В Македония под робство: Студентският процес в Скопие

Йосиф Разсуканов

в-к "Македония", брой 46, 16 декември 1998 г.

Към края на май 1927 г.
започват арести сред македонската студентска младеж от университетите в Белград, Скопие, Загреб и Любляна. Арестуваните се обвиняват, че са членове на новоразкритата Македонска младежка тайна революционна организация (ММТРО), която имала за цел да се бори за освобождението на Македония от сръбско и гръцко робство и да обединението й в една отделна, независима държава. Врестите започват в Скопие. На 29 май двама тайни полицаи проследяват и арестуват Димитър Гюзелов, когато той излиза от пощата и се итправя към дома си. Арестуван е и неговият сътрудник Иван Шопов. Арестуването им става заради предателството на агент-провокатора Иван Гаврилов, по-рано пощенски чиновник в Гевгели, а по това време началник на пощата в Качаник (област Косово). При обиска в жилището на Гюзелов полицията намира компрометиращи материали, на първо място устава на организацията. Открити са също химикали за писане на тайни писма- калиум фероцинатум и 25 железен витриол на кристали. С разкритията полицията вкарва в ареста около 70 младежи от почти всички градове на Македония.


ЗА ДА БЪДАТ ИЗТРЪГНАТИ ПОКАЗАНИЯ

задържаните са подложени на страхотни изтезания. Борис Андреев от Велес, 24-годишен, студент по ветеринарна медицина, в горен с нажежени железа по гърдите и ръцете; нощно време е извеждан вън от града и изправян пред изкопан гроб, заплашван, че ще бъде заровен в него. Христо Хаджикимов, 25-годишен, търговец, и Кирил Вангелов, 26-годишен, магистър-фармацевт, завършил в Загреб - и двамата от Щип, са бити до загубване на съзнание. Петър Хаджипанзов от Велес, 26-годишен, завършил философия, е с гнойни рани от жестокия побой. Тома Петров от Скопие също е жестоко бит. Много са изтезавани също Димитър Гюзелов от Дойран, 24-годишен, завършил философия, и Димитър Нецев от Струмица, 26-годишен, пощенски чиновник. Главата на студента по философия Емануил Чучков, 25-годишен, е стягана в менгеме. Борис Светиев от Битоля, 24-годишен, студент по медицина в Загреб, е оставен четири дена без хляб. На някои са поставяни спици под ноктите. Студентът Тодор Попйорданов от Кочани, който следва с кралска стипендия, е викан лично от главния директор на полицията Жика Лазич. Предложено му в да съобщи имената на участниците в младежката тайна организация. Пуснат е на свобода, "за да си помисли". А той, знаейки какви мъчения го очакват, предпочита да умре, но да не издаде другарите си. Хвърля се под бързия влак между Земун и Белград и загива на 27 юни 1927 г.

По това време в цяла Македония с всеки изминал ден вълнението нараства. Изложения и апели до всички сили, до Обществото на народите, до много студентски, културно-просветни и обществено-политически организации в защита на арестуваните в Скопие студенти изпращат организациите на македонската емиграция в България, САЩ и Канада. Протести изпращат и Българският народен студентски съюз, Съюзът на българските юристи, Съюзът на българските журналисти, Св. синод на Българската православна църква и др. Симпатиите на световната общественост към българските студенти се изразяват в ежедневни публикации в периодичния печат, в протестни събрания в София, Виена, Берлин, Лайпциг и др. Поради тези обстоятелства и поради стремежа на сръбското правителство да намали политическия ефект на протестите по негово нареждане са освободени голямата част от арестуваните и под съд са дадени само 20 души.

Делото е насрочено да се гледа на15 ноември от Скопския  окръжен съд. При откриването на първото заседание, преди да се даде ход на делото, някои от адвокатите отправят оплакване, че не им е било позволено да се запознаят с всички документи по делото. Освен това те били предупредени да вним какво говорят, защото може да попаднат под ударите на Закона за защита на държавата. Отправят искане да бъде сменен председателят на състава. Съдът отхвърля техните искания, но се възползва от протестите им и отлага делото.

ПРЕ3 ЦЯЛОТО ВРЕМЕ НА АРЕСТА

от задържането им до повторното разглеждане на делото студентите се намират в постоянна връзка със своите неразкрити другари от ММТРО. Тя се осъществявала чрез техни близки и чрез девойките, членки на Тайната културно-просветна организация на македонските българки, които редовно внасят в затвора щифрована информация. От своя страна арестуваните дават сведения за положението си в затвора.

Заседанията по отложеното депо започват отново на 6 декември и завършват на 8 същия месец. Сега са допуснати в залата и няколко души чужди журналисти. Стсъстват само български, на които сръбските власти не разрешават да влязат изобщо в пределите на СХС кралство по време на процеса. Съдът се председателства от Никола Велкович (същия, поради чието пристрастие адвокатите искака да бъде сменен и беше отложено делото на 15 ноември), а негови членове са Милан Маринкович и Б. Шуменкович. Обвинението се поддържа от прокурора Божидар Петрович.

Първият ден от заседанията започва с прочитането на обвинителния акт. След това започва разпитът на подсъдимите. Съгласно предварително взетото решение всички до един заявяват, че за пръв път в полицията са чули за ММТРО, че обвинението е било скалъпено от нея. Те отхвърлят показанията си, дадени пред следствените власти, като твърдят, че са изтръгнати при страшни физинески и морални изтезания.

След това се пристъпва към разпита на свидетелите. Пръв е разпитан предателят Иван Гаврилов.

На третия ден (7 двкември) се явява д-р Анте Павелич, адвокат от Загреб и народен представител в Скупщината. Той връчва на председателя полученото телеграфическо искане от близките на някои от подсъдимите, с което го молят да ги защитава. Също на третия ден се пристъпва към разпита на поемните лица при полицейското следствие. След това прокурорът произнася обвинителната си реч. В нея между другото той казва:
"Поддържам своето обвинение... Тук имаме работа само с няколко ренегати и шпиони, каквито ги имв във всяко общество... Когато държавата се хване за оръжието, лесно е да се разбере кой ще победи в тази неравна борба между една модерно устроена и национална държава и една терористична, шпионска организация, между 12 и половина милиона свободни граждани и 20 конспиратори... Сантименталността тук е излишна и опасна. Моля съдът да определи най-строгото наказание - смъртното - за обвиняемите предвид на тяхната опасна за цялото общество разрушителна дейност, предвид на тяхната интелигентност..."

ВЕДНАГА СЛЕД РЕЧТА НА ПРОКУРОРА

започват речите на защитниците. Най-напред говори Драгустин Тасич, след него Силвио Барух, Бора Янкович и Йован Грубин.

На четвъртия ден (8 декември) продължават речите на защитата. Пръв говори здвокатът Джукич, веднага след него адвокатът Пянич. След тях започва речта си д-р Анте Пзвелич: "Нито една държава не може да си създаде симпатии чрез политически процеси... Всеки политически процес води тъкмо към противното на онова, което цели обвинението... Оставете тези млади хора свободни. Оставвте ги свободни, защото народът има нужда от тях... Осъдите ли ги, правите ги мъченици. Всяка жертва увеличава недоволството и намира подражатели..."

След като д-р Павелич свършва, студентите казват последната си дума. Пръв се изказва главният обвиняем Димитър Гюзелов: "Правителството започва да прокарва своята политика в Македония с насилствени средства. Силата е у сърбите, а от македонците се иска само да изпълняват своите задължения. Права те нямат... Нека се позволи на този народ да се организира политически, както във всички останали области на тази държава .."

След него последна дума имат останалите подсъдими. След това председателят обявява, че четенето на присъдата ще стане на 10 декмври 1927 г.

НАЙ-ВИСОКАТА ТОЧКА НА ИНТЕРЕСА

към този процес е в деня на произнасянето на присъдата. В този ден в Скопие цялата полиция е на крак. Взети за изключителни мерки за сигурност. Студентите са докарани до съда под силен конвой. Съдебната зала в препълнена. Дори представителите на печата се налага да стоят прави. В залата има около 30 униформени полицаи, а броят на цивилните не може да се установи. Четенето на присъдата започва точно в 10 часа.

Димитър Гюзелов в осъден по съвкупност на 30 години затвор, но тъй като според сръбското законодателство максималната присъда е 20 години, той е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с тежки окови. Иван Шопов е осъден също на 20 години строг тъмничвн затвор. Димитър Нецев - на 16 години строг тъмничен затвор. Димитър Чкатров - на 10 години. Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Щерю Боздов и Борис Светиев са осъдени на 5 години. Съдът намира за невиновни обвиняемите  Петър Хаджипанзов, Георги Хаджиманев, Христо Хаджикимов, Маню Чучков, Кирил Кузманов, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев и ги оправдава.

Защитниците заявяват, че ще обжалват присъдата.

Най-трогателен е моментът, когато председателят заповядва да бъдат отделени осъдените от оправданите, за да бъдат първите отведени в затвора. Младите хора се прощават, като се прегръщат и целуват като братя.

Обжалвана, присъдата е потвърдена от апелативния, а после и от касационния съд.

Така приключва един от най-големите и шумни политически процеси в Македония. Той има огромно историческо значение за борбите на българите във Вардарска Македония, като нанася тежък удар върху сръбските планове за асимилация на българското население. Тези планове претърпявят крах тъкмо от страна на младата интелигенциа, на която поробителите най-много се надяват.

[Back]