Александър Арнаудов

в-к "Македония", брой 44, 2 декември 1998 г.

Наскоро Камен Буров, създател и председател на Демократичната партия на труда (така наречената помашка партия) у нас, в свое изявление поиска парламентът ни да признае помаците като самостоятална етническа група при ратифициране на Рамковата конвенция за малцинствата. И ако документет се ратифицира със съпътстваща декларация, тази група да бъде вписана като малцинство. "Триста хиляди били помаците в България, те имали различпи обреди, обичаи, бит и култура, облекло и вяра, казаха от Демократичната партия" (в. "Труд", бр. 276 от 6 окт. 1998 г.).

Изявленията и исканията на бившия учител и кмет на с. Жълтуша, Кърджалийско, и на негови съпартийци са лишени от всякакво основание и логика. И са на светлинни години от истината.

Първо, защото в българската конституция и международните договори на България в страната ни няма малцинства.

Второ, защото всеизвестно и всепризнато е, че помаците са българи, привли мохамеданската вяра, много рядко доброволно, а обикновено по принуда - чрез заплахи и насилия или поради тежки данъци, глад и т.н. Но те са запазили своя български език. Български са и много техни фамилни имена, местностите около селищата им и много често имената на самите селища. Това съзнателно премълчават от Демократичната партия на труда.

Основната част на българите мохамедани у нас живеят в Родопите. За тях видният български етнограф Хр. Вакарелски пише: "Чистотата на българския език, народните песни, приказки, пословици, гатанки и пр. у българите мохамедани прави впечатление на всички, които имат допир с тях. Дори запазеността на славянския тип у тях е много по-силен, отколкото у братовчедите им българи християни, които най-вече през ХIХ в. са силно подвижни и общуващи."

Но не само своя български език и богат фолклор са запазили помаците. Те са съхранили и много характерни особености и черти на традиционния български християнски бит. Като се почне от жилището и домашната уредба, облеклото и тъканите и се стигне до празниците и обичаите. Те тачат най-големите християнски празници, уважават много св. Богородица. При болести и беди посещават черквите и т.н.

Това добре знаят тези, които са общували с българи мохамедани, посещавали са техни домове, наблюдавали са техни обичаи и празници. Доколко има отлики в бита, обичаите и празниците на българи християни и българи мохамедани, те се дължат единствено на верските им различия.

Казаното по-горе и особено българският произход на помаците се потвърждава и от писанията на много български автори от Освобождението до наши дни. Всички те подчертават българския им корен.

Големият турски държавник Мидхат паша, известен със своята ненавист към българите, в своята статия "Турция: Минало, настояще, бъдеще", публикувана във френското списание "Научен преглед за Франция и чужбина" No 49, 1878 г., с. 1152, пише: "Първо трябва да се има предвид, че между българите, към които се проявява толкова жив интерес, има повече от един милион мюсюлмани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в Бъягария, както се вярва повсеместно: те са наследници на потурчени българи, приели исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на тази страна, на същия народ, излезли от същите социални слоеве. Между тях има и такива, които говорят само български."

Мюсюлманите, които говорят само български, по думите на Мидхат паша, са именно помаците. За тях известният английски журналист Джеймс Баучер, живял в България от 1888г. до смъртта си през 1920 г. като кореспондент на в. "Таймс", посещавал Родопите, срещал се с българи мохамедани, пише статия: "Родопските помаци или по-точно - българите, приели насила исляма в епохата на завоеванията." За тях той пише също: "Помаците са с по-чиста българска кръв, отколкото самите българи."

Горните свидетелства са от хилядите доказателства, че помаците са неразделна част от българския народ и мохамеданската вяра не ги е направила по-малко българи от останалите българи - били те християни, католици или протестанти.

Да се твърди обратното е чудовищна лъжа. Да се иска обявяването им за национално малцинство е абсурдно.

Явно Каменбуровци играят по чужда свирка, против интересите на родината си. Затова трябва да бъдем будни, бдителни и единни. За да защитаваме достойно целостта на България и националните ни интереси. Това особено важи за нашите политици, за нашия парламент.

[Back]