Маринов. Ето защо, като се връщаме към заглавието на тази студия, не е необходимо да привеждаме повече аргументи за това, че наистина авторът на "НАЙ-МОЩНИЯТ СЪЮЗНИК" е явление, феномен в областта на политическото прогнозиране и в цялостната футурологична оценка на обществените глобални процеси.

Чест прави на чатателите на "РАВНОСМЕТКАТА", че ни предоставиха тази книга на д-р Стефан Маринов Тя е изключително ценен принос за българската историография и за българската политическа култура.

[Back]