Валентин Греков, студент по журналистика

в-к "Македония", брой 46, 16 декември 1998 г.

В Молдова, на 40 км от прочутия в Бесарабия Болград, се намира Тараклия.

Селището Тараклия е основано през 1813 г. от български преселници. Руско-турската война през 1806-1812 г. е причина за първото масово изселване на българите от родината им. Войната става един от преломните моменти в историята за изселването на българите в пределите на Руската империя, а също и за първото им масово преселване в Бесарабия, която след войната влиза в състава й. В резултат на това през първата четвърт на 18 век в Буджака възникват села, населени от преселниците от отвъд Дунава. Тараклия е едно от тях. И до днес имената на някои села са останали предишните, дадени още от татарите (окончателно изселени оттук от императрица Екатерина през 1807-1809 г.).

Положението на бежанците в първите години никак не е лесно, но те не поемат обратния път заради тежкото османско владичество.

Руско-турската война от 1877-1878 г. задълго ще остане в паметта на българската диаспора в Молдова. Тогава българските патриоти с огромен възторг посрещат вестта за формиращото се българско опълчение в Кишинев. Българите от Южна Молдова (Тараклийски, Вулканещки, Кахулски, Комратски и други райони) съставят гръбнака на опълченското движение. За тези техни подвизи и успешен развой на войната по-късно се създават песни. С тях, опълченците от Бесарабия, може да се гордее и България. Макар че са извън прародината си, тези хора не са изгубили националния си дух и жажда най-после да видят отечеството си свободно. Тараклийците, участвали в Освобождението на България, са Димитър Карамалак, Иван Арабаджи, Олимпий и Павел Панови. Потомците им славят подвига им.

През януари 1918 г. румънските войски превземат Бесарабия, което предизвиква протест сред българското население. Българите се притесняват от въпроса за своя език. Тараклия е мястото, където най-образованите и интелигентни българи се подлагат на тежки изтезания, гонения, осъждане и дори физическа разправа заради справедливото им желание да запазят езика си, културата и традициите си. Това принуждава най-светлите български личности да напускат втората си родина и да емигрират в съседни държави и най-вече в Русия. През периода 1918-1940 г. българите по всякакъв начин оказват съпротива на румънското присъствие.

На 28 юни 1940 г. Бесарабия, включително и Тараклия, са освободени от властта на кралска Румъния и отново са под руско влияние. Тогава пък започва процесът на насилствената колективизация, репресиите и гладът.

В началото на 60-те години в българските села започват да се откриват първите средни общообразователни училища. Първоначално те са открити в Тараклия, а после в Твърдица и Кагул. Децата получават възможност да постъпват във висши учебни заведения и в специални средни училищз в Молдова, Украйна и Русия.

Значителна рола се възлага на културните домове в българските села. Още през 60-те години започват да се издигат внушителни дворци на културата в Кортен, Тараклия, Кайраклия и Твърдица. Те, както и народните традиции, спомагат за израстване на музикалното майсторство, а също така полагат основи за поява на много изпълнители, свирещи на различни народни инструменти.

В Тараклия, както и другите села с компактно българско население, никога не е секвала живата, макар и архаична, говорима българска реч, която е запазила своето очарование и мекота. Но винаги се е усещала липсата на писменото слово. Само единици са имали достъп до книжовния български език.

Краят на 80-те години е начало на възрожденското национално движение на българите в Молдова. От 1986 г. по местата с компактно българско население в училищата се въвежда преподаване на книжовния език факултативно. В Тараклия този процес започва най-рано. Селата с компактно българско население в Тараклийския район са Кортен, Кайраклия, Валя-Пержей, Московей, Твърдица. Постепенно Тараклия придобива все по-голямо значение като район и днес вече е административен, културен и образователен център на молдовските българи. Там има български педагогически колеж-лицей "Св. св. Кирил и Методий", в който още от началото на функционирането му работят преподаватели от България. Открит е през 1992 г.

Значителна роля за пропагандирането на българското народно творчество играе създаденият през 1986 г. професионален ансамбъл за песни и танци "Родолюбие" с художествен ръководител Стефан Стоянов и народен драматичен театър "Смешен петък" с директор и режисьор Иван Боримечков. Творческият колектив на ансамбъла израства до високо професионално ниво. Колективът е гостувал многократно в редица села и градове в Молдова и Украйна, а също и в България. Част от ансамбъла като посланици на Молдова заминават за Франция. В момента Стефан Стоянов е директор на музикалния колеж за народни инструменти в с. Твърдица. Драматичният театър "Смешен петък" променя непрекъснато структурата си и работи от името на местното читалище "Олимпий Панов". В театъра Петко Апостолов, гост-режисьор от България, постави няколко спектакъла, ползващи се с огромен успех. Те са излъчени и по националната телевизия в Молдова в ефира на българската програма "На буджакска вълна". Последнате изява на сливенския режисьор Петко Апостолов в Тараклия е пиесата "Когато гръм удари..." на Яворов.

Българската национална интелигенция оказва помощ на духовното състояние на диаспората в Молдова. Творчески вечери, създаването на местни исторически музеи, публикувани материали по история на българските села и книги, национални фолклорни фестивали, олимпиади по български език и литература - това са само част от проявите на културния живот, за който несъмнено българската интелигенция помага. Българските просветно-културни организации, които се стремят да помогнат за възраждането на българщината, стават все повече. В този ред на мисли се вписва народно читалище "Олимпий Панов", чийто председател е Кирил Дарманчев, директор е запаленият родолюбец Димитър Боримечков.

Българската тема е доминантна и в неговата дейност и творчеството. Освен професионален фотожурналист той е и събирач на българската книжнина, летописец на всичко българско по бесарабска земя. Боримечков е кореспондент на републиканския български вестник "Родно слово", главен редактор на регионалния вестник "Български глас", сътрудник на българското радио в Тараклия, а също е и документалист, събиращ и отразяващ културната дейност на бесарабските българи. Той заедно с брат си Иван Боримчеков са хора с ярко изразено личностно присъствие в културно-просветния живот на родния град.

В Тараклия живее и друга интересна личност. Това е Петър Кайряк, един от запалените летописци на Тараклия. Той през 1992 г. издава книга за 140-годишнината от рождението на О. Панов. П. Кайряк е буден българин родолюбец. Върху раменете му лежи тежест от 85 години, но той не познава умора, давайки своя принос в проучване на миналото на Тараклия.

В Тараклия има исторически места и паметници. Единият от тях е паметникът на Олимпий Панов в центъра на Тараклия. Със свои средства тараклийци възстановиха православния храм "Св. Георги", който през 1968 г. бе разрушен от съветски танкове. Историческите и паметните места са скъпи за всички, които работят и живеят тук. Една от забележителностите на града е старата чешма, известна като Хаджидинковата, изработена от шепа родолюбци преди повече от 100 години.

Градът, в който живеят и творят толкова родолюбци и патриоти, не може да бъде погълнат от забрава. Дано той може да отпразнува още поне десет пъти по 186 години.

[Back]