Христо Иванов

в-к "Македония", брой 33, 16 септември 1998 г.

За да почетат знаменателната дата 2 август, когато се навършиха 95 години от славната Илинденска епопея, в черквата Юсвета Троица" в Торонто се събраха много българи, живеещи в Канада. Те бяха поканени от МПО.

Слово произнесе г-н Христо Иванов, президент на ЦК на МПО. Той представи на гостите президента - г-н Петър Стоянов, който произнесе прочувствена реч, посветена на загиналите за свободата на българската земя, както и на вуншната политика на съвременна България. След това той бе награден с грамота от МПО.

Актуалният въпрос, който занимава умовете на повечето политически аналитици, е какво би станало, ако насилието се разпростре към Македония. Македония е уникална сред югославските републики с това, че е съставена от два отделни етноса - българи и албанци, като и двата продължават да имат културни и исторически връзки с биещите се страни.

Въпросът в съзнанието на всички е какви мерки и действия, ако има такива, би предприела България, за да защити българите в Македония в случай на внезапен изблик на насилие. Докато Албания беше разтърсвана и осакатена от политическия и социалния преврат, България оцеля и се адаптира към политическите и икономическите промени. Освен това България беше обезпокояващо потайна и мълчалива относно своята политика, свързана с какъвто и да е изблик на насилие в Македония, насочен към българите, живеещи там.

За разлика от Гърция, Турция и Сърбия България почти не защитаваше правата на българите зад граница. Исторически България е била губеща страна в повечето военни конфликти, в които се е ангажирала. През последните 40 години тя е била политически доминирана от Съветския съюз, който се интересуваше повече от експанзията на комунистическата идея, отколкото от каквато и да е защита на политическите права на етническите български малцинства, останали в заграбените територии. В тази перспектива настоящата политическа плахост на България е неразбираема.

Първо Словения, после Хърватско, Боена, Сърбия и Косово изпитаха войната, само Черна гора и Македония избягнаха вълната от насилие, която премина през бивша Югославия през последните 10 години. Във всяко едно отношение сърбите направиха серия от трагични стъпки, които неизбежно доведоха до повече насилие и страдания. Всеки район на бивша Югославия е натоварен със сръбски бежанци от разпадналйте се републики, като по този начин се допринася за ефекта на доминото на етническо и икономическо напрежение.

Най-голямата заплаха на България е нейната уязвимост от икономически санкции. Но България може да намали тази уязвимост по много начини. Могат да се развият водноелектрическите ресурси, за да се намали зависимостта на България от руски природен газ и петрол, докато в същото време тези водноелектрически ресурси биха могли да се използват като политическо оръжие срещу гръцките фермери и земеделските фирми с цел осигуряване на политическите права на българите, живеещи в Северна Гърция. Подобно на американските армейски инженерни части Българската армия със своя голям резерв от работна ръка би могла да бъде движеща сила за един такъв проект.

Но за да се постигне такава свобода на действие, България първо трябва да бъде приета за член на Европейската общност. В тази връзка г-н Петър Стоянов президент на България, беше напълно точен в твърдението си, че неговата първа грижа е икономическото развитие и интеграция на България към европейските пааари. Успешната интеграция към европейската икономика би могла да създаде много добър стимул за обединение на България и българска Македония, подобно на обединението на Източна и Западна Германия. При съществуващите сходства в позициите и политиките на България и Македония този сценарий е определено възможен.

Но повечето аналитици разсъждават какво би се случило в този регион, ако политическото насилие обхване и Македония. Попитан наскоро какво би предприела България, за да защити българите в Македония, ако там започне война, г-н Стоянов беше доста уклончив.

Освен това при всичката безпристрастност към г-н Стоянов нито НАТО, нито Европейската общност имат някаква твърда политика, отнасяща се до региона. Ако предишната им политика към бивша Югославия е нещо, с което може да се продължи, изглежда, че българите в Македония не могат да очакват нищо повече от добри пожелания от НАТО.

България отново има три възможности в тази ситуация: или да не предприеме никакви военни действия и да последва политиката на ООН и НАТО, или скрито да предостави оръжие и оборудване (както се случи в далечното минало) на българите в този регион, или може временно да завладее части от Македония, за да гарантира безопасността на българите, живевщи там така както направи Сирия в Ливан, за да сложи край на етническото насилие там. От тези сценарии третият е най-опасен за стабилността на региона. Не само че България би могла да се изправи пред жестоки икономически последици и санкции, но също така България би се оказала пред война с Гърция. Не заради малобройното гръцко малцинство, живеещо в Южна Македония, а най-вече заради значителния брой българи, живеещи в Северна Гърция (Тракия). Тези българи винаги са представлявали затруднение за Гърция, тъй като не са изцяло асимилирани към гръцката култура въпреки най-суровите и жестоки мерки, използвани в миналото.

Тази вина от страна на гърците, свързана със заличаване на културната и националната самоличност на населението в Северна Гърция, ги кара да приемат и чувстват всяко признаване на българите извън България като директна атака срещу собствеността им върху Тракия - и това е причина за война. Независимо от това, за жалост, най-големият политически залог в региона има България - не поради нейните културни и икономически връзки с Македония, а най-вече поради това, че тя ще бъде страна, към която ще поеме огромен брой бежанци, както се случи в миналото. Това би могло да бъде икономически пагубно за България във време, когато тя успешно се възстановява от политиката, водена от комунистите.

Президентът Стоянов може и да не е българският националист, както някои биха могли да се надяват, но той е точен в изказването си, че съдбите на България и Македония са неразривно и незаличимо свързани. И той може да бъде именно този, който да направи възможно едно бъдещо обединяване.

[Back]