Македонските учени стават все по-обективни

ст.н.с. Божидар Димитров, директор на Нац. исторически музей

в-к “Македония”, брой 28, 15 юли 1998 г.

В края на юни т.г. по покана на директорката на Музея на Македония г-жа Елеонора Петрова участвах в откриването на изложба в Скопие - “Спомени за едно минало”, с подзаглавие “Македонските градове по стари пощенски картички”. В нея бяха включени около 400 картички, изпратени от сърби, живели в Македония между двете световни войни, до Белград, Сaраево и т.н. Само една картичка не изпратена до София, написана на български език. Именно тя бе на плакатите и на каталога. Мисля, че не е случайно.

Спомени за едно минато  -  Музей на Македониjа С директорския съвет на музея набелязахме широка програма за сътрудничество. Написахме я и ще я подпишем, когато се реши “езиковият спор”. Намекнаха, че това ще стане наесен, вероятно след парламентарните избори. Набелязахме още и съвместни разкопки, етнографски експедиции, размяна на изложби. Тъй като културното ни наследство е общо, можем да участваме в трети страни със съвместни изложби, особено в областта на средновековието.

Приятно впечатление ми направи това, че македонските учени стават все по-обективни, по-безстрашни в научните си публикации, Подариха ми няколко книги, излезли в последно време, където в публикациите на документи не е сменен “българин” с “македонец”. Така е и в двата тома “Турски извори за Илинденското въстание”.

Турските военни командири нито веднъж не са писали за македонци, а съобщават, че са въстанали български села, български комитски чети са се появили някъде и т.н.

И книгата на Иван Микулчик “Средновековни градове и твърдини в Македония” следва тази тенденция. Представени са около 500 средновековни крепости в Р Македония. За автора те са византийски, български, сръбски и латински. Той даже твърди нещо, с което нашата наука не е съгласна - че Македония много по-рано е влязла в българската държава, отколкото ние смятаме. Ние приемаме, че това е станало по времето на хан Пресиян, той - по времето на хан Крум. Иван Микулчик споменава и за хан Кубер. Показва крепости от Битолско-Прилепския район, които са абсолютно идентични с прабългарските паметници в Плиска - например амулетите с глави на конник. Той дори предатира крепости като български, посочва някои прабългарски аули - ранни укрепления, в областта на р. Брегалница.

Хората в Р Македония са много притеснени от последното развитие на събитията в Косово. Опасяват се, че при евентуален успех там веднага ще последва “взрив” в Западна и Северна Македония.

[Back]