Мариана Атанасова

в-к "Македония", брой 42, 18 ноември 1998 г.

Ако искаме да извадим от пепелта, за кой ли път, изстраданите си национална идентичност и самоуважение, стремейки се, за кой ли път, да влезем в Европа, макар че май много отдавна участваме в нейната история, би трябвало да уважаваме повече паметта на документите и историческата истина.

Петдесетина дни след преврата на 9 септември 1944 г.първото ОФ правитвлство в лицето на П. Стайнов (министър на външните работи), Д. Терпешев (министър без портфейл), Н. Петков (министър без портфейл) и П. Стоянов (министър на финансите) подписва в Москва примирие с т. нар. Обединени народи, по тогавашната официална терминология, т.е. със СССР, Великобритания и САЩ.

Страните от антихитлеристката коалиция са представени от маршала на Съветския съюз Ф.И. Толбухин и главномандуващ върховното съюзно командване в Средиземно море генерал-лейтенант Джеймс Гамел.

Условията, залегнали в това примирие, слагат подписалата го страна на колене. България, като съюзник в Тристранния пакт, поема всички негативи и освен това се задължава да предостави всичките си ресурси на Съюзническото (съветското) върховно командване. В много отношения това значи на практика, че още тогава България става сателит на Сталиновата държавна и военна машина. Победената малка страна е "виновна". Както е било винаги, никой не съди победителите.

Титулна страница на документа "Условия за Примирие с България", издаден в Лондон през 1945 г., копие на който в непълен вид има в ЦДИА.

Според член 2 на това примирие: "Българските въоръжени сили и администрация трябва да бъдат изтеглени в предварително определен срок от територията на Гърция и Югославия. В съответствие с предварителните условия, приети от българското правителство на 11 октомври 1944 г. (к. м. - б.а.), българските власти трябва да... отменятп всички законодателни и административни актове, свързани с анексията (к.м. - б.а.) и присъединяването към България на гръцка и югославска територия. От смисъла на текста, който цитирах, става ясно, че по отношение на българските етнически реалии на територията на Гърция и Югославия (където български войски навлизат по времето на Втората световна война) първото ОФ правителство е подписало предварително споразумение на 11.10.1944 г. Както и историческата ирония, че това навлизане на български части в етнически български краища, разбира се, е "анексия". България, както добре е известно, не постигна възрожденските си идеали за обединение. Но не точно за това става дума. Великите сили и великите интереси май никога не са повволявали на страната ни да стане нещо от рода на "Швейцария на Балканите". Защото малките острови на благоденствие сред великите сражения май също се планират...

Според чл. 15 на Московското примирие правителството на България се задължава да извършва редовни плащания в българска валута и да доставя стоки (гориво, храни, продукти и др.), инсталации и услуги, каквито могат да бъдат поискани от Съюзническото (Съветското) Върховно командване". Според чл. 16 "българските търговски съдове, независимо дали са в български или в чужди води, ще бъдат подчинени на оперативния контрол на съюзническото (Съветското) Върховно командване". Според чл. 17 "Правителството ... ще осигури, в случай на нужда, използваането на намиращите се на българска територия индустриални и транспортни првдприятия, средства зз връзка и транспорт, електростанции, предприятия за обществени услуги и инсталации, запаси от гориво и др. материали, в съответствие с инструкциите, които ще бъдат дадени (к.м. - б.а.) по време на Примирието от Съюзническото (Съветското) Върховно командване." Тук може би е мястото да подчертая, че в стилистиката на текста на този документ скобата "Съветското" е определяща. И че може би заробващите клаузи в него не се изчерпват с цитираните. Защото в Централния държавен исторически архив на България днес се съхранява само едно лошо ксерокопие на това примирие, направено по административно копие на Британската държавна администрация на примирието от 28.10.1944 г. от следващата, 1945 г., и в това копие липсва (!) текстът от края на 3-ти до 15-и член. (Централният ни архив има' полезната и похвална инициатива да организира през август т.г. изложба "Международните договори и съдбата на България", която бе и формалният повод един български журналист да тръгне по дирите на позабравен, лошо съхранен в архивите документ.)

В заключителната част на примирието, чието точно наименование е "Условия за Примирие с България" (както пише на титулната страница на документа, издаден под някакъв административен номер 3 от 1945 г. от държавния секретар по външните работина Англия "по заповед на Нейно величество"), се споменава, че то е съставено "В четири екземпляра, на английски, руски и български език". От тези четири комплекта на три езика днешната българска общвственост може да види само копие на документ на британската администрация, издаден на следващата, 1945 г., който от своя стрвна, кой знае защо, се съхранява в Дипломатическия архив на френското министерство на външните работи...

Ако искаме да извадим от пепелта, за кой ли път, изстраданите си национална идентичност и самоуважение, стремейки се, за кой ли път!, да влезем в Европа, макар че май много отдавна участваме в нейната история, би трябвало да уважаваме повече паметта на документите и историческата истина. За да не се повтаря историята на малките, победените и унижените за нас, в различен контекст и с различни предатели.

[Back]