в-к "Македония", брой 31, 5 август 1998 г.

Второ открито писмо до г-н Киро Глигоров - президент на Р Македония, от Македонския научен институт, София, по повод двете му изказвания - В Щип на 26.06.1998 г. и в една от общините на границата с Албания през юли т.г.

Господин Президент,
Вашите изказвания, направени в последно време по адрес на Македонския научен институт - София, тълкуваме като отговор на нашето по-ранно писмо от септември миналата година, а също така и като дискретен опит да неутрализирате ефекта, получен от книгата на канадския журналист (от Воден) г-н Драгнев "Скопската икона Блаже Конески (македонски лингвист или сръбски политработник)".

Драго ни е, че сте започнали да се занимавате и с научна (езиковедска) работа въпреки многобройните Ви служебни задължения и лични грижи, които сам сте си създали напоследък. Но щом се докосвате и до науката, наш дълг е да Ви засвидетелствуваме вниманието си.

Искрено съжаляваме, че при поставянето на чисто лингвистични и етноложки въпроси Вие отново си служите с остарелия сръбски и коминтерновски инструментариум и продължавате да бъдете пленник на една ретроградна държавна антибългарска идеология. Държавата, на която служите, е вече бивша, а сегашната, на която пак стена върха, по международната номенклатура също съдържа в официалното си наименование това определение бивша (БЮРМ). Би трябвало полският опит да Ви е научил на нещо; Понятно е, че човек не може с лека ръка да зачертае миналото си и да промени същността си. Вашата политика на възхвала на тоталитаризма от времето на Георги Димитров, който по заповед на Сталин и Тито нареди българското население в Пиринския край да бъде "самоопределено" като "македонско" е отдавна в "музея на историята".

Не обръщайте всичко с главата надолу.

За Вас времето на Г. Димитров, по който носталгично въздишате, е "демократично", а периодът след 1991 г. - тоталитаристичен. Поогледайте се в света и ще видите, че нещата в него стоят тъкмо обратно, т.е. че безвъзвратно са се променили.

Тоталитаризмът продължава да съществува само в Сърбия и у вас, където управницитв от миналото са пак същите.

Питате: "Къде са 160 000 македонци в Пиринския край?" Отговаряме Ви: "160 000 македонски българи са на мястото си, в свободна България (изразът е на Гоце Делчев). Те са от векове там, както мизийските и тракийските българи са съответно в Мизия и Тракия." От своя страна ние Ви питаме: "Къде изчезнаха милион и половината македонски българи в Р Македония?" Знаем, че дебългаризацията, за която говорихте в продължение на половин век, у вас има своите синоними: "Голият оток", "Идризово", "Добой", "Закон за защита на националната чест" и пр. Това в Вашата тоталитарна "демокрация". Знаем и защо именно е такава.

Съставна част на непроменената Ви идеология (и сета диктувана от Белград) е създаване на напрежение на Балканите.

Вашият наредбодател Слободан Милошевич близо десет години поддържа военно напрежение на полуострова, ту в Словения, ту в Хърватско, ту в Босна и Херцеговина, а сега в Косово.

За да му помогнете, Вие също създавате напрежение в югозападната му част. Иначе не можем да си обясним изказването Ви на албанската граница, откъдето отправяте заклинания към всичките си съседи.

Разбира се, упреците ви към Сърбия, на която безусловно пак изпълнявате волята, имат формален характер. Любрпитно е положението с Гърция, с кояте сключихте позорен договор на английски език, въпреки че тя не признава не само езика и името на държавата Ви, но и дори самата държава.

Да не говорим за Албания и за "грижите" за албанското малцинство у Вас.

С България се опитвате да поддържате специално напрежение. Измисляте спор след спор, а сега и езиковия.

Не можем да не отчетем личната Ви заслуга в него. Открито, без недомлъвки, откровено Вие изразявате съвсем точно неговата същност: признаване на македонско малцинство в Пиринския край. И за слепите у нас стана ясно, че водите последователно агресивна политика към нашата страна. Вие не се интересувате от факта, че няма никаква разлика мвжду говорите от двете страни на границата. За Вас е важно да предявите претенции към нови български територии и население - български политически реалности. Сам твърдите, че трябва да се отчитат Вашите реалности, а поглеждате навън от държавните си граници към наши земи и население.

Всички български компромисни предложения (12-15 на брой) за "държавен", "конституционен", "официален" и
т. н. език, визиращи езиковите формации в държавните граници, Вие отхвърляте, без да се замисляте особено, като се надявате на безкрайната ни толерантност и добрите роднински чувства. Този път обаче сгрешихте. Дързостта Ви надмина всякакви предели и благоприличие. Вашата "идентичност" е титовско-колишевска мутантност, която у нас е неразбираема. Македонските българи у нас четат Гоце и Даме в автентичен вид, в оригинал, без "препеване" на съчинени норми с вуковски правопис, от който вече започват да се отказват дори сърбите. Вашите следвоенни югославски идоли са непопулярни у нас.

Непопулярен сте и Вие. Тогава? Понятието македонец у нас е синоним на най-добрите българи, сами определили себе си национално, без да има "закон за защита на националната чест".

Вие отново забравяте, че географската област Македония не е Р Македония. Когато е била цяла в границите на Отоманската империя, славянското население в нея е с българско етническо самосъзнание и с хиляди училища, църкви, учители, свещеници и др. Македонизмът на Ст. Новакович, провеждан и от Вас сега като новомакедонизъм, е сръбска идея. Вярно е, че са откъснати части от областта с българско население - това са сръбската (сега Р Македония) и гръцката. Но не е ли парадокс това, което говорите: Победената във войните България "да откъсва" българи. От какво? От себе си ли?

Отлично разбираме, че с последните си изказвания сте изпълнили новите директиви на Белград за поддържане на напрежението по' на югозапад. За Белград това е нужно. С войни той иска да разреши неразрешимите си проблеми. Вие му помагате, като създавате второ огнище на напрежение и разсейвате вниманието от Косово. А именно там трябва да го съсредоточите. На изток България е в центъра на зоната на мира.

Що се касае до лингвистиката, с която започнахте да се занимавате напоследък, отговор на езиковия спор ще получите от Вашия (?) езиковед покойник Блаже Лямевич-Конески, преписал граматиката на софийския учен проф. Л. Андрейчин (справка засега вж. "Основна българска граматика", София, 1944, с. 64-65, и "Граматика на македонскиот jазик", Скопиjе, 1966, с. 61-62). В следващите писма, ако желаете, ще увеличим страниците!

И все пак да не виним докрай Конески. Ако "езиците" бяха различни, преписването би било невъзможно.

В науката плагиатството се порицава, В политиката, очевидно - не. Иначе нямаше да можем да си обясним защо така плътно плагиатствате линията на поведение на Милошевич - съвдаване на конфликти и на напрежение със съседните страни.

Народите на нашия изстрадал полуостров, в това число и народът в Р Македония, жадуват за мир!

Претенциите Ви, г-н Председателю, към всички съседи са подклаждани отвън и именно те са анакронизъм. Затова трябва да бъдат завинаги захвърлени в "музея на историята"!