в-к "Македония", брой 24, 17 юни 1998 г.
 

Липсата на приемственост и продължаването на традициите в политиката и науката е най-слабото място на българския обществен и политически живот след Освобождението. Отвлечени идеологии, партизанщина, неволно обслужваща чужди интереси, липса на систематизирано познание за стратегията на съседните държави към България, пренебрежителното отношение към тяхната целенасочена и издигната до степен на идеология политика, стремяща се да разбива и раздробява българския национален масив са все болести, против които Македонския научен институт от създаването му през двайсетте години до закриването му през четиридесетте и днес след възстановяването му през 1990 г. последователно и неотклонно се бори.

Неслучайно първата работа на комунистическата власт преди още национализацията и колективизацията беше да смени ръководството на Македонския научен институт, да изгони от него цвета на българската хуманитаристика, да спре сп. "Македонски преглед" и да започне да издава сп. "Македонска мисъл". По страниците на това списание идеологизираното наукоподобие, претенциозното невежество и откровената лъжа трябваше на българска почва да утвърждават македонизма и сърбоманщината, обвити в станиола на коминтерновските постулати.

В първа-втора книжка от юли-август 1945 г. на "Македонска мисъл" във въвеждащата статия "Нашата програма" ще прочетете: "... Другояче не можеше да бъде, защото мнозинството от членовете на бившето ръководство на Македонския научен институт бяха знаменосци на великобългарския шовинизъм и неговото оръдие - македонския фашизъм..."

А тогавашния регент Тодор Павлов напътства: "Сп. "Македонска мисъл" ще изиграе безусловно полезна роля, ако неговите редактори и сътрудници никога не забравят, че новото национално македонско съзнание не падна от небето, а е резултат на цаля редица условия, борби и усилия..."

Не. Няма друга национална творческа интелигенция по света като фанатизираните от коминтерновските постулати българи, които не се посвениха да посегнат на собствените си бащи и майки, деди, братя и сестри, на хилядолетните корени на културата, духовността и традициите ни, само за да обслужат догмата и идеологизираната лъжа.

Но да не бъдем лековати и наивни. Именно посадените постулати през четиридесетте години от угодничещите на поредната геополитическа конюктура учено послушници днес в лицето на хората, събрани около Българския Хелзинкски комитет, продължават да сеят коминтерновски фантасмагории уж с антикоминтерновски глобалистки методи. Нима има разлика по нагаждане и слугинство пред конюктурата между регента Тодор Павлов и правозащитниците Красимир Кръстев, Антонина Желязкова и сие днес!

Ето срещу тази самообладаваща се в непогрешимостта си духовно осакатена "научна" прослойка и срещу нейните външни спомоществуватели и консултанти в областта на теорията и практиката по разрушаването на националните масиви и заменянето им с удобните за обработка етнически острови воюва повече от осем години днешният Македонски научен институт.

Познаваме ли многостранната му дейност?

Проф. д-р Димитър Гоцев - председател на МНИ:
   Членовете на МНИ са доброволни и у тях преобладава чувството за отговорност пред националната кауза. Не бъркаме, че сме тук. Никой преди нас не е получил благодарност и ние няма даполучим. Изискванията ни към самите себе си са твърде високи. Ние всички заедно трябва нещо за сътворим. Ако имаме средства, можем да направим много повече, за да изпълним дълга си. По света средства за хората, които работят и защитават националните интереси, има винаги, и то толкова, колкото са необходими, за да се защити каузата. Тазкива като нас, работещи ползу роду, винаги ще има. За съжаление медиите у нас застъпват много чужди становища, но в края на краищата от националните институции се приема нашето мнение и се изпълнява.

МНИ заслужава много по-добра участ. Много ни е трудно, но каузата ни е голяма. Тя винаги ни събира тук. Ние никога не сме стояли на опашката на събитията. Обратно. С нашите идеи ние творим събитията и ги направляваме.
---
Проф. Веселин Трайков - научен секретар:
   Стремим се да обхванем повече млади хора от научните среди, работещи по националните въпроси. Често сме разговарали с младежи. Искаме да ги привлечем, но останки от лични отношения и минали предразсъдъци пречат. Жалко, че държавата в съседните страни подпомага за издаването на книги по националните проблеми, а ние мълчим.
---
Проф. д-р Иван Кочев - сам. председател:
   Трудностите, които изпитваме, не са толкова свързани с неутрализацията на натибългарските писания зад граница, макар че те се са малко на брой (в Гърция - 120 книги, в Скопие - 80 книги, у нас за шест години - 30 книги), колкото неутрализацията на домашните журналисти, които в собствената си страна безотоговорно прокарват чужди становища

През 1997 г. Македонският научен институт публикува два фундаментални документа, разобличаващи превъплъщенията на титовизма в Македония, чиито творци, пропагандатори и застъпници са днешните управници в Скопие. Това с Меморандумът на МНИ - София, във връзка с взаимоотношенията между България и Р Македония и Отвореното писмо на МНИ - София, до президента Киро Глигоров. Какво разкриват тези документи?

МЕМОРАНДУМЪТ

издига следните тезиси:

1. Всеки кинюктурно-прагматичен подход, прилаган досега поради едни или други преходни политичекси съображения от домашен или международен характер, не е успявал да издържи проверката на времето и е водил след това нови, още по-големи усложнения, а в крайна сметка - до задънена улица.

2. Употребата на етикета "европейски", използван в случая от някои нови политици, получили образованието си в стария тип училище, не е достатъчен, за да прикрие коминтерновските идеи и великосръбските утопични постановки отпреди 100 години.

3. В Европа процесите на съзряване на нации и модерни книжовни единици са завършили отдавна и новите опити за това не характеризират европейския, а азиатския и африканския подход към етническите проблеми.

4. Безусловното подписване на документите от страна на Бългаиря с Р Македония ще доведе до доразграбване на българската култура.

5. Антибългарската научна и медийна кампания в Скопие няма да спре и след т. нар. подписване без уговори.

ОТКРИТОТО ПИСМО

напомня на г-н К. Глигоров, че в по-ранно интервю той като президент:

1. Признава извършената и извършващата се дебългаризация на населението на Македония.
2. Признава за постоянен вътрешнодържавен проблем на Р Македония езиковия въпрос.
3. Съгласил се е с факта, че не езикът и нацията, а държавата е предмет на международното право.

Успоредно с това на Глигоров бе обърнато внимание още за:

1. Той продължава да отъждествява Р Македония с целия историко-географски район Македония и да говори от името на населението в трите части.
2. Той не се е отказал от мисълта за наличие на "македонско малцинство" в България.
3. Той поставя знак за равенство между понятията "народност" и политически "режим", като отъждествява българите с фашистите.
4. Той прикрива сърбизацията на т.нар. македонска азбука.
5. Той не сочи доброжелателното отношение на България към Р Македония, което е практически доказано многократно.

Тези документи са изпратени до всички държавни институции в България. Интерес към тях проявиха всички български средства за осведомяване, държавни и частни, както някои издания в Р Македония, в Канада и САЩ, изализащи на български език. Тези документи обаче срещнаха шротиводействието на традиционно защитаващите инфантилни позиции среди у нас, организирани около т.нар. Български Хелсинкски комитет, който многократно е бил критикуван за фактически антибългарската си прпаганда.

На 27 април 1998 г. този комитет заедно със съответния комитет в Р Македония организира вече многократно коментираната среща на определен кръг български и македонски интелектуалци по проблемите, засягащи двете страни. По повод на публикуваните в Скопие материали за поведението на българските политолози на тази среща Македонският научен институт излезе с ДЕКЛАРАЦИЯ.

В нея се отбелязва, че възгледите на скопските съмишленици у нас са предубедени и тяхното отрицание на българските хуманитарни науки (история, лингвистика, етнография), т.е. на българската наука, не изненадва никого. "Прагматичният" (разбирай, куртоазният) подход, предлаган от тях, има само вербална промяна. Неговата същност е преповторение в имплицитен вид на прастарите сталинско-титовски (коминтерновски) постановки за "език" и "нация", съчинени през 9134 г., но модерно узаконени от тях в публикуваните им в Скопие интервюта на "македонски език" и "македонска нация".

В тези интервюта прозира очевидната им ненаучност за "признаването" на неща, които не подлежат на "признаване" от международната общественост. Сочат се смесването на разнорангови понятия - политически с лингвистични и етноложки. Връх на объркаността им е тезата, че миналото между България и Р Македония ни "разделяло". Това е обратният постулат от Програмата на МВРО-ДПМНЕ, че миналото ние общо и корените на македонските граждани са български...

МАКЕДОНСКИЯТ НАУЧЕН ИНСТИТУТ И СВЕТЪТ

Институтът поддържа многобройни връзки с чужбина. До 50 библиотеки в света той изпраща и получава от тях литература. Осван със славистичния център в Залцбург (Австрия) активизират се и начуните контакти с Русия (дават се консултации на Марина Смолянинова - Москва, която работи върху книгата "Българската литература през Възраждането"). Институтът е провел консултации и с италианския историк Луиджи дел Агата. Многократно е посетил МНИ и австрийският учен д-р Петер Бахмайер - ръководител на сектор в Института за източни и югоизточни прочувания във Виена. Известни са и връзките на института с дописния член на МНИ проф. д-р Ото Кронщайнер от Залцбург. Няколко научни срещи са проведени със скопски историк. По този повод проф. Добрин Мичев даде интервю за Би Би Си. По езиковия въпрос проф. Иван Кочев даде четиричасово интервю на японския журналист Тошио Накамура от агенция Киодо Нюз във Виена. Общият брой на посетилите института чужденци е 60.

[Back]