Компромисите са проблем на политиците, проблемът за милионите хора е да общуват нормално
Журналистът от БНТ Любчо Нешков отоговаря на въпросите на студентите на среща в университета, организирана от СД "Шар"

Любчо Нешков

в-к "Македония", брой 46, 16 декември 1998 г.

Любчо Нешков е роден в Скопие. Зодия Лъв. Неженен. От десет години живее в България. Завършил е история в СУ "Св. Климент Охридски". За журналистиката го открива бившия главен редактор на в. "Стандарт" Валери Запрянов. От няколко години е журналист в БНТ. Беше поставен на трето място в класацията "Мъж на годината за 1998-ма", след премиера Иван Костов и кмета на София Стефан Софиянски.


- Г-н Нешков, Македония демократична държава ли е?
- Нито веднъж след разпадането на Югославия ВМРО не е губила изборите в Македония. Нито през 1991, нито през 1994, когато бяха фалшифицирани, нито сега. Т.е. въпросът трябва да се зададе по друг начин: "Зачита ли се вотът на народа в Македония." И на първия кръг имаше опит той да бъде зачеркнат. Един от членовете в избирателния закон се тълкуваше по един начин до 25.Х. На другия ден, като се видя, че това тълкуване не е в полза на управляващите, се разтълкува по друг начин и ВМРО загуби към 15 депутатски места. Но очевидно в последния момент управляващите разбраха, че по този начин няма да могат да продължават да управляват страната, и се отказаха от новата фалшификация в Македония. Не смятам, че Македония е страна, която може да я сравняваме с някакъв азиатски или латиноамерикански тип диктатура, но това е особен режим, същият, който беше установен след 1918 г., с някои поправки и подобрения през 1945 и някакви съвременни елементи през 1990 г., но всички подобни режими нямат бъдеще. Мисля, че бившата управляваща партия показа зрялост и този път не отиде на тотална фалшификация.

- Споделят ли хората в Македония антибългарската политика на управляващите?
- Резултатите от изборите показаха, че гражданите не споделят политиката на управляващите. В Македония има огромна промяна. Хората там вече не приемат досегашната груба пропаганда. Те не приемат за нормално да се събуждат с мисълта, че танковете от София вече са тръгнали и вечерта, преди да си легнат, ще маневрират в Скопие. Особено младите хора, за които Югославия е Босна, Вуковар, Косово. Те не могат да приемат идеята за Югославия за нещо нормално. Осем години те са заспивали с масови гробове, с разстрели, с армии и етническо прочистване. Това е историческа промяна. Просто старото политическо поколение няма какво да предложи. То си отива.

- Бихте ли ни казали повече за коалициониия партньор на ВМРО-ДПМНЕ Васил Тупурковски?
- Аз не го познавам лично. Той е известен политик от залеза на трета Югославия. Той беше последният македонски представител в колективното президентство на СФРЮ. Тупурковси е известен с две неща - едното е, че гласува на 9.II.1991 г. да бъдат изкарани танковете в Белград. Тогава загинаха 9 души. Второ, когато Генералният щаб арестува цялото председателство в края на годината в Белград и държа всичките членове в продължение на три дни, като искаше да се гласува военно положение в Югославия, Тупурковски се въздържа и не гласува. Тогава Югославия се разпадна.

Това са двете неща, с които той е свързан. След това в продължение на 5-6 месеца беше специален пратеник на президента Глигоров в ООН и в международните институции, когато се водеше битката за признаването на Македония - комисията Бадентер, Европейски съюз и т.н. После изведнъж изчезна, т.е. не изчезна съвсем - беше ди джей по едно музикално радио, доста слушано между другото, и председател на МОК, с много добри връзки с българския си колега.

- Твърди се, че албанците след 20 години ще бъдат 60% от населението на Македония?
- Това е най-сериозният въпрос в Р Македония и единствените, които го поставиха още в средата на 60-те години, бяха същите тези хора, които сега са ръководители на ВМРО-ДМПНЕ, те искаха още тогава да спрат тази албанизация, защото албанизацията в Македония е сръбски проблем. 50% от албанците в Македония са дошли от Косово. Това е основният въпрос и именно привържениците на бивша Югаславия, именно чрез албанците искаха да привлекат Македония - "имаме общ враг - албанците-мюсюлмани, ислямът, "зелена дъга", значи трябва да се обединим". Както Интернационалът през 1945 - ние ще се обединим и след това няма да ни има.

Това е основният въпрос и той трябва да се реши. Има много начини, но сигурно в Македония няма да бъде избран оня, който беше избран по' на север от Скопие. Той е противен на манталитета на хората в Македония. Те не са способни на подобни операции.

- Албанците лоялни граждани на Р македония ли са?
- Това е много сериозен въпрос. Едно е албанецът в Македония, съвсем друго в Косово и в Албания. Дори в Албания навсякъде не е едно и също. Имат жестока дисциплина и подчинение на националната програма - "с децата ще спечелим тази територия".

Те имат политичвски елит, който добре ги ръководи, където и да са - и в Албания, и в Косово, и в Р Македония. Не вярвам, че огромната част от албанците обичат Македония искрено, но това е насаждано. Има много примери от миналото, че в западната част на Македония албанци и македонци са съжителствали много добре. Да не забравяме, че в Илинденското въстание някои от ръководителите са албанцм или арнаути, както им казват. Включително и в Крушевската република.

- Как оценявате шансовете на ВМРО-ДПМНЕ да се справи с комунистическата номенклатура?
- Ако погледнем резултатите, аз искрено се съмнявам, че една много голяма част от тази номенклатура не е гласувала за ВМРО-ДПМНЕ. Просто финансирането и средствата вече ги няма. На края на кампанията имах чувството, че СДСМ вече не вярва в победата. Не знам дали усетихте от диспута, самият Бранко Цървенковски не вярваше в това, което говореше. Той до последния момент твърдеше, че Георгиевски няма да се появи на диспута. Диспутът беше в четвъртък, в сряда в. "Нова Маквдония" излезе със заглавие на цяла страница "Георгиевски бяга от дуел". На другия ден пак на първа страница излезе "Довечера ТВ дуел". Самоубийствено за един вестник.

По отношение на администрацията мисля, че няма да има големи сътресения и няма да се стигне до събаряне и до унищожаване на държавността на Р Македония. Все пак ВМРО-ДПМНЕ има голям интелектуален, икономически и политически потенциал.

- Как ще коментирате двойката Любчо Георгиевски - Киро Глигоров?
- Залез и изгрев - единият си отива, другият идва.

Мисля, че Киро Глигоров за македонските измерения е един голям политик. Като казвам, че в голям политик, това не означава, че аз одобрявам всичко, което прави, това не в и моя работа. Той най-вероятно до последно няма да се откаже от това, което носи като бреме, но той разбира какво се е случило в Македония. Той много бързо се ориентира и първото нещо, ковто направи, е да покани и да приеме лидера на партията, която спечели, и това е най-нормално.

Мисля, че такъв конфликт няма да има. Управляващите не се съгласиха, но Георгиевски беше единственият от основните политици, който преди изборите отиде на среща с Киро Глигоров и прие неговите условия за феър плей по време на предизборната кампания.

- Дали сега ще се появят нови вестници в Македония? Доколко комунистите ще могат да въздействуват върху медийното пространство?
- Мисля, че този процес започна още през ллтото на тази година. Появи се "Македония денес". Има пълно разцепление в "Нова Македония". Половината от хората, които списват "Македония денес", са от "Нова Македония" и пишат абсолютно обратното на това, което пишеха преди две години. Има един друг, по-независим вестник, казва се "Дневник" .Сигурно ще се появят още вестници. Тези неща обществото ги решава.

- Какво е отношението на великите сили към промените в Македония?
- Първо, твърдо не вярвам, че САЩ са най-големият враг на Сърбия и лично на Милошевич, от друга страна твърдо не вярвам, че Русия стои 100% зад Сърбия, специално по отношение на Македония и на Косово, там, където сме били.

Дружбата между Кристофър Хил и Бранко Цървенковски приключи непосредствено преди изборите. Просто Хил не присъстваше по време на кампанията. Може би оттам дойдоха притесненията на Цървенковски. Колкото и да е велика една страна, тя не може да внесе два милиона избиратели да гласуаат, освен ако не се отиде към груба фалшификация.

Великите сили се борят за интересите си. Те не обичат Бранко Цървенксески заради брадата. Този човек изпълнява донякъде добре интересите им и те са с него. След това идва Любчо Георгиевски, който има голяма подкрепа. Ако успеят да се договорят за каквото искат, ще бъдат с него. Но не смятам, че те са се венчали за една партия. Тито е най-добрият пример. Не бе по-малък диктатор от Чаушеску и имаше подкрепата на Запада. Да не забравяме, че всичко това, което ставаше в Македония в продължение на 70 години, беше с тяхната подкрепа.

И не само там, включително и на Запад. Елитът на политическата емиграция от Македония, от Сърбия и от Хърватско, най-много, беше унищожен на Запад. Само в Германия са убити 550 политически затворници след войната.

- Говорите, че трябва да загърбим всякакви спорове, за да се върви към сближаване. Вие какви компромиси бихте направили и какви компромиси очаквате от България в името на сближаването?
- Ако аз бях политик, щях да поканя съответния политик от Скопие или аз да отида при него, та ако щат 350 преводачи да се наредят около мене. И колкото повече преводачи има, толкова повече ще се радвам. Да идват и да тълкуват. Но ние трябва да сядаме и да общуваме с тези хора. Просто хората трябва да общуват от двете страни. Във Франция се влиза по-спокойно и по-свободно, отколкото в Македония. На какво прилича това? Да не говорим, че стотици хиляди още не са стъпили в Егейска Македония. Нека да отворим границите и хората да общуват нормално. Нека кюстендилецът да отива в Куманово или да си продава ябълките в Струмица. А не да гледаме репортажи "Македонските земеделци унищожиха българския пазар". Това се казва безотговорност. Това е анационално, бих казал.

Не става въпрос за комппромиси. Компромисите могат да ги правят президентът или министър-председателят. Това е техен проблем. Но проблем на милионите хора е да общуват нормално. Кажете, познавате ли един македонски поппевец? Не казвам, че не трябва да слушаме INXS или Rolling Stones, но как е възможно македонска рокгрупа да отива в Лондон или в Брюксел и залата да е пълна. В България не само че не идва, но и никой не е чувал за нея.

Това е резултатът на тези спорове. Нека си спорят, които трябва, но не може от министъра до спортиста с това да се занимават от сутрин до вечер. Представяте ли си футболистът Стоичков да отиде в Македония и на терена да иска преводач? Това е абсурдно, това не е наш спор, той е внесен отвън и е циментиране на тази стена.

Аз съм роден в Македония, но за мен това е една независима страна, аз съм си тук, в България, искам да общувам нормално оттатък с хората. И не искам да бъда сърбин за повечето от вашите колеги. Защото, когато дойдох тук, за 80% от хората бях сърбин, а за още 50% от колегите в телевизията и досега съм сърбин. Ако продължаваме да спорим по този начин, аз още 40 години ще си остана "сърбин от Македония". Разбирате ли за какво става дума? Аз не се обиждам от това нещо, но това е драмата в отношенията между двете страни.

- Има ли някакви идеи как да се улесни културният обмен между България и Македония?
- Много искам да стане това нещо. Нека да има всичко - вестници, книги, компактдискове. Да има нормални отношения. В Берлин има български културно-информационен център, но не и в Македония. В Македония някои хора по-добре разбират някои неща, които стават в Сърбия - защото сутринта се събуждат и има в. "Политика" и те си го купуват, защото по радиото звучи Цеца Величкович, например. Дори Аркан излезе на страниците на македонско списание. А аз мога да ви кажа тутакси, одма, както казват те, че ние има от първата до последната страница какво да предложим. Но има и друг проблем - ние не можем да продължаваме да унижаваме българския народ по този начин, по който тук се прави. Българите трябва да имат по-голямо самочувствие. И не може от сутрин до вечер да му се втълпява, включително и от медиите, колко е зле и какъв някакъв развратник с баба си и така нататък, ще ме прощавате. Ние трябва да имаме какво да предложим на хората от другата страна и трябва даотиваме към тях с това, което българите са сътворили и продължават да творят.

- Мислите ли, че западната преса разбра какво става в Македония?
- Западната преса за Македония, общо взето, е сръбска. За най-големите информационни агенции работят сърби. И когато някаква статия за Македония се появаваше във западния печат, беше писана от сърби. В Косово освен журналистите от БНТ има двама колеги фоторепортери, които работят за Ройтерс. Всички останали пишещи колеги са сърби. Представете си какво става. Включително и в световния видеообмен. Всички картинки, които ги гледате, са заснети от сърби. Нямам нищо против сърбите. В Косово сме работили много нормално, в много добри отношения, но мисля, че тази държава също трябва да влезе в медиите. В телевизията има достатъчно професионалисти, много добри професионалисти.

Разговора записа Явор Цветков

[Back]