Антоанета Атанасова

в-к "Македония", брой 44, 2 декември 1998 г.

Политическите пазарлъци попречиха на България в края на миналия век да осъществи обединението си в своите исторически и етнически граници. Така диктуваха интересите на великите. Но в навечерието на новото хилядолетие отново изплуваха старите, неуредени балкански сметки. Държавите от полуострова се втурнаха да търсят подкрепата на световен колос за своята кауза, а Европа предложи старата си рецепта за решаването на исторически и етнически спорове - вдигане на границите и защита правата на малцинствата.

Къде е България в съвременния сценарий със своите традиционно зависими, вечно лутащи се между криворазбраното добросъседство, нихилизма и идеологическа обремененост политици? На какво и на кого да се уповава народът ни, напатил се от грешките на довчерашните безотечественици? Остава надеждата, че новият политически елит няма да позволи интегрирането ни в европвйските структури да стане за сметка на ново родоотстъпничество. Защото прекалените реверанси и ненужна отстъпчивост едва ли ще ни направят по-лицеприятни пред Европа. За която българското благополучие никога не е стояло на дневен ред.

И тъй като България няма и не може да разчита на покровители, ще трябва сама да отстоява своята историческа, политическа и национална истина. И тъй като световната политика на Балканите никога не е целяла да разреши националния ни въпрос и в частност Македонския, България трябва час по-скоро да се раздели с навика си да се позовава единствено на статистически данни за етническия облик на населението в Македония, смятайки, че справедливостта е на наша страна. Нужна ни е силна пропаганда и популяризиране на гледището ни пред света, от който зависи разрешаването на нашия, български Македонски въпрос.

 През 1993 г. в Р Македония излезе от печат документалният труд на д-р Александър Стойновски "Турски документи за Илинденското въстание". Издател е Архивът на Македония в Скопие. Публикацията е каталогизирана в Народната университетска библиотека "Климент Охридски" - Скопие. Тиражът е 1000 броя. Посветената на 90-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание книга не вижда бял свят. Документите, 172 на брой, засягат Битолския вилает и представляват рапорти на органите на властта и военните комендантства до Генералния инспекторат на Румелийския вилает начело с Хилми паша. В предисловието авторът прави паралел със сбирката "Турски документи за убийството на Гоце Делчев", опитвайки се да обясни защо автентичният документ третира християнското население в Македония като българско. Според него тови факт е свързан с влиянието на Екзархията върху официалните турски власти.

"Все пак остава още голям простор за по-обективно утвърждаване на всички факти, които дадоха възможност употребата на етнонима "българин" за славянското население на Македония да бъде приемлива не само в турските извори и не само в този период на нашата история. Във всеки случай би било пагубно за науката, особено за историята, ако поради това наименование на македонския народ, което толкова упорито изполвва турската администрация, се бяхме отказали от публикуването на това огромно архивно богатство или, което е още по-страшно, бяхме се опитали да съкратим или преправим по нещо в тази документация."

Това откровение превръща документалния сборник на д-р Стойновски в най-достойната проява на македонската научна мисъл от създаването на новата република до днес. Арестуваният документ рано или късно ще стигне до своите читатели. Може би, когато построената на нестабилната основа на антибългаризма официална политика на югозападната ни съседка получи нормални научни измерения.

В няколко поредно броя на в. "Македония" ще публикуваме част от събраните, преведени и отпечатани в Скопие автентични документи от турските архиви.

[Back]