в-к "Македония", бр. 12, 25 март 1998 г.

В живота рядко се случват две хубави неща наведнъж и по едно и също време. Но на редакцията на в. "Македония" й провървя, защото едновременно пристигнаха два материала: единият - от Франция от доктора по литература в Сорбоната г-жа Багрена Попвасилева-Беланже и другият - от съпругата на българския поет от Македония Венко Марковски - г-жа Филимена Марковска.

И двете авторки са свидетелки на сътворяването на т.нар. македонски език и заслугата, която има за него платеният сръбски академик Блаже Конески. Предлагаме ви техните лични впечатления, които в настоящия момент могат да подкрепят истината, че македонският език е изкуствено творение на сърбокомунистите с цел ликвидиране на българщината в Македония.

Писмо от Париж

Не съм свързана географски нито кръвно с българите от Македония. Познавам ги и съм израсла сред тях още от дете. Играла съм и пяла песни на звучна реч, заради което дългогодишните пазарлъци за признаване от наша страна на някакъв си "нов македонски" народ ми омръзнаха. Обръщам се към читателите на в. "Македония", към българското правителство и към всички родолюбиви българи по света да разкажа някои събития от живота ми, свързани със създаването на т.нар. "македонски" език, лансиран като реалност.

По време на българската администрация в Македония (от 1941 до 1944 г.) баща ми работеше в Струмица. От него зная, че българските войници начело с цар Борис III са били посрещнати с цветя, с радостни сълзи и че някои развълнувани македонци  са им целували дори ботушите. Не така се посрещат окупатори, нали.

Струмица тогава беше изцяло български град; имаще някакви цигани, арнаути (албанци), но никакви сърби - бяха избягали в Шумадия...

В училището "Св. св. Кирил и Методий" в Струмица пеехме песнички, играехме гимнастика, хора и ръченици, разказвахме приказки, а след училище играехме на кукли, на дама, на гоненка, на "пускам кърпа" - като всички български деца в страната.

През лятото на 1943 г. аз и майка ми, която чакаше дете, се прибрахме в Червен бряг, при дядо ми, тъй като Съветската армия се движеше на юг, сръбските партизани нападаха български служители и баща ми предвиждаше тежки събития. Малко по-късно, през януари 1944 г., татко си дойде и ни разказа със сълзи на очите как хората от Струмица, приятели и съседи, са се прощавали с него и колко тревожно са очаквали гръцка или сръбска окупация, което, уви, стана.

Голямата му болка и възмущение по онова време беше около насилственото "македонизиране" на българите от Благоевград, Петрич, Кюстендил и околиите, когато български комунисти - партийни кадри, под давление на съветските им господари ходеха из Югозападна България да натискат и принуждават местното население да се записва в кметството като "македонци", а не като българи. (За руснаците беше важно да угодничат на Тито за сметка на българската нация, но колко срамно беше, че имаше и българи, недостойни да се наричат така, които смело изпълняваха техните директиви!!!).

През есента на 1966 г. бях на специализация в Париж, където имаше доста млади българи. Един ден в скромната ми хотелска стая бурно се втурна Мария Илчева, етнографка и моя приятелка, много разтревожена и каза: "Научих, че е дошъл някакъв македонец от Скопие, за да лансира официално "македонския" език. Трябва непременно да го чуем и разобличим."

Специално се уточнихме за мястото в Сорбоната. Това беше Блаже Конески. На доклада му имаше 50-60 души, предимно преподаватели.

На сравнително добър френски Конески разви тезата, че македонците били древно племе от времето на Александър Македонски, после се смесили със славяните, покръстил ги свети Климент Охридски, имали своя самостоятелна държава при цар Самуил, след което били поробени ту от гърци, ту от българи, ту от турци. За сърбите нищо не спомена.

Според Конески македонския език бил славянски, близък до сръбски, чешки, полски и други (не каза български), че на него се говори и пише в Македония и славистите в Париж трябва да го признаят за език и да го преподават. Беше спокоен, самоуверен и попита има ли въпроси и коментари.

Френски слависти го попитаха има ли учебници, а той отговори, че ги потвят за печат. Засякох го и аз с няколко въпроса: Има ли падежи и склонения в "македонския", кои други славянски езици нямат склонения?

Етнографката Мария пък го помоли да разкаже за македонския народ, с какво се храни, как посреща гостите си, как празнува Коледа, Великден, какви са сватбените ритуали и обичаи и пр.

На Конески му стана неприятно, но честно призна, че единствен славянски език без склонения е българския, че за 1 л. ед. число на личното местоимение македонците казват "яз" или "язкя", а не "я" както останалите славянски езици и пр., и пр. От отговорите му, пък и от коментара, с който аз обобщих, стана ясно, че се касае за един вариант на българския език.

Колкото до живота, обичаите и празниците в Македония, аудиторията разбра, че народът там е част от българския народ: той се храни, весели и празнува по същия начин като нас, черпи гостите си със сладко, кафе, ракия и т.н.

Повечето слависти се усмихваха, като ни слушаха, а ние, две български, бяхме с чувство на достойно изпълнен дълг.

Във фоайето след доклада се събраха много хора, но Конески се втурна към нас и го удари на молба на чист български език:
"Недейте бе, девойки, да ме нападате, аз съм ваш баща по възраст, имайте малко уважение, аз познавам вашия професор Динеков..."

Отговорихме му гордо, че нови езици не се създават с пропагандни доклади по чужди университети и че ако Динеков присъстваше на лекция като тази на Конески, сигурно щеше да реагира като нас. На прощаване му пожелах да работи върху френския език (беше завършил  френска филология!), вместо да измисля "македонски".

Дълго след тази среща, през зимата на 1978 г., попаднах на един речник в Университетската библиотека в Отава: "Френско-македонски речник" от Блаже Конески. А през лятото на 1993 г. присъствах на научна конференция в Македония. Слушах доклада на т.нар. "македонски език", вид есперанто, пълен с френски и латински думи, а българските думи бяха със специални ударения, неузнаваеми. Направих се на разсеяна и попитах един колега, литератор, има ли издадена граматика на "македонския" език. Отговори ми, че са поканили една езиковедка рускиня, която да състави такава граматика. Не бих се учудила, ако измисли и склонения като в руски и сръбски, само и само да отдалечи езика на братя Миладонови от Вазовия и от нашия. Какво безсрамие!

Багрена Попвасилева

На паметника на Григор Пърличев в Охрид пише:
Овде се е родил Григор  Пърличев, 1830-1893
Поет, ловороносец, публицист и критичар, учител-факел,
предходник и гневен борец против фанарьотското робство,
духовното робство за  македонски язик в школството
и богослужбата, за освобождението от турско
Охрид 1998 г. От граганите на Охрид
 
 

Блаже Конески - фалшификатор и създател на македонската азбука и език
 

Кой е Блаже Конески? Смятат го за патриарх на утвърждаването на македонския език. Но дали е така? Не. Защото Блаже Конески освен това е и фалшификатор от голям мащаб.

Внукът на войводата Григор Соколович, който убивал безмилостно българи в Македония - Блаже Конески, става ревностен проводник на сърбизацията във Вардарска Македония.

Роден е в Небрегово, Прилепско. Учи в Софийския университет през 1943-1944 година под името Благой Конев, като българин, за което има документ в  Софийския университет. След 9 септември 1944 година се връща в Македония и от 1947 година е назначен за професор в Скопие. Тук искам да припомня, че по същото време със специален закон бяха анулирани в Македония всички дипломи на студенти, завършили през 1941-1944 г. в София. Но на Блаже Конески дипломата е призната, за да може да продължи сърбизацията чрез "наука" в Македония...

В 1945 година излиза от печат първата граматика на "македонски язик" от Круме Кепески, преписана от българската граматика. Круме Кепески е учител на Блаже Конески. Но ученикът, понеже е негодник, продажник, сърбофил превзема заслугата на учителя си и издава своя "Граматика на македонскот язик".

В граматиката авторът пише за "язичното прашане (въпрос)" в 19 век. И започват фалшификациите на езика.

Блаже Конески не се посвенил да създава фалшификати от творбите на нашите възрожденци: Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, Григор Пърличев и др.

Братя Миладинови опровергават "учения" недоучен Блаже Конески, които бяха издали сборника "Български народни песни", а Райко Жинзифов вдъхновено пише:

"Я сум млада бугарка,
име ми в Милтана,
Я сум чиста славянка,
в Бугария родена,
от бугарски род
и бугарски плод..."
    ("Гуслар о собор")

Но Блаже Конески е сляп и не иска да каже истината за нашите възрожденци, които се чувствували българи и се гордеели със своята българска принадлежност.

Човек се ражда с положителни и отрицателни качества, които се формират с растежа на съзнанието. Уви, Блаже Конески ако е смятал, че е учен, неговите познания са на дете с капризен характер, с отрицатлени черти, които го водят към безизходица. Историята не е безизходица. Тя се спира на истини и факти непоколебими. Навярно те не са в обсега на "учения" Блаже Конески. Предателската роля на Конески най-силно проличава по време на заседанията и решенията за създаване на македонската азбука.

Президиумът на Народното събрание в Македония създава комисия, която да даде окончателен вид на македонската азбука. В комисията са: Венко Марковски, Васил Ильовски, Даре Джамбаз (като политически представител, той не е бил филолог), Георги Киселинов, Георги Шоптраянов, Йован Костов - стенограф, Крум Тошев, Мирко Павловски, Михаил Петрушевски, Христо Зографов, Христо Проданов.

След дълги дискусии заседаващите решават каква да е азбуката. Зная, че Венко Марковски дълго е доказвал, че в азбуката трябва да има Ъ - ер голям, и Ь - ер малък, защото в езика имало много думи с Ъ - ер голям: кръв, Ърлевци, сълза, слънце и др. Той бил най-голям противник в азбуката да има букви от сръбската азбука. Споровете били остри. Най-после взели компромисно решение. Македонската азбука да има буквите S (дз), j, Ъ - ер голям и някои други. Отпаднал Ь - ер малък.

Оставането на Ъ (ер голям) било голяма победа за Венко Марковски. Но ЦК на ЮКП в лицето на проф. Александър Белич и Милован Джилас отхвърлили големият ер.

Блаже Конески изиграл по това време долна, мръсна роля - пълна с интриги, против запазването на Ъ (ер голям). Той организирал чрез Лазар Колишевски да бъде отхвърлено решението на втората комисия. Наложило се мнението на Милован Джилас.

Тогава се създава втора комисия. Изхвърлен е Ъ (ер голям) и с помощта на Блаже Конески започва пълната сърбизация на Македония. След като  изхвърлят Ъ (ер голям), въвеждат за тъмния вокал ` (запетая) и вземат букви от азбуката на Вук Караджич, както и сръбски думи. По такъв начин те искат да се отдалечат от българския език.

Но едно са забравили. Разликата със сръбския език е очебийна. Първо, сръбският език има падежи, а в Македония не можаха да въведат падежната форма, колкото и да се мъчеха. Второ, членуването с -от, -та, -то, - човек-човекот, жена-жената, дете-детето - е типично за българския език.

Трето, колкото и да се мъчат да въведат изкуствено сръбски думи, които да отдалечат от говорите в Македония: влада-правителство, мора-трябва, кругови-кръгове, изключиво-изключително, односи-отношения, стварност-действителност, все пак не успяха да изтръгнат от него живеца на българската граматика.

Четвърто, българският език и на изток, и на запад няма инфинитив. Пето, българския език е аналитичен и той с това се отличава от другите славянски езици. Шесто, в българския език, в това число и в македонските говори, при прилагателните и наречията образуват степените с частиците по- и най- - хубав, по-хубав, най-хубав, и това ги отделя од другите славянски езици.

Венко Марковски в своята книга "Кръвта вода на става" в главата за езика много подробно се спира на фалшификатора Блаже Конески.

Блаже Конески е един от участниците в създаването на "История на македонскиот народ", която е пълна фалшификация на българската история. Но това е друга тема, на която трябва обстойно да се захванат историците, без всякакви пристрастия.

Филимена Марковска

[Back]