в-к "Македония", брой 45, 9 декември 1998 г.

Ако ви се е случвало да посетите Стара Загора, сигурно сте ходили на прочутия лесопарк "Аязмо". Под самия връх, край малък храм-параклис, застроен на мястото на древно езическо светилище, се намира гробница от тъмносив мрамор. На лицевата страна на паметната плоча стои барелеф с надпис: "Старозагорски Митрополит Методий", а на обратната - епитафия - евангелски цитат:

"Той бе като слънце,
светнало над храма на Всевишния,
като огън със смирна в кадилница,
като маслина с плодове и като кипарис,
който се издига до облаците!"

Митрополит Методий се ражда през септември 1888 г. в Прилеп дни след освещаването на новопостроената великолепна църква "Свето Благовещение" и бива там кръстен Тодор Кусев от семейство на търговец на тютюни Йовче и съпругата му Екатерина. Тогава никой не е могъл да предвиди, че този младенец след две десетилетия ще направи от този храм огнище на родолюбивия дух в Прилеп, ще се издигне до висотата на големите строители на Българската независима църква и ръководител на просветата в Македония като помощник и заместник на екзарха. Той е неуморим обществен деятел, един от стоте най-влиятелни българи.

Издига се като голем авторитет в Пелагония. Организира три исторически събития в Прилеп: създаването на читалище "Надежда" и неделно училище, организиране съюз на еснафите и изгонването на фенерските органи от църквата и училището.

След издаването на султански ферман за независима Българска църква е избран за делегат на Пелагонийска епархия в Цариградския народен събор през 1871. Благодарение на знаменитата му реч от името на македонските епархии съборът ги приема единодушно.

През 1872 г. той участва при избора на първия български екзарх Антим I. Явно е било, че той става необходим за по-големи задачи от тези в Прилеп.

"Благодарям на народа, що ме уважува, за да му слугувам. Приемам той товар, като ке земя пред очи, че требува да жъртвувам спокойствие, празници, разходка и веселби."

Накратко казано, деятелността на Тодор Кусев, Диме Биолчев и Марко Цепенков съставя гордостта на Прилеп. Техните заслуги трябва вечно да се споменуват от всякой прилепчанец..., защото те положиха здрава основа на народната идея и бутнаха Прилеп да иде за малко време много напред. През 1873 г. Тодор Кусев е ръкоположен за дякон към Пловдивската митрополия под името Методий. С ум и сърце избира архиепископ Методий Славянобългарский да бъде негов небесен покровител и пример как на дело да се изповядва Христовото учение - чрез просвещението на рода, а не чрез уединение в манастир. Като архимандрит Пловдивски той за последен път посещава родния Прилеп през 1888 г., посрещнат с възторг от целия град:

"Полето от Плетвар до града беше почерняло от свят. Българи, власи, цигани се надпреварват кой по-бързо да му целуне ръка, а турците да го поздравят с "Хош гелдине".

Чрез свои доверени, самоотвержени хора събира точни сведения за изгарянето на 41 села, отнася данните в Цариград, увити около краката си. Организира преди тръгването си от Пловдив тайно бюро за събиране на нови данни и канал чрез австрийската поща за изпрашането им в Цариград, където били превеждани и предавани на дошлите кореспонденти от цяла Европа, на консулите и посланиците.

Историческа роля е изиграл Методий във връзка с Посланическата конференция в Цариград за автономията на българските земи в края на 1878 г. Кусев организира изработването на статистика за населението в Европейска Турция. Тази статистика става основа за изработване на картата и при Санстефанския договор.

В навечерието на Освободителната война над архимандрит Методий надвисва смъртна опасност - турската власт го смята за свой отявлен враг. Затова той напуска Цариград и се озовава в главния щаб на руските войски - с. Студена. Известно е неговото писмено послание до императора в подкрепа на продължаване на войната след падането на Плевен до Сан Стефано. Виждайки, че ревизията на Санстефанския договор върви към своя край в Берлин, той прави усилия, за да се намали злото при връщане на турската власт в Македония (писмо до граф Игнатиев). Неуморим е при организирането на освободителното дело: Кресненско-Разложкото въстание, комитетите "Единство", Илинденското въстание, против Ньойския договор.

Божил Райнов, пръв директор на Солунската българска мъжка гимназия, казва за него:

"В трите години след Освобождението екзархът живееше във васалното на султана Княжество България. Уредането на черкви, училища и общини остави на екзархийския протосингел, който за голямо щастие на българите беше архимандрит Методий. Той започва да работи като екзархийски наместник за припознаване на църковните общини, чиито функции бяха суспендирани през време на Руско-турската война. Със своята просветна дейност Методий се явява пръв организатор на учебното дело в Турция и се налага като негласен министър на просветата в Македония... Цяла Македония се покри с училища.... За малко време, в две-три години даде се такъв подем на учебното дело, че се зачудиха и чужденците... Всичко това се дължи на дядо Методий Кусев..."

През 1894 г. архимандрит Методий е въведен в епископски сан с титлата "Велички". В историята на православната църква Величка епархия е областта, поверена на първия свещенослужител на български език в Македония - св. Климент Охридски, епископ Велички. Енергичната и многостранна общественополезна дейност на епископ Методий Кусев е уподобима на Климентовото трудолюбие, но особено поразително е общото им преклонение пред богосътворената красота на природата.

Величкият епископ Методий, който през 1896 г. е избран за пръв канонически митрополит на Строзагорската епархия, замисля да залеси каменистия и безводен хълм "Аязмото" край Стара Загора, защото красотата на живото дърво, на живата гора облагородява и възвишава човека.

През 1895 г. дядо Методий засажда първите фиданки и като апостол полага основите на уникалния лесопарк "Аязмо" край Стара Загора. Създава благотворителен комитет "Св. Йоан Милостивий" по повод 25-ия юбилей на Светата Екзархия, който ръководи 27 години до смъртта си с цената на много лични жертви и в борба с открити и скрити врагове на делото му. Един човек със стоманена воля победи и от пустош превърна хълма и околностите му във вечнозелен парк, разположенна площ от 3500 дка - един гигантски екологичен експеримеит, една богата сбирка от декоративна широколистна и иглолистна дървесна и храстова растителност от Южна Европа, Азия и Северна Америка, с превъзходна екологична съвместимост, възобновителна способност и естетическо въздействие. Тази растителност трудно или въобще не расте в други райони на страната ни; включва 160 местни и екзотични дървесни и храстови видове: обикновен кипарис, черен бор, атласки кедър, алепски бор, сребрист смърч, източна туя, испанска ела, райска ябълка и др.

Поради недостатъчните средства през последните години състоянието на парка е влошено. Необходими са спешни мероприятия по възстановяване и опазване на биологичното разнообравие, техническата инфраструктура и дейности за повишаване на екологичната култура на населението. Днес лесопарк "Митрополит Методий Кусев - Аязмо" е сърцето и белите дробове на южния град.

Да бъде благословена ръката на този, който създаде тази красота.

На 1.11.1922 г. завършва дългият и общественополезен живот на митрополит Методий в скромния му дом на старозагорското "Аязмо" в непосредстввна близост до изградения от него параклис "Св. Теодор Тирон" в пълно монашеско нестежение. Има нещо символично в товз съвпадение: първи ноември - Денят на св. Иван Рилски, Денят на народните будители. Нали самият митрополит Методий беше един от тях - будителят от Прилеп. Със смъртта на митрополит Методий изчезва и последният представител от онази фаланга безкористни труженици, които с дух на самопожертвование и с мъдрост издигнаха и закрепиха сградата на българската духовна независимост.

Най-заслужената почит, която бихме могли да отдадем на тяхната светла памет, се заключава в искреното и неизменно старание да подражаваме техния висок пример.
 

[ За повече информация за Методий Кусев можете да посетите web-страницата на фондация "Методий Кусев", дело на г-жа Маргарита Кусева ]

Възпитанието в духа на християнството или безбожието
съчинено от управляващия Ст.-Загорската епархия Величкий епископ Методий, 1895 г., Казанлък

Предистория: Книгата е написана като отговор на издадената в Казанлък брошура "Християнството през съда на социализма на 28 февр. 1895 г.; 25-годишен юбилей на св. Екзархия".

"В тази брошура, посветена в този ден, главата и началникът на св. Екзархия Исус Хростос се третира като гьозбаджия (измамник). Може ли да бъде по-голяма, по-гнусна подигравка с най-святите чувства на цял един народ? Като българския народ в петвековното му робство е бил изруган така нагло, както сега, в пълната му свобода е изруган от социалистите, заклетите врагове на вярата му? Социалистите с издаването на упоменатата брошура дадоха всичките доказателства, за да се увери всякой, даже и най-заблудените от техните лицемерни доброжелателства, че "социалист", "безбожник", "враг на вярата", следователно и на "нравствеността" са едно и също понятие. Значи социализъм, безбожие и безнравственост са понятия от едни и също значение... Който е социалист, той не е християнин; който е християнин, той няма нужда да бъде социалист, за да бъде полезен на народа... Тази истина нам беше известна от самите начала на социализма, но сега тя се потвърди от самите социалисти в Казанлък с издаването на упоменатата брошура... В заключение ще кажем, че който иска да се покаже и препоръча за ревнител, за патриотин, за благожелател на народа, нека със своя живот, със своите дела и приказки докаже, че той е добър, истински християнин."

"Може ли вън от християнската вяра да се даде на юношеството благовъзпитание в духа на безверието? В что се състои собствено възпитанието? Възпитание значи храна в духовна смисъл. Тялото, за да получи своето развитие съгласно плана, който е предначертан от Твореца още в неговия зародиш, има нужда от всичките материални условия - храна, въздух, топлота и пр., и пр., които са необходими, за да дадат възможност на неговот физическо развитие. Така и душата се нуждае за своето развитие от храна духовна, съобразна с нейните потребности... Душата не достига своето предназначение, взима превратно противоположно направление, ако тя бъде кърмена с храна, противна на нейната природа... Способността да се узнае от каква храна има нужда душата се заключава в способността да се изучават и прочувствуват нейните недостатъци, нейните немощи и да се съзнае нуждата от изцеление. Степента на съзнанието на своите недостатъци и заблуждение се поставя в зависимост от степента доколко човекът се приближава до идеала, доколко по-ясно съзерцава Бога."

"Но в что се състои животът, усъвършенстуването на душата? Възпитанието, животът на душата се състои в хармоничното развитие на нейните сили и способности съгласно с нейната природа като образ Божий... Когато душевните връзки се намират помежду си в хармонична връзка, в съгласие, тогава человекът като образ Божий, по своята природа достига чрез своята деятелност да стане и подобие на Бога. Следователно человекът, за достижение целта на своето призвание е повикан да се усъвършенства до уподеблението на Бога. Бог по своята природа е святост, а по своята деятелност - любов. Уподоблението на человека се извършва, когато той по отношение на себе си постигне да бъде свят, а по отношение вън от себе си, към Бога и ближния - любов... Святост и греховност са две крайни противоположности. Святостта по отношение на греховността е както светлината по отношение на тъмнината... Християнството гони да достигне общественото благосъстояние и държавното могущество чрез усъвършенствуването на личността в святостта и любовта. Личностите, които съставляват семейството и обществото и които образуват държавата, достигат съвършенството, когто в отношенията към себе си се приготвят да бъдат святи, а в отношенията си към ближните си да се определяват от началото на любовта... Благосъстоянието на личността, следователно и благосъстоянието на обществото е поставено в пълна зависимост от святостта на личността."