Европейският дух трябва да измести балканските страсти

Лъчезар Тошев

в-к "Македония", брой 42, 18 ноември 1998 г.

Лъчезар Тошев е роден през 1962 г. в Свищов, зодия Везни. Живее в София. Депутат в 36., 37. и 38. Народно събрание. Председател на Комисията поопазване на околната среда и водите, член на Комисията по външна и интеграционна политика, ръководител на българската делегация в ПАСЕ.


- Господин Ташев, в предишно ваше интервю за нашия вестник казахте, че се чака Гърция да подпише рамковата конвенция за защита на националните малцинства, за да поставим пред нея въпроса за правата на българите там. Какво смята да предприеме българската делевация в ПАСЕ?
- В контекста на диалога, който имаме с нашите съседни държави, ние можем да поставяме въпроси от взаимен интерес. Имаме договореност с моя колега в Страсбург Динос Вретос за среща между нашите делегации. Както и с турската делегация, защото ние държим да имаме балансирани отношения и с Гърция, и с Турция. На тези срещи ще поставим въпроси, които смятаме за уместни, в тон на добронамереност и диалог, както подобава на добросъседски държави.

- Какво конкретно ще направи нашата делегация? Зная за желвнието ви колкото се може повече ваши колеги от ПАСЕ да се запознаят с проблемите на българите на Балканите.
- Докладът на депутатите Гелерод и Аткинсън имаше за цел да покаже състоянието на правата на човека в България и изпълнението на ангажиментите по подписаните конвенции и документи на Съвета на Европа. Не са разглеждани правата на българите в съседните държави. Когато се изготвятдоклади за тези държави, би могло там да се разгледа и този въпрос. В момента тече процедура по мониторинг спрямо Р Македония. Ако има документи от българи в Р Македония, те биха могли да бъдат предоставени на докладчиците - от Холандия и от Румъния. Предоставям ви адреса на единия от докладчиците."

Mts. Hanneke Gelderblom -
Lankhout
Member of the First Chamber
of the States General
Mechelsestraat 36, 2587 XZ
The Hague Netherlands
(fax: 0031703540355)
- Който иска да разбере как стоят правата на човека в Р България, трябва да познвава историята на Балканите.
- В Европа като се каже "Балкани", се разбира район на нестабилност и постоянни конфликти, които дори са неразбираеми за голяма част от европейските политици. Последните български инициативи, особено успехът на срещата на премиерите и външните министри от Югоизточна Европа в Анталия, показват, че европейският дух измества балканските страсти. Страните от ЮИЕ показаха, че могат да намерят възможности за сътрудничество и коопериране в интерес на народите в региона.

- В доклада на Гелерод и Аткинсън за България се прокрадва и "македонско малцинство"', и "мюсюлманското малцинство е турско население" и т.н. Незнаниевю пречи на тяхната обективна оценка.
- В доклада имаше редица точки, към които ние бяхме много критични - както и колегите ни от Западна Европа. Настояваха докладът да се базира върху проверена информация. Окончателният доклад ще бъде написан съвсем отначало и тези бележки ще бъдат взети предвид. Що се отнася до т. нар. проблем с македонско малцинство, всъщност у нас всеки има право да се самоопредели както той желае. На последното преброяване у нас през 1992 г. като македонци се бяха записапи 10 000 души, имаше и ескимоси, американци, англичани и т.н. Което очевидно не е вярно. Самоопределението не е достатъчен признак, би трябвало да се вземат предвид и останалите фактори - културна идентичност, етнически произход, религиозна принадлежност, за да може да се говори за малцинствени групи. Аз смятам, че по въпроса с Македония става дума за идентификация на мнозинствата в двете съседни страни и не може да става дума за малцинства. Ние не би трябвало да бъдем карани да признаваме нещо, което очевидно няма почва. Това не означава, че правата на индивидите са нарушени. Напротив - те имат абсолютно всички права, включително правото на самоопределение. А що се отнася до Р Македония, ако те обявят, че ще създават политическа нация - по подобие на американския вариант, едва ли някой би имал нещо против. Но тогава в новата македонска нация трябва да се включат и албанците, и всички останали групи. Социалното инженерство на Тито и Сталин от 1944 г. за създаване на македонски етнос е неприемливо.

- В Анталия се проведе почти по едно и също време със срещата на премиеритв от ЮИЕ и среща на ПАЧИС и ПАСЕ. Турция е постадила въпроса за екологията на Черно море.
- Аз съм член на подготвитвлния комитет на петата конференция за Средиземноморските и Черноморските региони. Тя ще се проведе през февруари следващата година в Истанбул. За първи път към Средиземноморските райони се включва и Черно море. Това е факт, който показва, че Европа обръща сериозно внимание на черноморските проблеми. А те са значителни. Нивото на сероводорода е много високо - достига на места на 100 м от повърхността, т.е. водата, която поддържа живота в Черно море, е много малко. Всяко допълнително замърсяване влошава положението, най-ефективни са общите мерки ма всички държави от басейна на Черно море, а не само крайбрежните държави. Дунав започва от Германия, и Швейцария даже може да бъде включена към басейна, включително Австрия, Унгария, Чехия, СРЮ, Румъния. Всички са отговорни за замърсяването на Черно море в различна степен, но мерките, които трябва да се вземат, са общи и трябва да засягат и реките, които се вливат. Шумовото замърсяване в Босфора от преминаващите хиляди кораби прогони някои риби, които влизаха в Черно море, повлия на риболова.

- Сега говорим за коридори и тръбопроводи през Черно море и твърде малко за екопроблемите му.
- Тръбопроводите могат да бъдат по суша - през Турция. В момента има един проект на "Шел" за проучване на трасе оттам. Имаме интервс, за да можем да диверсифицираме доставките на газ - да не внасямв само от Русия, а и отдругаде.

- По време на обсъжденето на доклада за България в ПАСЕ румънският депутат Фрунда препоръча България да ратифицира Конвенцията за националните малцинства и да подпише и Европейската харта за регионалните малцинствени езици.
- Засeга това не се предвижда в нашите планове. Това бе едно персонално изказване. Становищата на СЕ са само гласуваните становища. Информативният доклад за България не бе гласуван, той е междинен етап в процедурата. В препоръките към нас няма изискване за подписването на тази харта. Ратифицирането на Конввнцията за защита на националните малцинства е предстоящо - Комисията по външна и интеграционна политика определи работна група за изработването на интерпретиращата декларация към нея, за да пристъпим към гласуване на закона за ратифициране. Аз съм определен за ръководител на тази група. Между другото в конвенцията се казва, че страната, която се присъединява към нея, има право да посочи териториитве където тя ще бъде прилагана. БСП предлага да запишем в декларацията, че нямаме малцинства и затова конввнцията не може да се прилага. Гъвкавият подход е да изброим етническите групи, към които ще се прилага тази Рамкова конвенция, без да определяме дали те са национални или не. Има и междинни варианти - дава се дефиниция за национално малцинство и на тази основа, ако няма такива, ние все пак можем да оставим възможност текстовете на конвенцията да се прилагат към някои от етническите групи, каквито безспорно има. Моята цел ще бъде да се приеме такъв вариант, който ще създаде сигурност, че след ратифициранвто няма да има конфликти.

- Генералната секретарка на СЕ Лени Фишер по време на гостуването си в България каза, че Германия все още търси определение за национално малцинство. Между другото - там бе подписана картата за малцинствени езици.
- Германия няма определение за национално малцинство, поради което прие декларация,в която изрично спомена и изброи етническите групи, към които ще се прилага конвенцията. Хартата за малцинствени взици не е на дневен ред. Само правителството може да предлага такива документи за ратификация в НС.

- Знаете ли колко езика има в Европа? 72.
- Може би са повече. Правото да се говори на майчин взик е гарантирано. Това е записано и в Рамковата конвенция, но тя не действа пряко - нужен е закон. Това дава възможност на страните членки, където е подходящо, да определят сами по какъв начин и как ще действат текстовете.

Разговора води Светлана Войнова

[Back]