За повторенията в българската история и вечните ни противници

Проф. Сава Пенков

в-к "Македония", брой 43, 25 ноември 1998 г.

Проф. Сава Пенков е роден през 1918 г. в Горна Оряховица, зодия Дева. Баща му е от Севлиево, майка му - от Велес. През 1912 г., на 15 години, тя бяга в България от Македония, когато там влизат сърбите. Проф. Пенков си спомня, че като дете е сричал написаното във в. "Илинден" и в. "Македония". Майка му е била член на Велешкото благотворително братство - до 9.9.1944 г., след което подобни организации се закриват.

Сава Пенков завършва II мъжка гимназия в София и право в СУ "Св. Кл. Охридски". Специализира международно право в Софийския университет 1943-1944 г., в БАН - 1954-1958 г., и в Хага - в Международната академия по международно право - 1967-1970 г. с тяхна стипендия. Издал е около 170 научни труда: монографии, студии, статии, отзиви и рецензии.

Преподава в СУ "Св. Кл. Охридски", Нов български университет, Славянски университет.


- Проф. Пенков, преди осемдесет години - 1918-1919 г., се решаваше съдбата на България като участник в Първата световна война. От 27 ноември т.г. започва да тече последната година на този тъжен юбилей, когато България трябва да направи панихида и отново, и отново да преосмисли как бе лишена от осъществяване на националните си стремежи.
- Когато съм бил на две седмици - на 29 септември, се сключва Солунското примирие. Шеф на делегацията е македонският българин Андрей Ляпчев, министър от кабинета на Малинов, делегат е Симеон Радев - македонец. Царство България как ли е поверявало такива важни мисии на български граждани, които не са родени в Бългия? Ами защото са били българи. В Солун са ни се наложили френските победители. Ген. Франше д'Епре се е държал доста арогантно. Но благодарение на американските дипломати и особено на Робърт Мърфи, който е бил управляващ легацията на САЩ в София, сме осигурили у нас да няма окупация от сръбски и гръцки войски. Имало е само италиански, английски и френски военни части. Солунското споразумение всъщност в един диктат, който победителите са наложили на победения. То е могло да бъде денонсирано всеки момент, т.е. войната да продължи. Когато Андрей Ляпчев се върнал в София, заедно с Малинов отиват при Фердинанд. Царят попитал какво разправят за него френските генерали. Малинов казал: "Ваше величество, за Вас нищо не говориха, но се изказаха ласкаво за престолонаследника." През август 1918 г. някои германски генерали предложили - нека българската армия да се бие и да отстъпва, да стигне до Стара планина, после да стигне до Дунава и да отстъпи в Румъния. Пък през пролетта на 1919 г. тя заедно с германската армия ще започне действия на българска територия - да освобождават Македония. Никой в София не в бил съгласен, само Фердинанд го е одобрявал, за да си запази короната и властта.

- По какъв начин натрупването на всички тези негативни факти са повлияли ма решенията на Парижката конференцця през 1919 г.?
- Има една латинска поговорка "Тежко на победените". Французите са били озлобени, че са дали много жертви и са претърпели материални разрушения. Имали са идея през 1917 г. да надробят Германия както по времето на Вестфалския мирен договор от 1648 г. на 360 части, да окупират Саар, да стигнат до Рейн. Така негативното си отношение към германците прехвърлят върху България и Турция. Спрямо отношението си към нас те са вдъхновявани от сърби, румънци и гърци.

- Излиза, че и след 80 години Франция не е промениал отношението си. Има и пример - подкрепата им на гръките нападки към АЕЦ "Козлодуй".
- От началото на века Франция има отрицателно отношение към България. Трябвало е да се борим с антибългарската пропаганда на няколко държави - на Румъния, на Сърбия, на Черна гора и на Гърция. И на кого ли не. Както показва историята на международните отношения, сама държава не може да се справи с обединените дипломатически и военни усилия на три-четири държави. Това показа случаят с Германия през Първата и Бтората сввтовна война. Няколко велики държави са били срещу нея. А поне три държави - наши съседи, винаги са били обединени против нас.

- На 3 октомври 1910 г. Фердинанд се оттегля. Борис I ще бъде царят, който ще трябва да приеме поражението на България, без да е виновен за него.
- На 4-годишна възраст Борис загубва майка си. През 1918 г. е на 24. Фердинанд заминава от България с другите си три деца. Борис остава съвсем сам. През 1919 г. имаме коалиционен кабинет с участието на Сандо Стамболийски - заедно с радикали, народняци и др. Те подготвят мирния договор. Теодор Теодоров, министър-председателят, отказва да го подпише. След като Ал. Стамболийски става министър-председател, в Ньой той подписва този договор, който ние преди 9.9.1944 г. наричахме диктат. "Договор" значи преговори, разговори, взаимни отстъпки. Знае се - българската делегация е била изцяло изолирана в "Шато дьо Мадрид".

- През пролетта и лятото на 1919 в. македонските българи пращат в Париж до заседаващите победители писма, меморандуми, прошения. Все за това, че са част от майка България.
- Това са прояви на хора, които са вярвали в т. нар. международна съввст, морал и т.н., вярвали са в 14-те точки на американския президент Уилсън. Разчитали са на международното обществено мнение, на просветените хора в страните победителки. Наивна вяра. Договорът е бил подготвен само от английските и френските дипломати, без участие на Русия, американските дипломати не са могли да влияят. Именно американската делегация е предлагала редица решения в полза на България - Южна Добруджа да влезе в България, да ни се осигури териториален излаз на Бяло море, за Македония - предлагали са хората там сами да се произнесат към кого да отидат. По англо-френ ския проект са работели делегациите на Кралството на сърби, хървати и словенци, гръцката и румънската делегация.

- Какво гласят 14-те точки на Уилсън?
- Публикувани са още през 1917 г. Предизвикали са много жив интерес и сред победителите, и сред победените. Предвиждало се всеки наеод да гласува към коя държава иска да принадлежи, да се уредят въпросите на малцинствата, решаване на териториални въпроси. 14-те точки не са били спазени в Париж през 1919 г.

- Къде, кога и спрямо кого все пак се били спазени?
- По отношение на Финландия, на трите балтийски страни, на полския народ, на чехите - създава се чехословашка държава. Спрямо България - не, както и спрямо Унгария. Даже унгарците са пострадали още повече - извън пределите на Кралство Унгария са останали още толкова унгарци.

- От 1920 до 1923 г. управлява правителството на Стамболийски. През 1922 г. при посещение в Белград от сърце е предложил на сърбите: "Вземете ги тези македонци, те винаги са ни пречели".
- Подобно нещо е казвал и в парламента. Предложил е на комунистите да ги натовари на един параход и да ги изпрати в Съветския съюз - да строят социализма. На ВМОРО се заканил: "Ще напълня два влака с харамии и ще ги изпратя не в Скопие, а в Белград." Грозна работа, предателска.

- Но през 1919 г. след връщането си от Париж Стамболийски заявява: "Носим смъртник..."
- А след като подписал договора, захвърлил писалката.

- Май че е само легенда.
- Не е. Когато чиновникът му казал, че може да вземе писалката - "Паркър", като спомен, Стамболийски отвърнал: "Не ща спомени, аз подписах смъртта на България."

- В българската история има три странни повторения - Берлинският договор от 1878 г., Ньойският от 1919 г., и този от Парижката мирна конференция през 1947 в. И трите са фатални за България, за националните й идеали, а и потъпкват законни права за обединение на българския народ.
- Берлинският договор е изработен от шест велики сили и Турция без участието на България. През 1919 г.- формално участваме, делегацията ни е като затворник. През 1947 г. ни управлява Отечественият фронт.

- Между другото преди всеки от трите договори македонските българи настояват техният глас да бъде чут. Но намеренията им, желанията им се смазани.
- Така е. През 1947 г. БКП работи за южнославянска федерация. Съветският съюз подкрепя Титовата теза България да влезе като седма република, като преди това Пиринска Македония се даде на Вардарска, т.е. на шестата република. Югославия в сравнение с България от Берлинския конгрес досега винаги е била толерирана от великите сили.

- Докога за България ще се повтаря все едно и също? Само глупакът не се учи от собствените си грешки.
- Твърденията, че Сърбия била традиционно славянофилска и русофилска, не е вярно. Сърбия от Берлинския конгрес до 1903 г. - убийството на крал Обренович, е австрофилска. Сърбия е покровителствана и от Русия. На Букурещката мирна конференция - 1886 г., когато сме победители, не смеем да поставим въпроса за Ниш и Пирот, не смеем да поискаме обезщетение от сърбите. Тогава всичко се урежда така, като че ли няма победители и победени.

- Според клаузите на Ньойския договор сме дали и земя, и репарации на Сърбия. Твърди се, че сме можели да платим, вместо да даваме Западните покрайнини.
- Не, земи заедно с репарации са давали и Германия, и Унгария, и Австрия, и Турция.

- Оттогава на Балканите е и въпросът с малцинствата. Но днес като че този проблем съзнателно се подклажда отвън.
- На Балканите има малцинства. По време на Тито направиха преброяване в СФРЮ през 70-те години - фигурират не шест народи или националности - колкото са републиките, а дванадесет. Дванадесетата е югославянска нация... Единадесетата - мюсюлманска нация... Но от 22 млн. само 1 на сто са заявили, че са югославяни.

- Нашите съседи Гърция и Румъния са искали да се раздели България през 1919 г. в Париж.
- Румъния е победена, но анексира Южна Добруджа. Иска Русе и окръга, иска Варна и окръга, Видин и окръга. Гърция иска Южна България. През 1913 г. Франция има проект за разделяне на България на четири между съседите й.

- Тогава в Париж успяват да "докажат" на България, че Македония не е нейна територия.
- Сама държава не може да се справи с няколко държави. Но пък след 1919 г. територията на Румъния се увеличава.

- Каква равносметка трябва да направи България 80 години след Ньой?
- Грешки, отговорности и вина има. Сега сме по-добре. След Втората световна война нямаше онези ужасни ампутации и окастряне на България. От 20-те участнички във Втората световна война ние сме дали най-малко жертви - и то те са след 9.9.1944 г. От 120-годишната балканска история в двете световни войни участват всички балкански държави. Има и десет войни между балканските държави. Много е. В никоя област в света няма такъв феномен. Ако искаме ние, балканците, да се излекувамв от войнствеността си - трябва ни много време и търпение.

Разговора води Светлана Войнова

[Back]